Даниела позвъни, а после поздрави Елена, която се показа на вратата. Елена докосна с пръст устните си и се измъкна навън, като тихичко затвори вратата зад гърба си. Покани с жест гостенката към другия край на верандата. Щом седнаха, прошепна:

– И двете спят на дивана. Изтощени са.

– Ти сигурно си капнала от умора, – тихо каза Даниела. – Донесох ти малко храна. Мога ли да направя нещо друго за теб или децата?

Елена се усмихна тъжно.

– Благодаря все пак, че дойде, – усмивката ѝ помръкна. – Решихме с хората тук, че момичетата са прекалено малки, за да присъстват на погребението на родителите си. Ще ги взема, да живеят при мен. Трябва да събера багажа им, а времето ми е малко.

Елена изглеждаше объркана:

– Трудно мо е да определя какво да вземе и какво да оставя? Жилището ми е малко, не мога да взема всичко. Опитвам се да разбера какво би имало някаква стойност за момичетата, когато пораснат.

Очите  на Елена се изпълниха със сълзи. Очевидно не можеше да говори повече и се загледа в далечината.

Дочу се някакъв шум откъм вратата. Едно от децата се измъкна тихо навън. Тъмната му коса бе рошава, по рокличката имаше петна от кетчуп, а крачета бяха боси. Момиченцето пъхна палеца в устата си, сгуши се в крака на Даниела и облегна глава на бедрото ѝ.

Даниела го вдигна на ръце и го прегърна. Детето мигновено заспа на рамото ѝ.

– Съжалявам, – прошепна Елена, – оставих ги малко да поспят, но изглежда Маги  се е събудила от гласовете ни.

На Даниела ѝ харесваше да усеща допирът на малкото телце до себе си.

– Не се притеснявай. Бива ме в това.

– Само на три годинки е. Дори не знае какво е станало. Нито пък сестричката ѝ. Не знам как да им кажа.

– Ще се справиш, – опита се да я успокои Даниела.

– Дали няма им навредя ако им кажа направо истината? Лошото е, че няма кой да се погрижи за тях. Аз съм единствената роднина на майка им. Родителите на баща им са много възрастни, а двамата му братя имат по четири деца. Не бих искала момичетата да са с тях. Виж, как внезапно се преобръща целия ти живот, – въздъхна Елена. – Нищо не подозирах, когато телефонът ми звънна вчера по обяд.

Даниела постоя още малко, побъбра си с Елена, опита се да я разсее от мъката и предстоящите грижи. Най-лошото бе, че децата бяха останали без родители. Внезапна катастрофа бе отнела живота им. Сега можеха и да не разбират какво се е случило, но когато пораснат ……

