Лъвица изоставила стадото си. Причината за това бил фактът, че тя е решила да се погрижи за малкото на антилопата, която убила наскоро.
Невероятно състрадание! Кой може да очаква такова отношение?.
Защо не е оставила тогава малкото на другите антилопи?
Не си мислете, че лъвицата не е опитвала да направи това.
Когато приближавала антилопи, те бягали, защото се страхували от нея.
За това лъвицата трябвало отново да вземе малкото на антилопата под свое крило и да се грижи за него.
Един мисионер посещаваше бедните. Веднъж попадна в един мръсен коридор и чу слаб глас:
– Кой е там?
Мисионерът запали клечка кибрит, за да се огледа. Пред очите му изникна потресаваща картина. Материална нужда и физическо страдание, а едновременно с това невиждана надежда в Бога.
Съществото беше като издялано от черно дърво, със спокойни умоляващи за помощ очи и вкаменени бръчки върху изпито лице. Негърка лежеше на парцаливо легло. Вида ѝ предизвика у него искрено състрадание.
Беше хладен февруарски ден, печката не гореше, а вътре беше тъмно.
В този ден тя нямаше вечеря, обяд или чай за закуска.
В нея не бе останало нищо друго освен ревматизмът и вярата ѝ в Бога.
Трудно можеш да си представи човек по-печално място, лишено от всякакъв уют.
Въпреки това жената с треперещ глас пееше:
Аз съм в ръцете на Исус,
Той ме държи.
Завинаги ми е дал мир,
чрез Неговата любов към мен.
На небесата има радост,
за това, че аз съм спасен.
Там ме чака моя Отец.
Там ще ми даде място Той.
Така тя благодареше на Бога и Му принасяше жертва на хвала.
Гладно плачещо бебе не може да се успокои с дрънкалка. То няма да престане да плаче, докато не се утоли глада му с мляко.
Така и душата на възрастен човек не може да бъде наситена без Бога.
Псалмопевеца описва жаждата, измъчваща всеки човек така: „Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе!“
В човешкото сърце не могат да живеят две противоположни сили.
Там където има съмнение, не може да живее вяра. Там където цари омраза, не оставя място за любов. Там където се издига егоизмът, изчезва състраданието. Има ли загриженост, няма вход за доверието.
Бог няма да дели властта в човешката душа с никого и нищо, което е по-малко от Него.
Сигурен ли си, че нищо не измества Бог от твоето сърце?
Не позволявай на нищо в душата ти да се установява на мястото на Христос, но „предай пътя си на Господа“.
Когато станем последователи на Христос, Бог ни изпълва със Светия Си Дух. Доказателството за Светия Дух в нас не е някакво емоционално преживяване, а желанието да кажем на някого Благата вест.
Само християнин може да разкаже на другите хора за Христос, как да стигнат до небето, да им покаже състрадание и Христовия път.
Хората, които са духовно мъртви правят нещата, които всеки може да направи, но ние трябва да действаме в живота си по правилния начин.
Има много неща, които можем да правим през остатъка от живота си, но не всяко от тях има значение за Божието царство.
Но има нещо, което можем да направим, нещо различно от ежедневните ни дейности . И какво мислите, че е то? Помислете преди това, с какъв вид на наследството смятате да напуснете този живот на земята?
Най-голямото наследство е, когато някой дойде до вас на небето и каже: „Аз съм тук заради теб“. Това е най-добрия начин, по който можем да използваме живота си.
На снимката виждате куче, което носи в устата си новородено, без да го нарани.
По-късно се изяснило, че детето е било хвърлено в кофата за боклук на улицата.
Кучето го намерило. Внимателно го взело и го занесло до прага на най-близката къща.
Живеещите там, като видели новороденото веднага се обадили в близката болница, където на детето веднага му била оказана помощ.
Благодарение на четириногата спасителка детето е останало живо.
В тези животни, които ние ежедневно изтребваме и тровим, има много повече състрадание и любов, отколкото ние към собствените си деца.