В английското графство Кеймбриджшир прасе, което е взето от кланицата, решило, че е куче. Намиращо се в жилищен дом сред кучета, животното започнало да имитира поведението им.
Прасето на име Фелла било купено от фермера Емили Кейтс и нейният приятел Дастин Грациотти.
Двойката, която се придържала към вегетарианските възгледи, искала да покаже, че прасетата могат да се използват не само за храна.
Идвайки в дом, където живеели три малки кучета, Фелла се научила да се разхожда на каишка, да изпълнява командите „седни“ и „чакай“. Интересно е, че прасето се е опитвало и да лае.
В храната на Фелла влизат варени зеленчуци и банани. Емили казва, че свинята спи в спалнята заедно с кучетата и ѝ позволяват свободно да се движи из стаите.
– Все едно е да си гледаш куче. Фела е много чиста и за нея е лесно да се грижиш, – казва Емили.
Сега прасето, което скоро е навършило една година има размери на немска овчарка и продължава да расте.
Емили и Дъстин са купили Фелла за 100 долара миналата година, когато животното е било на три месеца.

В долинита имаще прилични човешки жилища. Стените им бяха тухлени, на покривите блестяха червени керемиди, на прозорците имаше не животинска ципа, а стъкла. Някой от тях имаха течаща вода, телефон и дори сателитни антени.

Денят беше непоносимо горещ, а Петър се изкачваше по хълма. Тук къщите бяха схлупени и мизерни. Вместо прозорци и врати, зееха дупки, през които вятърът влизаше безпрепятствено. Съборетините трудно можеха да минат за навеси. Бяха сглобени от хартия и пластмаса. Това беше най мизерния квартал.

Петър живееше в този град вече 27 години. След като завършеха семинарията йезуитските свещеници започваха кариерата си на места с известни лишения, но никой не се привърза към мизерията така, както Петър. Той не пожела да „научи урока си“ и да продължи нагоре в йерархията. Беше решил да остане и да се пребори с нищетата, колкото и трудно да беше това.

Беше чувал от учителите си и по-богати хора да казват:

– Бедността е като упорит плевел, ако днес изтръгнеш едно стръкче, утре ще пораснат 10.

Той често упорстваше:

– Но това съвсем не е безмислено. По тези смърдящи и кални улички живееха повече от 8 хиляди човека и всеки от тях е създаден по Божий образ. Дори само един от тях да получи храна, за да не гладуват или подслон, вместо да спи на улицата, усилията не са напразни.

Тази вечер той нямаше да полага грижи за нуждаещите се, да сипва супа и раздава храна на бедните или да завие с одеало някое зъзнещо дете. Беше зает да събира материал за доклада, който го бяха помолили да направи, за този беден квартала, от социалните служби. Самият факт, че бяха поискали такъв доклад, беше някакъв успех, от 9 месечното му ходене по мъките.

Властите отдавна бяха оставили хората в този квартал на произвола на съдбата. Тук закон не важеше. Ако хората искаха училище или болница си ги строяха сами или настояваха пред властта, докато им обърнеха внимание.

Така Петър се беше превърнал в официален представител на тези бедни и изоставени хора. Не веднъж ходатайстваше и настояваше пред държавната бюрокрация, чукаше на вратите на някои благотворителни организации, за да получи нещо за децата, които растяха по залетите с помия улички и се ровеха в боклука за храна.

И двамата усещаха, че между тях се бе изпречила голяма ледена планина, която и слънцето не можеше да разтопи. Те бяха приятели и сега се водеха за такива, но имаше нещо в живота им, което ги разделяше.

Догато Симеон тъгуваше за Маги, Пламен се чувстваше шастлив и подмладен. Въпреки че и двамата бяха връстници, на Пламен годините не му личаха. Нещо от вътре го правеше по-жизнен и уверен.

На Симеон ръцете едва забележимо трепереха, а дясната му лицева част неконтолируемо се движеше сама от време на време. Старостта беше сложила грозен отпечатък върху него.