Освен като красиво цвете, щирът е отглеждан от индианците векове наред като втора по значение, след царевицата, зърнена култура. В негова чест са устройвали ежегодни празненства, на които го почитали като божество. Испанските завоеватели обаче го провъзгласили за дяволско растение и забранили употребата му. С постепенното навлизане на европейските култури в Южна Америка щирът бил забравен като култура.
Чак в наши били преоткрити ценните му хранителни свойства и той заел подобаващото му се място сред селскостопанските култури. В САЩ и други страни се финансират специални програми по изучаването му и внедряването му в хранителната промишленост. С времето щирът се разпространява и в Европа и Северна Америка. В наши дни по-широко се отглежда в Мексико, Перу, САЩ, Непал, Индия.
В България някои видове щир са широко разпространени, като тези растения основно се приемат за плевели. Едни от най–често срещаните видове у нас са метличестият щир и обикновеният.
Зелената част на щира съдържа холин, бетаин и витамин С. Някои видове съдържат и микроелементи като калций, калий, магнезий, натрий, фосфор, селен и желязо, малки количества витамин А и протеин.
Семената на зърнения сорт щир имат висока хранителна стойност и дори превъзхождат истинските зърнени култури с високото съдържание на суров протеин и лизин. Съдържат още мастни киселини 6 – 10%, 3/4 от които са ненаситени, пектин, фибри, желязо и калции и други микроелементи. Те не съдържат глутен, което ги прави подходяща храна за хората с непоносимост към глутен. Брашното от семената има широко приложение и се използва успешно в смеси за безглутенови брашна.
В миналото метличестият и обикновеният щир са отглеждани като зеленчукови култури. Сега се употребяват в народната ни медицина при хемороиди, обикновено външно — за налагане. Други видове щир се прилагат за спиране на силна менструация, като гаргари за успокояване на възпаления в гърлото и като вода за уста за лечение на гангрени. Отварата от щир не само спира силно менструално кървене, но също и прекомерно вагинално течение, диария и дизентерия. Стягащата способност на билката е полезна за намаляване на кръвозагубата и за лечение на диария.
От семената на опашатия щир се извлича масло с уникален биохимичен състав, което широко се използва в медицината и козметиката. То има приятен мирис и орехов вкус. Най-ценната му съставка е скваленът, който се съдържа също в човешката кожа и съдейства за насищане на организма с кислород. Поради това маслото се употребява за повишаване на имунитета и при лечението на много заболявания.
Щирът има антибактериално действие. Нашата народна медицина препоръчва бани с щир против гъбички по краката. За да се отървете трайно от неприятното усещане, използвайте следната лесна рецепта: Една шепа щир се залива с 2 литра вода. Отварата се вари 5 минути на бавен огън и се прецежда. Правят се бани на краката с нея в продължение на 10 минути сутрин и вечер.
Повечето видове щир, които развиват едра листна маса, са годни за консумация. Обикновеният щирът – Amaranthus retroflexus, който е много разпространен в България, също може да се употребява за готвене, докато не е образувал семена. Използва се като добавка в супи, плънки за зеленчуци, гарнитура за месо.
Младите листа на щира успешно се комбинират с всякакви зеленчуци от градината. Щирът е подходящ за вкусни и диетични яхнии, свежи салати, баници и леки супи. Последно време тази култура се оценява високо от привържениците на здравословното хранене.
Зърната на щира се употребяват за гарнитура и спокойно могат да заместят ориза. Сварени във вода те имат вид на дребен хайвер. Използват се и за направата на пуканки. Брашното участва в състава на тестени изделия, бисквити, сладкиши, палачинки и дребни сладки и други.
Диетична салата с щир
Необходими продукти: щир – 300 г листа, лук – 1 глава, домати – 2 броя, краставици – 1 брой, чесън – 1 стрък, царевица – 1/2 консерва, босилек, магданоз, копър, лимонов сок – 2 супени лъжици, зехтин – 2 супени лъжици, черен пипер, сол
Начин на приготвяне: Измийте щира, доматите, лука, чесъна и краставицата и ги нарежете. В дълбока купа смесете, нарязаните продукти, като добавите царевицата, босилека, магданоза и копъра. Овкусете със зехтин, лимонов сок, черен пипер и сол. Разбъркайте добре и поднесете.

Понякога можете да видите куче да прекоси улицата на зелена светлина. Дали градските животни са в състояние да приеме човешките навици?
Разбира се, всички животни и птици се адаптират към градския живот. Кучето не приема цвета на светофар, но то е забелязало поведението на хората при превключване на светлините и така успешно пресича улицата.
Какво ще кажете за „човешките“ качества в градската фауна?
Например, кучетата са много по-добри от хората в просенето по улиците. Те са идеални психолози. Не искат от всеки, а усещат, кой наистина може да ги нахрани.
Кучетата използват и „мошенически схеми“ за добиване на храна. Когато човек си купи сладолед или хот дог, кучето започва да лае силно с надежда, че човекът от страх или изненада ще хвърли това, което държи в ръцете си.

Хелън Келър в ранна детска възраст загубва слуха и зрението си.
Веднъж тя разговаря с един от приятелите си, който току що се бе върнал от разходка в гората.
– Какво видя? – попита го Хелън.
– Нищо особено, – измърмори приятелят ѝ.
– Как можеш да ходиш цял час из гората и да не забележиш нищо интересно?  – каза изумено Хелън.
Приятелът ѝ само вдиган рамене и замълча. Той не разбираше, че щастието не се състои в това, което имаш, а в това, в което се наслаждаваш.
– Въпреки, че съм сляпа, мога да ти дам един съвет, – каза Хелън. –  Всеки ден използвай зрението си така, все едно утре ще го загубиш. Вслушвай се в гласовете, птичата песен все едно, че утре ще оглушееш. Вдишвай аромата на цветята, наслаждавай се на вкуса на храната, защото ако утре загубиш обонянието си, тя ще ти се струва безвкусна.
Живей съзнателно тук и сега!

Когато се чу сигналът, всички знаеха, че е дошло време за обяд. Тогава работници сядаха заедно на масата.
Всеки ден Сам отваряше чантата си за храна и се оплакваше:
– Отново фъстъчено масло и сандвич с конфитюр.
Така той хленчеше всеки ден, докато един от колегите му каза:
– За Бога, Сам, ако мразиш фъстъчено масло и сандвичи с конфитюр, защо просто не помолиш съпругата си, да ти приготви нещо друго.
– Каква съпруга? За какво говориш? – Каза Сам. – Аз не съм женен. Сам си приготвям храната.
Така много хора не забелязват какво точно се случва с тях. Те сами си приготвят сандвичи, които им е противно да ядат.
Животът ни дава изходния материал, но само от нас зависи, кои от дадените възможности ще вземем и как ще ги използваме.