– Тръгваш си? – , със сълзи на очи попита тя.

– Да, аз обикнах друга! Дойде ми до гуша от теб, писна ми от писъците на децата.

– Но това са твоите деца! Те са съвсем малки. Как можеш?

– Остави ме намира. Виж колко си погрозняла!

– Но аз още не съм се възстановила, след раждането на малкия, …. това ще мине.

– Казах вече, тръгвам, – развика се Виктор и силно я блъсна.

Тя падна и удари главата си в стената. Заплака, но към нея протегна ръце малкото ѝ момче, което се събуди.

– Добре, тръгвай, но запомни, няма да те потърся. Ще се справим и без теб. Тръгнеш ли, обратен път към нас няма.

– Да, алоо! Идвам! – нервно каза Виктор по телефона.

Минаха пет години.

„Боже мой, – мислеше си Виктор, седейки на пейката в парка. …. Видя две деца, които си играеха
– Как ли изглеждат моите деца, навярно са вече големи. Как ли е тя? Нито веднъж не ми се обади“.

Тогава видя познат силует.

– О, боже, това е тя!

Видя две деца да тичат край нея.

– Привет! – извика ѝ той.

– Здравей … – в недоумение му отговори тя.

– Радвам се да те видя. Това моите деца ли са?

– Не е важно, сега няма никакво значение!

– Искам да ти кажа…

– Ти тогава много ясно го каза…

Изведнъж децата с вик „татко“ се втурнаха към тях. Виктор се развълнува, невярващ на щастието си. Но децата го отминаха и се хвърлиха в прегръдките на друг мъж, който идваше към тях. Тя тръгна към този мъж, целуна го и се поздравиха.

– Скъпа, кой е този?

– Просто минувач, питаше къде е близкия магазин!. Скоро е дошъл в нашия град. Да вървим пирожки съм приготвила.

– Чичко, магазина е зад ъгъла, – каза едно от децата и хукна след другите.

– Благодаря, – каза Виктор, със сълзи на очи.

Той гледаше, как си тръгват тези, които му бяха близки, но и чужди …

В японската префектура Ехиме се е появила много интересна къща. Формата ѝ наподобява на ветрило.

Едностранния разширяващ се покрив плавно преминава в бетонна ограда, образувайки правилни линии.

Освен това прозорците гледат на изток, което дава възможност на собственика всеки ден да се любува на изгряващото слънце.

Къщата е проектирана така, че да прилича на ветрило. Бетонните страни от двете страни изпълняват ролята на ограда и ограждат живеещите вътре от любопитните погледи на съседите. Подобен дизайн е дал възможност за уютна тераса.

Всички помещения за настаняване, с изключение на спалнята, се фокусирани върху първия етаж. Подовете в кухнята и хола са на различна височина (40 см), което позволява визуално да се раздели пространството.

Този хотел по право заема първо място. 

На този етап хотелът все още не е завършен, но ако погледнем в проекта, можем спокойно да кажем, че тази сграда ще бъде лидер сред останалите.

Helix Hotel се строи за 208 стаи. За него са осигурени нови панели, които акумулират вятърна и слънчева енергия, изкуствен водопад във вътрешния двор за регулиране на температурата и влажността в помещенията.
В допълнение, проектът включва присъствието на плъзгаща стъклена стена, която периодично ще се отваря, за да проникване в залата на хотела свеж морски бриз.

Можете да получите повече топлина от стар чугунен радиатор.  Нужно е да поставете зад радиатора топлоотразител.

За целта прикрепете с тиксо дебело алуминиево фолио към картон с лъскавата страна навън.

Топлината от радиатора ще се отразява във фолиото и ще отива в помещението, а няма да се поглъща от стената зад радиатора.

Ако радиаторът е покрит отгоре с екран, може да прикрепите лист фолио и под него.

Изкуствоведи открили уникален паметник в криптата на Прага Лорето, под църквата Рождество Господне.
Стени били покрити със сложни изображения на смъртта, възкресението и времето, датиращи от 1664 година.

Те били нарисувани със сиви и черни бои, с цел създаването на сложна система от сенки, известна като светлосянка.

Рисунките били открити през 2011 г., след като криптата е била отворена за първи път от много десетилетия насам.

Личността на художника, който ги е създал, остава загадка.  Също така не е известно, кой е избрал темите на изображенията, самият художник или покровителката на криптата графиня Елизабет Аполония Коловратская.