Симеон искаше да попита Пламен за Маги, но не се решаваше, възпираше го гордостта му. Не знаеше как е минало раждането, никой не му бе казал дори какво е родила.

Когато Маги имаше нужда от подкрепа, той я заряза, Пламен се бе проявил като много по-достоен от него.

„Аз съм един страхливец, – мислеше си Симеон, – Пламен е истински човек и добър кавалер“.

Всички казваха, че Симеон е умен, находчив, съобразителен и винаги знае как да подхване нещата, за да искара много пари. Но животът не беше само пари. И какво като натрупа голям капитал? Какво направи с него? Помогна ли на някой, който се нуждаеше от храна, подслон или лечение?

Когато видя Маги бременна се уплаши, не за нея, а за себе си. Дори ѝ предложи да абортира. Тогава тя много плака  и го напусна, добре, че на помощ ѝ се притече Пламен. Взе я под своя закрила и ѝ помогна много.

„Ето до къде ме докара егоизма, – мръщеше вежди Симеон. – Загубих завинаги Маги“.

Тогава, когато се разделяха, Симеон я попита:

– Какво ще правиш по-нататък?

– Не се бой ще се оправя някак, –  гневно му отвърна Маги.

И го направи…….

Наказанието му от сега и нататък щеше да бъде самотата. Беше вълк единак, така и ще си отиде…….

Те бяха петима приятели и решиха да си направят малка екскурзия. И тъй като в походът не искаха да се заяждат и карат, взема умерено количество алкохол.

– Храна ще си купим  от селата, през които минаваме, – каза Страти.

– Да вземем само малко сандвичи, – предложи Петър, – поне да има за из път.

Тръгнаха бодро напред, готови да се насладят на природата. Отдалечиха се доста от града. След обяд се оказаха в някакво затънтено село.

– Какви са тези хора? – ядоса се Симо. – Колко е часът, а магазинът вече е затворен.

От някакъв човек в селото успяха да купят буркан с горчица и 10 килограма местни наденици.

Вече се стъмваше, а те се отдалечиха на час от селото, навътре в гората.

Целта на пътешествието беше достигната и те решиха да се настанят. Бяха много уморени, нямаха сили нито да си разпънат палатките, нито да си приготват нещо за ядене. Бръкнаха в саковете за сандвичи, но бяха ги изяли.

– Тепърва да правя нещо за ядене, не ми се иска, – измърмори Марко.

– Ей, – извика Николай, – нали купухме буркан с горчица и наденици.

И в тъмното започнаха да топят надениците в горчицата и ядат.

На сутринта …. истинска идилия.

Петър повръщаше, Николай се смееше, а останалите седяха като гръмнати.

На средата на поляната стоеше неотворен буркана с горчица, а до него голямо кравешко лайно. В него се забелязваха отвори  с широчината на наденица….

Зоолози от дружество за опазване на природата, за първи път са успели да заснемат сахарския гепарда, една от най-редките диви котки в Африка.
Сахарският гепард е едно от най-редките и малко известни животните в Африка. Изследвайки го, учените често се е налагало да разчитат на разкази на местните жители, както и на техните догадки. Всяка снимка на това създание има голяма стойност.
В изследвания район са били поставени около 40 камери. Те са били качени по дърветата и давали възможност да се запише това, което се случва на площ от няколко хиляди квадратни километра. Основната трудност е, че в целият свят са останали около 250 сахарски гепарди.
Оказало се, че тези котки са още по-редки, отколкото се смяташе досега. На хиляда кв. км от пустинята има по-малко от един индивид. Сахарските гепарди са активни главно през нощта и „патрулират“ обширни райони, което ги прави трудни за откриване.
Основната храна на сахарския гепард са газели, антилопи мендес и берберски овце. Както и при другите гепарди, тези диви котки при атакуване на плячката си правят скок около 400 м. Независимо от активният им начин на живот, те пият много малко вода. Учените не са разбрали напълно как животните го правят.
Изследователите се надяват, че на юг от Сахара гепардите няма да измрат, подобно на много други алжирски пустинни животни. Представителите на този вид диви котки са застрашени от изменението на климата и човешката дейност.