На кастинга имаше много млади хора, готови да изявят своите таланти. Те се вълнуваха и притесняваха. Всеки желаеше да е победител. Това състезание не бе за професионалисти, а за хора, дошли „да изпробват силите си“ с други, такива като тях.

Между тях бе и Николай, тридесет и две годишен мъж. Животът му не бе протекъл леко.

Преди години се бе сбил с други младежи. В този бой му бяха пробили главата и половин месец той бе в кома.

Прогнозите на лекарите бяха категорични:

– Дори и да дойде в съзнание, той няма да води нормален живот.

А Николай беше женен. Жена му Елена, бе млада и красива девойка.

Медиците я посъветваха:

– Зарежете го, – казаха ѝ право в очите, – не погубвайте целия си останал живот.

Но Елена реши друго. Тя остана с Николай.  Обучаваше го за всичко отново, като малко дете.

Малко по-късно им се роди дъщеря. Усилията на Елена не отидоха напразно. Нейната грижа и любов изправи Николай на крака.

Николай и съпругата сега не се предават лесно и не се отчайват.

Николай бе дошъл на кастинга, за да се „пребори“ с другите и да спечели наградата.

Когато дойде реда му, той изпя композицията на Сосо Павлиашвили — „Небо на ладони“.

Изпълнената с чувство песен не остави равнодушна публиката. Зрителите го аплодираха прави, а нечии очи се изпълниха със сълзи от умиление и възторг.

Съдиите също били трогнати от неговото пеене….

Три момичета били омагьосани от зла вещица в три цветя. Едно от тях всяка вечер се превръщало в човек и си отивало в къщи, а на сутринта се връщало в полето и отново ставало цвете.

Една сутрин, когато момичето трябвало да се връща, казало на мъжа си:

– Ако дойдеш преди обяд на поляната, познаеш ме между другарките ми и ме откъснеш, аз отново ще стана човек.

Той така и направил.

Въпрос: Как мъжът я разпознал, като и трите цветя били съвършенно еднакви?

Сега е ваш ред да се замислите и да разберете, по какъв начин мъжът е спасил омагьосаната си съпруга.

Да ви подскажа ли?

Помислете добре, какви са цветята сутрин?

За нетърпеливите да узнаят отговора, давам го веднага.

Отговор: ан отетевц амян асор

Родителите на Алекс и Тереза ги посъветваха да прекарат първата брачна нощ в хотелска стая. И те се съгласиха, щяха да бъдат сами и никой нямаше да ги притеснява.

Когато влязоха в избрания хотел Тереза не можа да скрие възмущението си:

– Това хотел може ли да се нарече? Чаршафите подпечатани с печата на „Министерство на здравеопазването“, водата в банята бе хладка и на всичкото отгоре щорите изобщо не могат да се спуснат.

– А и този прожектор, който свети от съседния строеж, – въздъхна Алекс.

Като съпруг и глава на семейството, Алекс реши да въдвори малко ред.

Той стъпи на стола и реши по-силно да дръпне щората. Тереза отдолу гледаше и се чудеше как да му помогне, когато …..

Щората се откачи, поради силното дърпане, полетя към Тереза и я удари в окото.

– Трябва със студено да го наложим, – каза съчувствено Алекс, когато видя пострадалото око на съпругата си.

Извадиха от хладилника изстуденото шампанско и вместо да си пийнат от него, Алекс го наложи върху удареното око на Тереза.

На сутринта младата съпруга се огледа в огледалото и тъжно изпъшка:

– Сдобила съм се с огромна синина на лицето.

Алекс с болка погледна младата си жена.

Когато слязоха във фоайето, за да предадат ключа на стаята си, едни от служителите на хотела ги изгледаха с присмех, а други със съчувствие гледаха младата булка.

– Явно нощта е била доста бурна, – засмя се един от тях.

А друг прибави:

– Успял е да я насини дори …. Какво ли ги чака по-нататък?

А майката на Алекс, когато младоженците се прибраха в къщи, разбра всичко по своему. Тя отведе сина си настрани и тихо му каза:

– Сине, извинявай, че ти се меша, но това е отживелица от миналото. Дори и да не е девствена, това не е повод, да ѝ посягаш

Алекс се опита да ѝ обясни за запъналата се щора, но чувстваше, че не му вярва. Останалите също с недоверие се отнесоха към обясненията му.

Най-накрая на двамата младоженци им дойде до гуша да се оправдават.

И когато питаха Тереза какво се е случило, тя отговаряше:

– Съпругът ми ме наби!

Бракът не е разходка под луната. Няма значение колко време двойката е била женена, от двамата винаги се изисква безкрайна любов, търпение, силна воля, и нежност, за да се запази крехкият съюз.

Е, разбира се, всяко семейство е единствено и неповторимо по рода си.

След 50 години брак мъжът погледна към жена си и ѝ каза:

– Преди 50 години ние имахме малък дом, стара кола, спяхме на избелял и изтърбушен дивана и гледахме черно бял телевизор, но за това пък всяка нощ спях в един креват с красива 23 годишна девойка.

Сега имам огромен дом, две скъпи коли, огромен креват в разкошна спалня, телевизор със широк екран, но спя в кревата с 69 годишна жена. Започвам да се съмнявам в своя брак.

Съпругите обикновено са много умни жени.

И тази жена не се обиди и не наруга мъжа си за тези думи. Тя просто му предложи:

– Иди и си намери 23 годишна девойка, а аз ще се постарая, отново да живееш в малка къща, да спиш на стар диван и да гледаш черно бял телевизор.

Нима жените не са великолепни? Но те винаги знаят, как да решат проблемите на съпрузите си.

Когато на археолога Троя Шлиман се родил син, неговата съпруга настоявала детето да се кръсти в църква.

По време на церемонията при кръщението Шлиман мушнал термометър в съда с водата, където щяло да се извърши потапянето на сина му, за да провери температурата на водата.

Това предизвикало силно негодувание от страна на свещеника.

Чрез много уговорки от страна на съпругата на Шлиман, се стигнало до замяна на водата и изпълняване на церемонията до край.