Това бе един дълъг и мрачен период в живота на Васко. Той не вярваше в себе си и се осъждаше постоянно. Чувстваше се като в капан.

Това състояние напълно го съсипваше. От устата му ден и нощ се изтръгваха думи, които го нараняваха още повече:

– От мен нищо не става….. Как можах? ….. Ето отново оплесках нещата …. Има ли смисъл да започвам отново това? …. Пак ще се проваля ….Безнадежден случай съм ….

Но всичко това съсипваше не само него, но и отношенията му с другите хора.

Една неделя Васко реши да посети друга църква, различна  от тази, в която ходеше редовно. Смяташе, че всички там го възприемат като неудачник и тотално пропаднал човек.

Когато влезе в първата му попаднала църква, чу пастирът ѝ да казва:

– Има ли желаещи, за които църквата да се моли?

Васко излезе отпред. Той не познаваше този човек, но той му каза:

– Да живееш изцяло погълнат от себе си и собствените си чувства е грях. За да се „излекувате“ четете поне три пъти на ден Посланието към Римляните, 8 глава, първи стих.

„Какъв е този стих?“ – помисли си Васко.

Когато седна на един от столовете, отвори джобния си „Новия завет“ и прочете следното: „Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса“.

Васко много се ядоса на тези думи, но реши да пробва „лекарството“.

Мина цяла седмица и Васко едва тогава разбра, че Бог му беше проговорил, чрез този непознат пастир.

Той продължи редовно да чете този стих месеци наред, докато не се освободи от постоянното самообвинение и чувството за безполезност.

Така Бог постави чрез този стих едно ново начало в живота на Васко.

Църквите не са места за светци, а болница за грешници.

Имах куче, което много се страхуваше от непознати, Всеки път, когато го водех на преглед при ветеринара, се налагаше да му слагам намордник, за да не ухапе лекаря.

Исками се понякога някой на мен да ми сложи намордник. Например, когато се скарах на възрастен мъж, че коментира с много силен глас  и пречи на околните да гледат постановката.

Какво казва псалмистът?

„Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си.“

Щом той може да въздържа устата си, защо да не мога и аз?

Понякога дори да успея да замълча, емоциите бушуват в мен. Но това не трябва да е така.

Праведният живот изисква близки взаимоотношения с Бога.

Започнах да се моля на Господа да ми помогне да се въздържам от лоши думи. Когато съм раздразнена, Го моля да ме успокои и да ми даде сила да се контролирам.

Все още правя грешки и искам прошка от Бога. Вярвам, че следващия път ще се справя по-добре с гнева.

Само Божията любов може да промени гневните  ни думи, за да служим за благословение.

Нека думите ни бъдат добри и да принасят добър плод.

Дълго време се е смятало, че всички гръбначни се хранят изключително чрез устата и храносмилателната система.

Наскоро стана ясно, че тихоокеанската Eptatretus stoutiiс прост гръбначен стълб, който има хордоподобен орган наречен нотохорд, може да поглъща питателни вещества направо чрез кожата.

Младен гледаше към двора и погледа му попадна на стройната снага на бора, която се извисяваше нагоре.

– Преди двадесет години беше само едно малко крехко дръвче, което се нуждаеше от ограда, за да не го стъпче някой, – върна е назад в годините Младен.

Сега то хвърляше сянка върху цялата къща.

– Помниш ли как беше миналата зима? – обърна се Младен към бора. – След една много силна буря клоните ти се сведоха чак до земята, от тежестта на снега.

Младен по разтърси снага, сякаш бе борът, който се опитваше да свали снега от себе си.

– Тогава като те гледах, приличаше на християнин, какъвто бях тогава. Години наред допусках тежестта на спомените от злоупотребите, които бях понесъл през детството, както и ранната смърт на майка ми, да изсмучат силите ми. А това ми пречеше да израствам във вярата.

Младен въздъхна дълбоко, а след това продължи:

– Бях допуснал гнева и обидата да завладеят сърцето ми.

Бръчките още по-дълбоко се врязаха в челото му, устата му пресъхна, но той се напрегна и продължи монолога си:

– Вместо да издигна гласа си да прославя Бога, Който превръща всяка наша трудност в добро, аз с усъмних в Неговата доброта.

Младен си спомни как слънчевите лъчи огряха бора и стопиха снега по клоните му. Едва тогава дървото се изправи отново. То отново стана силно и величествено.

За разлика от дървото, ние можем да избираме как да реагираме на трудните обстоятелства в живота ни. Можем да решим, да живеем под тежестта на болката и гнева, но има и друга възможност, да позволим на Бога да стопи леда, за да се изправим отново.

Горчивината в сърцето ни може да попречи да усещаме Божието присъствие.

Младен отдавна бе преодолял болката и огорчението, сега стоеше изправен и готов да посрещне всяко предизвикателство, защото той не беше вече сам.

– Ще остана отворен към Бога, – каза си Младен – и никога няма да загубя доверието си в Него и безкрайната Му любов. Сега с Господа се чувствам достатъчно силен, да преодолея всяко трудност и да се изправям дори под силния напор на житейския вятър.

Когато видим снимка на някое питие в интернет, ние се замисляме: Дали е толкова вкусно, колкото изглежда?

След много опити, учените открили начин за изпращане на външния вид и вкуса на лимонадата чрез мрежата.

Група учени използвали сензори, определящи цвета и киселинността, за да получат характеристиките на напитката. След това чрез интернет ги изпращали на специална чаша с вода, където светодиодите възпроизвеждат цвета на напитката, а електродите нивото на киселинност, за да симулират усещане в устата.

Резултатът не бил идентичен с оригиналния вкус на напитката, главно поради липса на обичайната миризма и недостатъчна киселинност, но все пак близък до него.

Трябва да се отбележи, че лимонадата е перфектна напитка за такива проучвания, защото лесно може да се имитира.

По-нататъшните планове на учените са доста амбициозни. Те искат да изобретят „коктейл“, който може да възпроизведе мириса и вкуса на всяка напитка.