Жана имаше твърд характер и отношенията със съпруга ѝ бяха доста обтегнати. А той бе доста енергичен вследствие, на което имаха помежду си постоянни скандали. А ако той бе нерешителен, Жана непрекъснато го контролираше и караницата бе неизбежна.

Последните няколко пъти Жана имаше чувство, че се изправя пред стена и тя не виждаше никакъв изход в създалите се положения.

Жана започна да търси информация в Интернет по създалите се отношение между нея и съпруга ѝ.

Накрая осъзна, че с действията си се намесва в личната територия на съпруга си. Всъщност тя не дооценяваше това, което вършеше и изпадаше в зависимост от нещата, които можеха да кажат или помислят за нея.

Просто трябваше да изрази ясно и точно какво иска, за да няма скандали и да прибягва към душевен мазохизъм.

Например, колко по-просто бе да каже:
– Скъпи, искам да отида на екскурзия еди къде си. Ти не искаш, добре. Тогава сама ще отида и ще ти донеса от там сувенир.

Или

– Искам да отида на театър, не мога да пропусна изпълнението на Николов или Манчева. Ти си зает добре, тогава до утре.

Най-важното за нея бе да не се обижда, че не е избрал да отиде с нея на театър, а нещо друго. Жана разбираше, че не трябва да се чувства излишна и да не реагира остро на реакцията му:

– Какво толкова намиращ интересно в това?

И Жана започна да си записва и разсъждава върху нещата, които бе открила и разбрала.

– Първо, не трябва да се тревожа. Съпругът ми не е малко дете, което може да падне и да се удари. Той е достатъчно голям да бъде надзираван и може сам да отговаря за постъпките си. Второ, той има нужда от време за себе си, когато иска да се занимава с нещо, което му е интересно и лично го интересува. За това не е нужно да скучае край мен и да ми говори непременно нещо приятно. Не трябва да го вкарвам в някакви граници. Така и аз хабя излишна енергия. Необходимо е искрено да споделям с него, с какво искам да се занимавам и да му давам свобода за любимите му занимания, ако нямам желание да участвам в тях. В противен случай ще се натрупват оплаквания, неприязън и негативни емоции, които ще преливат в поредния скандал.

Тя въздъхна дълбоко:

– Връзката ни помежду ни не трябва да бъде контролирана и манипулирана.  Така ще чувствам до себе си един силен и стабилен мъж.

Сега тя не бе напрегната и изнервена. Това бе индикатор, че е настъпила промяна и то в положителна посока.

Всички полски цветя и тревички завиждаха на розата, която се отглеждаше в оранжерията.

– Друго би била, – казваше някое от тях, – ако беше готова да живее при всякакви условия.

– Пазят я от гъсеници и бръмбари, – добавяше друг.

– Доволно я поливат, когато грее силно слънцето, – негодуваше трети.

– Но тя е толкова красива! – въздишаше четвърти.

Те не знаели, че самата роза, от своя страна, тайно завиждаше на простото стръкче трева:

– Само обикновени и дълги листа…..

Но за това пък тя растеше под самата стена на Божия храм.

Малко момче се оказало в църква, която била построена в чест на падналите войници.

На стената на църквата имало множество барелефи в памет на загиналите войни.

Момчето попитало свещеника:

– Какво е написано там?

– Е, синко, това е в памет на загиналите по служба …

Момчето погледнало уплашено свещеника и попитало:

– На сутрешната или на вечерната …

Една дама развежда госта си и му показва стаите в дома си.

На него му бяха направили силно впечатление различните глави на зверове, окачени по стените.

– Вашият покоен мъж навярно е бил много добър ловец? – попита госта, като внимателно оглеждаше окачените глави на зверовете.

– О, не! – махна с ръка дамата. – Той беше просто един безполезен ветеринар.

Днес много церемонии и обреди в църквата са станали преграда между човек и Бога. Ако си осветил дома и колата си, изповядал си се, стоял си на поредната служба, … всичко е наред.

Но ритуалът трябва да бъде прозорец, чрез който по-добре да видиш Бога, а не стена, която Го закрива.

Понякога се случва така, че ние се ограждаме с тези ритуали и обреди и се отдалечаваме от Бога.

„Поставяме свещ“ – действие, което замества молитвата. Идва мъж в храма и е благодарен, че на косъм е отървал живота си в авария. Купува една голяма свещ, запалва я и така благодари на Бога цели три минути.

Свещта  става молитвозаместител …

Бог повече ли се нуждае от нашите свещи, отколкото от молитвите ни, излизащи от любящо и благородно сърце?!

На службата идваме, където е нужно се покланяме, накланяме глава напред и мълчим. Защо се прави така? Повечето от хората не разбират. Никакви нововъведения няма да помогнат на човек да разбере смисъла на нещата, ако той сам не положи усилие, не вникне и най важното, не отвори сърцето си за Бога.

Под думата „тайнство“ се разбира тайнственото действие на Бога върху душата на човека. Това е и съдържанието на ритуалите на поклонение. То не зависи от ясния глас на свещеника, не зависи и в какъв храм се провежда, беден или богато украсен, поклонение на Бога зависи от самия човек.

С какво сърце е дошъл? Открито за да приеме Божията благодат със смирение, покаяние и искрена вяра в  Бога. Тогава става чудото. Тогава ритуалът въздейства.

Ако сърцето на човека е затворено, всичко си остава само форма.

Символът има смисъл, ако се разбира.