Този въпрос може да ви изглежда странен, но ви насърчавам да помислите върху него.

Твърде често след като получаваме спасение и живота ни малко се изчиства, ние губим състрадание към тези, които все още са изгубени в този свят.

Гледаме пияницата как се олюлява на улицата, колега, който мами началника си и разказва мръсни вицове, и вдигаме презрително духовния си нос.

Но ако наистина разбирахме сърцето на нашия Небесен Отец, никога не бихме постъпили така.

Исус е разказал една притча, която много добре разкрива Неговото сърце. Това е притчата за блудния син.

Навярно сте слушали много пъти тази история. Въпреки, че синът се разбунтувал, баща му с радост го приел обратно, когато той се покаял.

Там има една интересна фраза: „А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше“.

Този израз много ясно разкрива сърцето на един любящ баща. Тя ни казва, че преди синът му да се покае, баща му вече чакаше и се надяваше, че той ще се върне у дома.

Всяка сутрин бащата гледаше към хоризонта, надявайки се да види силуета на сина си. И в края на деня той правеше същото … устремил очите си с надежда нататък.

Той винаги мислеше за сина си, и сърцето му бе изпълнено с любов към него. Такава искрена любов, че в деня, когато синът му си дойде у дома, той изтича да го посрещне, и го целуна.

Това е сърцето на нашия Небесен Отец относно грешниците.  Така Той се е отнесъл и към нас, когато ние се скитахме изгубени в този свят. Неговото сърце ни прие с отворени обятия, когато бяхме окаляни от греха.

Този свят е пълен с уморени хора, които се лутат безнадежно и не знаят за тази Бащина прегръдка.

Те не са „грешници“, а наши потенциални братя и сестри, които са изгубени и отчаяно се нуждаят от любящия Небесен Отец.

Не трябва да гледаме на тях от високо. Нека Бог ни помогне да ги върнем у дома.

Температурите бяха станали рекордно ниски, но хората като че ли не забелязваха това. Загрижени и притиснати от проблемите на ежедневието, загръщаха се по здраво в дрехите си и крачеха мрачно на фона на белия пейзаж.

Асен бе свършил занятията си в музикалното училище. Изскочи бързо навън и се разтрепера.

Студът го щипна по откритите части на тялото му, а той придърпа краищата на палтото си и се сви.
След като покрачи малко се постопли. Погледа му бе привлечен от реката. Студът бе сковал в ледена хватка водите ѝ.

– Реката се е заледила, – каза си Асен. – Вместо да продължавам по улицата нагоре, докато стигна моста, не мога ли да пресека тук по реката върху леда? От тук е по-близко до в къщи.

Съмнението не се стърпя и се обади с тънкото си гласче:

– Ледът е крехък. Може да се пропука. Ще паднеш в студената вода. Наоколо минават малко хора. Кой ще ти се притече на помощ?

– Глупости, – размаха ръце Асен, – аз да не съм 100 кила. И без това постоянно ми натякват, че съм много слабичък и трябва повече да ям.

– Не отивай, – отново се обади съмнението. – Опасно е.

Но това, като че ли стимулира момчето и то тръгна смело към реката. Първите му крачки върху леда бяха неуверени, но след като усети стабилност под краката си, закрачи по-смело.

Колкото повече наближаваше средата на реката, толкова повече нещо смущаваше сърцето му, но Асен продължи упорите да крачи напред.

Чу се леко:

– Хряс, – последва го по-силно, – тряс ….

Асен нямаше време да осмисли положението, нито да реши, какво да направи. Ледът се пропука под краката му, и за броени секунди, той се намери в ледената прегръдка на студената вода.

Дрехите му, наквасени в белезникавата и мразовита течност, започнаха да го теглят надолу …

Краката и ръцете му се вдървиха от студа. Той се замята, опитвайки се да се отскубне от нестабилното си положения.

– Помощ, – отчаяно закрещя Асен, – пом…..пом…щ.

Ена жена го бе забелязала от прозореца на близкия блок още, когато смело крачеше по леда и продължи да го наблюдава.

– Този малкия си търси белята, – въздъхна притеснено тя.

Когато видя как леда се пропука под него, жената взе телефона и нервно взе да набира номера на спасителната служба:

– Ало, ало – припряно завика тя в слушалката, – момче ….пропука се леда … река, ще се удави….. блоковете на текстилния….

Жената изтича отново на прозореца, но момчето не се виждаше никъде. Тя бързо облече палтото, нахлупи шапката си у хукна надолу по стълбите.

Нашият герой бе изваден от един младеж, който минаваше от там. Когато мъжете от спасителната служба пристигнаха, намериха момчето в едно топло помещение, което се намираше на близко, загърнато в сухо одеяло.

– Ти ли си плувал по това време в реката? – опита да се пошегува един от мъжете.

