Това е една от новомодните псевдоболести. Лекарите твърдят, че тя се получава вследствие на промяната в ритъма на живота или работохолизъм.

Тя се проявява под формата на смущения в съня, главоболие, нервност или разсеяност, чувство на депресия….

Някои учени са убедени, че това е заболяване и трябва да се лекува.

Все пак, численото превъзходство е на страната на лекари, които твърдят, че това заболяване у човека не съществува.

До днес не е изяснена причината на патогенезата на това лъжливо заболяване. Неговите симптоми могат да бъдат приписани на някакви психични разстройства, включително депресия.

Не е възможно да запазите душевния си мир, ако не прогоним мислите, които не са угодни на Бога. Трябва да гледаме в сърцето си, какво става там. Ако няма мир, трябва да помислим в какво сме съгрешили.

За да имаме душевен мир, трябва да бъдем въздържани, в противен случай и нашите тела ще загубят мира си.

Не трябва да бъдем любопитни, имам предвид да четем вестници и книги, които опустошават душата ни и ни донасят униние, обезсърчение, смущение и объркване.

Не трябва да съдим другите, защото понякога се случва така, че без да познаваме човека, говорим за него лошо, а той по ум е подобен на ангелите.

Не се старайте да се занимавате с чужди дела, грижи се само за това, което ти е поръчано от по-възрастните и тогава за послушанието Господ ще ти помогне с благодата Си. Тогава ще видиш в душата си плодовете на послушанието си: мир и постоянна молитва.

Губим Божията благодат, защото не обичаме брата си според Божиите заповеди. Ако твоя брат те оскърби, а ти го осъдиш или намразиш, ще почувстваш, че благодатта си е отишла и мирът е изчезнал.

За да имаш душевен мир, нужно е да обикнеш този, който те е оскърбил и да се молиш за него.
Не можеш да имаш в душата си мир, ако не помолиш Господа да ти помогне да обикнеш всички хора.

Необходимо е да придобием послушание, смирение и любов иначе всичко, което правим, ще пропадне.

Един старец имал следното видение: Човек наливал вода в корито, което било с дървено дъно. Много се трудил човекът, но водата все пак изтичала и коритото оставало пусто. Ние живеем самоотвержено, но когато загубим някоя добродетел, заради нея душата ни остава пуста.

Мнозина смятат, че жените са слаби и недалновидни, но това само така изглежда. Преди се е смятало, че жената е предимно домакиня, майка и нейното място е в кухнята.

А що се отнася до техника и електроника, това не са неща за нея. Никой не би могъл да предположи, че една жена може да създаде нещо „не женско“.

Но знаете ли, че жени са измислили много неща, които не са напълно „женски“?

През 1941 г. Хеди Ламар патентовала секретно средство за комуникация, което било способно динамически да изменя честотата на излъчванията. То било планирано за технология без смущения в радиопредаванията за борба с фашизма.

През 1962 г. това устройство е използвано в американските торпеда, а по-късно през 1991 г. залегнало в основата на обичайната за нас  Wi-Fi.

Колкото и да ви се струва невероятно, оказва се, че  Wi-Fi е измислена от жена.

Американски учени са открили неизвестен досега двугодишен цикъл на слънчевата активност, който е съпроводен с изхвърляне на мощни магнитни полета на повърхността.

Когато известният единадесетгодишен цикъл се насложи на новооткрития двугодишен, се наблюдават слънчеви смущение, които са опасни за хората на Земята.

Учените са установили, че зоните на най-голяма активност възникват независимо една от друга в северното и южното полукълбо на Слънцето.

Интересното е, че активността при първите 11 месеца нараства, а през следващите 11 намалява. Това явление напомня на сезоните на Земята.

Учените твърдят, че изхвърлянето на магнитното „топливо“ от дълбините на Слънцето води до дестабилизация на короната, което предизвиква геомагнитни бури на Земята.

В резултат на това се нарушават комуникациите, системите за навигация на космически кораби, дори се получават аварии в енергийни системи.

Учените смятат, че с новото откритие по-точно ще се предсказват появата на геомагнитни бури на нашата планета.

Дългите опашки пред гишетата се топяха бързо. Вече трети път обявяваха полета. Симеон подаде на Ана раницата ѝ и някак плахо стисна ръката ѝ.

Бяха се запознали преди две седмици, но все още бяха свенливи като младежи, въпреки че Симеон беше на 43 година, а Ана на 32. Тези, които бяха забелязали смущението им, се побутваха и леко се усмихваха.

„Дали ще се престраши да я целуне?“ – мислеха си те.

Симеон беше сериозен човек и се срамуваше да направи тази крачка. Униформен мъж проверяваше паспорта на Ана. Тя бе останала последна от пътниците.

Внезапно Симеон прескочи заграждението и се втурна напред……

– Стойте! Къде отивате? Там е забранено! – извика след него един от полицаите.

Симеон стигна до Ана, прегърна я и двамата се целунаха, забравили за всичко наоколо

– Какво правите? Какво ви става? Да не сте полудели? – изкрещя служителят. – Господине излезте веднага оттам. Госпожо, самолетът не може безкрайно да ви чака!

– Извинете, – казаха двамата и се разделиха веднага..

– Е, това се казва върхът! – извика един младеж, който бе наблюдавал сцената.

Симеон бързо тръгна към изхода. Сърцето му бумтеше силно, щеше да изхвръкне от гърдите му. Той все още чувстваше нежният вкус на устните ѝ.

Ана се свлече прималяла на седалката в самолета и затвори очи.

„Колко странно и неочаквано стана всичко!“ – помисли си тя.

Още от самото начало между тях беше станало нещо особено. Ана не бе изпитвала такова нещо към друг мъж преди.

На 20 години влюбването е единствено и неповторимо, но на тези години, човек не може да си позволи грешка, защото вече няма време да я поправи.

„Ех, защо не го бях срещнала по-рано? – помисли си Ана. – Хубавото е, че все пак го срещнах, макар и след толкова години…“