През 1883 г. в Германия в семейството на германка и грък се родил Йозеф Пилатес.

Момчето често боледувало и било много слабо. В училище тъй като бил нежен и крехък съучениците му се присмивали.

Веднъж, когато отново се оплакал на баща си за физическото си състояние, той му казал:

– Глупаво е да се оплакваш от съдбата си, трябва да станеш нейн собственик.

Тогава тинейджърът се заинтересувал от идеите на древните гърци, които проповядвали перфектната красотата на тялото и душата, и започвал да се развива свои собствени упражнения.

Тези уникални упражнение, помогнали на момчето да стане здраво и силно. Освен това той оформил идеални пропорции на своето тяло.

Господ предизвика човека към размисъл:

– Защо си се вкопчил в това кратковременно съществуване. То е изпълнено със страдания и болка. Има ли смисъл да се бориш в него?

– Не зная, – каза човекът. – Може би Ти имаш право.

Търсещият не бързаше да се съгласи. Той искаше да знае смисъла на съществуването си тук на земята.

– Ти си несправедлив, Господи, – каза настървено търсещият. – Аз съм готов да въстана дори срещу собствената си съдба, но да открия каква е целта на моята същност.

Тогава от небето се спусна огън. Той разруши старите стени и разкри пред човека неговите истински възможности.

– Малодушните никога не оставят огъня да пламне в сърцата им, – каза Господ, – Те искат нещата да се върнат обратно, както са били, за да живеят така, както са свикнали. Има и „храбреци“, които изоставят всичко, дори и Мен техния Създател и хукват напред….. До къде ще стигнат така? До погубването си, вечна мъка и угризение ….

Шляейки се по пазара едно куче размишляваше за тежката си съдба.

„Защо някой е щастлив и има всичко: приятел, каишка, пълна купа с храна, дом, а при други няма и една малка частица от това, което прави всяко куче щастливо…..

– Какво съм направи, Господи, – излая нашият познайник, – че си ме лишил от най-скъпото, което може да има едно куче – предан стопанин и приятел …?

Тъпотия, къде сте виждали куче да размишлява за съдбата си, освен това и да се обръща към Бога? Глупости, пълни глупости.

Да, животни, както и хората, които са предразположени към този вид емоции са тъжни, те чакат и вярват.

Подивелите за 100 години свободен живот, на запад в Куба, домашни крави и бикове образували нова порода преживни животни, които много се различават от техните роднини по другите места на света. До този извод са дошли специалисти от националния парк Гуанаакабибес  в западни край на острова.

Чифтокопитните, някога внесени от испанските колонизатори, а после ставени на произвола на съдбата, с времето намалили размера си. Вимето на женските станало малко, а млякото в него едва стигало да се изхранят телетата. Рогата се заострили и намалили, за да не закачат в клоните на дърветата.

За разлика от домашните крави, мирно  пасящи трева по пасищата, тези животни, ако попаднат във враждебна за тях среда, започват буквално да се борят за оцеляването си.

Кравите са се научили да ядат листа, лози и семена, както и да търсят вода в кухините на скалите. Освен това, те така се усъвършенствали в намирането на прясна вода, че могат да намерят нейн източник на дъното на морето. И за да се доберат до нея, те плават.

Дивите крави и бикове живеят на групи и нападат човек само, когато той им ограничи свободата. Те не позволяват да ги вкарат зад ограда, а когато са в плен стават агресивни и отказват да се хранят.

Изблиците на ярост на тези животни в затворено пространство, обикновено водят до разрив на сърцето.

Терминус (Terminus) е един от първите богове, измислени от римляните. Той е бил свещен покровител на границите, т.е. на разположените на тях камъни и стълбове.

Тези камъни се наричали „термини“ – „условия“ и скръбта била за тези, които се осмелявали да ги изкопават и преместват.

Просто да вземеш и да умреш, разгневявайки Терминус, било щастлива съдба.

Надписите на граничните камъни гласят, че ако преместиш камъка от мястото му, те очаква тежка и тъжна орис, ще умреш последен от семейството си.

Т.е.първо ще погребеш внуците си, децата си и т.н….