Здравко беше дете от едно голямо семейство. Той имаше много братя и сестри. Като по-малък той често бе сритван и подиграван от по-големите. Но когато му се отдадеше възможност, не им оставаше длъжен.

Веднъж баща му му направи дървено патенце. То се състоеше от две плоскости изрязани във формата на пате. Между тях беше прикрепена дъска за сядане. И когато Здравко седнеше на нея и се хванеше за дръжките прикрепени от двете страни на патете, можеше безкрайно да се люлее. В мечтите си, с това пате, той прекосяваше планини и бърда, реки и морета. Много обичаше това пате.

Когато стана на шест години, Здравко делеше таванската стая с един от по-големите си братята, който беше весел и закачлив. Митко, така се казваше брат му,  макар че не беше злобен  и отмъстителен, обичаше да устройва шеги на брат си, а малкият много се дразнеше от това.

Една вечер Здравко се се качи на тавана за да си легне и забеляза голяма подутина под завивките си. Помисли си, че това е Митко, който се е „скрил“ в леглото му, за да го стресне.

Малкият реши да даде урок на брат си. Нервиран и озлобен стисна ръката си в юмрук и удари със всичката си сила по „подутината“. Усети нещо твърдо и се уплаши, че е цапнал Митко по главата.

Но брат му изскочи изпод леглото и започна да се превива от смях.

Здравко отметна завивките. Там лежеше счупено дървеното пате. С цялата си ярост, гняв и злонамереност той беше изпълнил плана на Митко.

Ако не прекарваш известно време със съпруга или съпругата си ти се самоизключваш от семейството. Това важи за всички взаимоотношения.
Това е вярно и за Бога. Трябва да прекарваш време с Бога, да бъдеш близо до Него, за да чувстваш любовта Му и да усещаш присъствието Му в живота си.
Най-трудно е да се подържа ежедневно време за общение с Бога, защото всичко около вас ви пречи за това.
Врагът знае, че ако успее да ви отклони от това общение, вие ставате безполезни и ненужни, нямате власт, никаква защита, нито сила да се борите срещу изкушенията. Няма значение колко добри неща сте направили за деня, за дявола е важно да прекрати общенията ви с Бога.
Бог не ви е създал, за да извършвате куп дейности, а да го обичате и да общувате с Него. Ако нямате време да опознаете Господа, вие сте загубили целта на живота си. Врагът ще иска да ви държи заети, но ще му позволите ли това?

Такава самота за много изглежда най-лошото нещо, което може да им се случи в живота.
Кризата идва, когато децата пораснат и напуснат дома на родителите си.
Ако любовта между вас е преминала и не сте успели да установите приятелство по между си, тогава тази криза може да се окаже фатална за вашето семейство.
А ако между вас има все още топла и любяща връзка, то такава „самота“ е като втори меден месец.
Ако вече сте пенсионер, децата ви живеят самостоятелно, нямате никакви ангажименти пред себе си, то този период от живота ви може да стане по-добър, а не най-лошия в живота ви.
Сега вие можете да се занимавате с това, което желаете. Да отидете в друга страна на екскурзия или за по-дълго време……, да се наслаждавате на живота.
Ако самотата ви дразни, в такъв момен най-добрия начин да запазите семейството, е да намирате всякакви пресечни точки на желания, интереси,…
Често в този период събират внуци с баби и дядовци, които обичат малчуганите повече от собствените си деца.
Семейните кризи са неизбежни, има ги и при най-благополучните двойки.
Всичко може да се преодолее, ако разбереш, че семейното щастие до голяма степен зависи и от теб. Ако помислите добре, ще усетите, че имате сили да съхраните любовта, радостта и мира във вашето семейство до края на живота си. Но всичко това можете да разбиете и на половината път, за това внимавайте!

Децата са цветята в живота. Нека да се молим за тях.
Скъпи майки, бъдещи майки, мили баби, сега вие не сте просто представители на слабия пол, а мощна сила излъчвща топлина, състрадание, подкрепа и любов!
Всяка от нас може да подари цвете като символ на едно дете, да намери думи в сърцето си и да се моли за децата в Украйна, Израел, …..
За това не са ни нужни, нито пари, нито разрешения. Цветя растат навсякъде, нека те да са символ на децата.
Всяка от нас може да направи чудо, като се помоли за мир в нажежените от военни стълкновения райони.
Погледнете отново се обстрелват мирни домове в Украйна, плачат жени, крещат в уплаха деца……
Отново Израел и Палестина се обстрелват…..
Репортажите от тези огнени места се прекъсват от реклами с полуоблечени тела, рекламирайки поредното чудо на отслабване……
Хората в света са си загубили ума …. те са полудели!
Скъпи жени, не преставайте да се молите, няма по-силна от майината молитва, тя винаги получава исканото.
Нека искрено молещите се за страдащите деца в този свят да станат още повече. Няма чужди деца, всички те  ни принадлежат.
А дали ще успеем да ги опазим, … да им предадем щафетата на мира!
Господи, опази ни от глупостта, неразбирателството и безрасъдността, закриляй цвета на човечеството!

Не само смелост и сила могат да направят човека герой. Не по-малко важна е способността да се вземат бързи решения и да се действа.
В Ню Мексико шофьорът на училищен автобус по време на пътуването изведнъж получил припадък и загубил контрол над колата. За щастие, това забелязала на време майката на една от ученичките, очакваща автобуса заедно с дъщеря си на спирката.
Тя започнала да тича близо до автобуса и с жестове успяла да убеди едно от децата да отворят вратата.
След като влязла Ронда Карлсен се втурнала към шофьорското място, хванала кормилото и успяла да спре автобуса.
Нейната решителност е спасила не само децата, но и минувачи, които лесно са могли да попаднат под колелата на неуправляемия автобус.