Учените отдавна знаят, че възрастните хора прибавят по някой и друг килограм към теглото си, но сега едно ново изследване можа да обясни причината за това. Тя няма никакво отношение към физическото натоварване или неправилното хранене.

Изследователите са открили ензим, производството на които се увеличава с възрастта.

Направен е експеримент с мишки, при който било открито, че гризачите, които са на диета с високо съдържание на мазнини, в които било блокирано производството на DNA-PK, натрупали по-малко тегло.

До сега се е смятало, че наддаването на тегло при по-възрастните хора е от липсата на физически упражнения, нездравословен начин на живот и отсъствието на воля. Но това изследване показва, че съществува генетична програма, която управлява изработването на ензим, който допринася за увеличаване на теглото и намаляването на физическата активност.

Николета работеше тежка работа. Тя трябваше да издържа четирите си деца. Имаше ли почивен ден, за да забрави мъката и теглото си, се напиваше.

Към децата си беше много строга. Когато не изпълняваха задълженията си, не правеха това , което им бе поръчала или вдигаха много шум, тя ги наказваше с един кожен колан. С него си служеше доста умело.

Всичко това я доведе неправилни и грешни решения. Върза се за приятел наркоман. Изолира се от семейството си. Започна да употребява алкохол и наркотици, които в крайна сметка доведоха до нейната смърт,

Синът ѝ Пламен следвайки примера ѝ, вземаше също недобри решения, които го вкараха в капана на срама и вината,

Избра алкохола и наркотиците пред всяко друго развитие. Изолира се и започна да страни от хората. Крадеше безсрамно, за него това бе „отърваване на хората от ненужното им по домовете“.

Бе поробен от страстите, влеченията и пороците си, които го доведоха в затвора. Там той копнееше за свобода.

Някой му бе дал Библия. Първоначално дори не ѝ обърна внимание. Мислеше от страниците да си свива цигари или понякога листовете ѝ да му послужат в тоалетната.

Един ден бе много депресиран. Стигнал бе до такова състояние, че искаше да сложи край на живота си, стига да намереше с какво да го направи.

Разрови леглото и вещите си. Бутна Библията и тя падна за земята разтворена. Пламен бе готов да я срита, но вместо това се зачете в нея.

Прочете за смъртта на Исус на кръста. И изведнъж разбра, че Бог иска да го отърве от грешните му решение.

Последните думи на Спасителят:  „Свърши се“ за него означаваха, че той вече е свободен от греха и неговите последствия – вина, срам, тревоги …..

– Ако истински повярвам в Него, – каза си Пламен, – ще бъда свободен от болката и лошите навици, които не ми позволяват, да бъда такъв, какъвто Бог ме е създал.

В него бе започнала промяна, която нямаше да спре до тук.

Само в Христос сме свободни от срама и вината.

Според ново изследване, за месеците прекарани в ниска околоземна орбита, астронавтите стават все по-високи, но след завръщането си на Земята постепенно се връщат към предишните си размери. Също така след полет у астронавтите възниквал проблем с гръбнака.

В хода на изследването, шест астронавти на НАСА, всеки от които е бил между четири и седем месеца на Международната космическа станция, три пъти е бил подложен гръбначния му стълб на ядрено-магнитен резонанс: в навечерието на полета, веднага след завръщането им от полет и два месеца по-късно.

Сканиранията показали, че по време, когато са били в космоса, мускулите поддържащи гръбначния стълб са атрофирали. Масата на тези мускули е намаляла с 19 %.

След два месеца те са успели да възстановят само 2/3 от масата на мускулите преди полета. Всичко това четири пъти е увеличило риск от дискова херния в астронавти в сравнение с контролна група.

Освен това астронавтите пораствали с пет сантиметра, но след завръщането си тази разлика изчезвала.

Около 70% от астронавтите на НАСА се оплакват от дискомфорт в гръбнака само след няколко дни, когато летели в космоса. У 50%  се наблюдавали болки в гърба след завръщането им на Земята.

Обикновено тези усещания се обяснявали с подуване на гръбнака след като на него преставало да действа теглото на тялото.

Но томографията не давала никакви признаци за такова подуване. След допълнителни изследвания се изяснило, какво точно става с гръбнака на астронавтите.

Редица проблеми могат да се избегнат, ако в програмата на астронавтите се включат укрепващи гръбнака упражнения, които били разработени за пациенти на земята с аналогични разтройства.

Този вид достига два метра, а теглото им може да бъде повече от 50 кг. Скоростта им е повече от 50 км/ч.
Средният палец на лапата на тази птица расте до 12 см и по външен вид напомня на кинжал.

Тези представители на пернатите, могат да охраняват своята територия, да защитават младото поколение или да чакат, да им дадат храна, ако човек е допуснал грешка при храненето им.

Тези птици били забелязани, че преследват и нападат хора. Те ги ритат, кълват, скачат на главите им и с клюн удрят по нея.

Възрастните пернати са доста опасни. те могат да убият куче, като го хванат с острите си лапи.
Говори се, че даже могат да убият и малък кон.

Денят бе облачен и студен. Това, че скоро си честитяха Баба  Марта, не помогна на хората да се почувстват по-добре. Всеки крачеше, задълбочен във всекидневните си проблеми и нищо не забелязва около себе си.

Навред угрижени и измъчени физиономии.

Мартина се качи в автобуса. Тя също имаше много грижи с порасналите си вече деца, но не се отчайваше лесно. Имаше борбен дух и не се предаваше.

Огледа апатичните и измъчени лица на хората в автобуса и затвори очи.

„Днес е празник, – помисли си тя, – но никой не го е еня за това. Нима това са потомците на онези българи, който воюваха за свободата си по време на турското робство“.

Спомените я върнаха назад, когато беше ученичка и на този празник на училищното тържество рецитираше. Без да се усети тя започна на глас да декламира:

„Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът……“

Гласът ѝ звучеше мощно и покоряващо.

Мартина дочу хлипане до себе си и отвори очи. До нея бе седнала възрастна жена:

– Бог да ви благослови, – каза тя, като изтриваше сълзите си от лицето.

Обадиха се и мъжки гласове:

– Забравихме, че сме българи!

– Днес е един от най-хубавите ни празници, а ние навели глави каро роби, тъпчем Родината си!

– Благодаря ви, че ни припомнихте, чии наследници сме, окаяни ний! В каква объркана държава живеем!

Заваляха поздравления и благодарности. Мартина стоеше смутена, в тази събудена като от сън тълпа от хора.

Те се усмихваха, а очите им блестяха от сълзи……