Асен го погледна безпомощно.

– Кой те извади?

Асен вдигна рамене. Младежът, който му бе помогнал си беше тръгнал.

Скоро пристигна и линийката. Откараха бързо Асен в болницата. Тъй като лекарите не откриха никакви травми или наранявания, го пуснаха да си върви в къщи.

Мъжете от спасителната служба дълго питаха за човека, който е извадил момчето от реката, но никой не го бе видял, накъде бе тръгнал, нито някой го познаваше.  Той се бе появил навреме, а след това незабелязано си бе заминал.

Когато срещнете проблем, трябва на първо място да помолим Бог за мъдрост. Не за пари, не за сили, не и за изцеление, а мъдрост.

Божията мъдрост е ключът, който ще отвори всяка врата в живота ви. Тя ще превърне всеки неуспех в победа.

Така че не губете време да казвате на Бог, какво мислите и от какво имате нужда. Вместо това отделете време, за да слушате това, което Той има да каже за вашата ситуация.

Ако никога досега не сте правили това, то е време да се заемете с нещата по този начин.

Първо, опишете проблема си пред Бога, не защото Той не знае пред какво сте изправени, но това ще ви помогне да погледнете на нещата от по-обективна гледна точка.

Второ, слушате съветите на Светия Дух. Обърнете внимание на това, което Той казва, чрез Божието Слово. Ако грижата по вашия проблем заглуши Божието Слово, трябва да вземете Библията и да започнете да изпълвате сърцето си със Словото от нея. И тогава Святият Дух ще започне да ви говори чрез Него.

Слушайки, уверете се, че оставате открити за инструкциите Му. Бъдете готови да поемат укор. Бъдете честни с Бога. Вижте в какво сте сгрешили и изповядайте тези неща пред Него. Вашите грехове няма да се окажат изненада за Бога. Той и без това знае за тях. Изповедта ви ще ви помогни да се освободите от тях.

Трето, действайте според мъдростта, която Бог ви дава. Откажете се от вашите методи и използвайте Неговите.

Бъдете послушни, в противен случай, от цялата тази чудесна мъдрост, няма да имате никаква полза.

Когато днес започнете да се молите, откажете се от собствените си идеи и започнете да търсите Божията мъдрост. Само тя може да ви помогне, да решите проблемите си.

Наталия бе красиво момиче. Дълги руси коси, топли кафяви очи, стройно тяло и гъвкава снага.

Всички я харесваха и искаха да бъдат приятели с нея. Беше дружелюбна, състрадателна и любвеобилна.

Но отношенията с майка ѝ бяха мъчителни, напрегнати и непоносими. Почти всеки ден майка и дъщеря воюваха за нещо. Е, имаше дни и на примирие, но те бяха капка в морето.

Веднъж двете минаваха край банката. Близо на един стълб бе завързан ротвайлер. Набитата му фигура излъчваше сила. Изглеждаше плашещ, дори злобен.

Наталия погледна кучето и изтръпна, страх сви сърцето ѝ.

Изведнъж кучето се спусна към тях. Наталия изпищя. Майка ѝ за част от секундата я закри с тялото си.

„Тя ме спаси, – помисли си Наталия, – застана между мен и онази зейнала паст“.

Хубавото е, че кучето не успя да се откъсне от каишката, която здраво го държеше за стълба.

– Мамо, нима не те беше страх? – попита Наталия, след като бе попреминал страхът и на двете.

– Нямах време дори да помисля, – засмя се майка ѝ,- когато този звяр се нахвърли върху нас.

Наталия се замисли сериозно.

„Нужни ли са ми повече доказателства? – попита се Наталия. –  Въпреки всичко, майка ми ме обича много, повече от всичко на света. Иначе не би ме закрила със тялото си“.

От тогава двете престанаха да се карат и воюват една с друга.

Ние често славим Бога за Неговата верност. Благодарни сме Му, че винаги можем да разчитаме на Него.

А замисляли ли сте се някога, че и Той очаква от нас верност?

Бог се нуждае от хора, на които да разчита. Верни и мъдри слуги, на които да се довери. Особено в тези дни са му нужни вярващи, с които да работи заедно, за да се изпълни волята Му.

Когато евреите бяха в египетско робство, Той се обърна към Моисей, за да ги изведе от там. Защо точно Моисей избра? Защото Му трябваше човек, който да постъпва според волята Му.

Бог се нуждае от нас, така както се нуждаеше и от Моисей.

Той иска да бъдем верни в познаването на Неговото Слово и да бъдем послушни на това Слово.

Ще бъдем ли верни? Всеки сам решава за себе си. Никой не може да ви принуди или да вземе такова решение вместо вас.

Станете мъдри и верни слуги и кажете на Бога от все сърце:

– Боже, Ти можеш напълно да разчиташ на мен.