Едно куче от породата „сибирска хъски“ прогонило мечката-барибала, която заедно със семейството си се скитал в жилищната зона на военната база в Аляска.

В близост до най-големия град Аляска, Анкъридж, от 40-те години на миналия век има военна база, наречена „Елмендорф-Ричардсън“.

Освен самите военнослужещи тук живеят техните семейства, обслужващ персонал и военни пенсионери. Базата се намира в горската зона, а там често се разхождат диви животни.

Камерата за сигурност е записала как кучето Хъски лае срещу мечка, като ѝ пречи да влезе на територията, заемана от хора. Три мечки наблюдавали как се развиват събитията отдалеч, като се покатерили на дърво.

Мечката-барибал забелязала кучето и се хвърлила към него, то отстъпило със силен лай. Шумът привлякъл вниманието на собственика на кучето. Кучето залаяло още по-силно и мечката избягала в гората.

Кучето не е пострадало. След няколко дни мечка с подобни размери отново се върнала  в базата, само че в друга нейна част. Наложило се да я застрелят.

Тревогата е форма на атеизъм. Всеки път, когато се притесняваме, ние все едно казваме:

„Аз не вярвам, че има Бог, който се грижи за мен“.

Ако си християнин и се тревожиш, ти се държиш като сирак, който няма небесен Отец, който е обещал толкова много неща в Писанието за теб.

Тревогата е предупреждение за липса на светлина. Всеки път, когато се притесняваме за финанси, болен в семейството, уволнение от работа, …., ние се съмняваме, че Бог ни обича и ще се грижи за нас.

Ние ще имаме неприятности, когато се съмняваме в Божията любов.

Доверете се на Бога, защото Той снабдява вашите нужди.

Пържените картофи са част от вечерята на много семейства. Ако вашето семейство не е изключение в това , опитайте да икономисате време и олио, като приготвите картофите така във фурната.

Първо измийте картофите. Направете нарези на тях, а в тях поставете парченце масло. Подправете със сол и добавете подправки.

40 минути във фурната при 220 градуса и всичко е готово.

В разрезите можете да сложите някакъв пълнеж, като свинска мас, масло или парчета топено сирене.

Според резултатите  от съревнованието проведено в Меделин, Колумбия, юношата е набрал най-много точки. По този начин Севян спечелил не само шампионската титлата, но и билет за Световното първенство по футбол 2017, което ще се проведе в Тбилиси.

Самвел Севян е най-младият гросмайстор в САЩ и един от най- младите майстори в световната история.

Самвел е роден 26-ти Декември 2000 в Ню Йорк в арменско семейството, което се премества в САЩ от Армения през 1996 г.

Бащата на Самвел, Армен Севян,  е доктор по физика и работи в Силиконовата долина.

Севян старши е научил сина си да играе шах, когато Самвел бил само на пет години. На 12 той е станал вече световен шампион, а на 13 е най-младият американец, завоювал титлата гросмайстор.

Първият професионален треньор на Самвел станал майсторът от световна класа Андраник Матикозян, който тренира Севян и до днес.

Маслобойната вече работеше. Братята Георги и Драгой печелеха добре и спечеленото го внасяха в банката. По съвета на Хари те бяха изкупили акции от банката. Така освен индустриалци , станаха и финансисти.

А банката участваше в търговията на зърно, тютюн и други селскостопански култури. Тя чрез министър Николов се бе обвързала с военното интендантство, за това се намесваше в закупуването и на оръжие.

След вършитба Георги натовари пшеницата на каруцата си и я закара на месната кооперация, която беше започнала да изкупува излишъци от селяните, но на цена по-добра, отколкото даваха търговците в града.

След като получи парите си, Георги мина край Търговската гимназия. По това време учениците бяха в междучасие и се гонеха из двора на училището.

Георги се спря и се загледа в гимназистите.

– Радват ли окото ти, – сепна го мъжки глас зад него.

Георги се обърна. Зад него стоеше възрастен мъж с бастун, поизносена шапка, шаячно сетре и панталони със странна кройка. Непознатият  го гледаше с любопитство.

Докато Георги се чудеше какво да отговори, възрастният мъж повдигна бастунчето си , посочи гимназията и попита:

– Дете ли имаш тук?

– Бих искал да имам, – отговори Георги и въздъхна дълбоко.

– Тук се учат млади овчари, как да пасат парите, – намигна странния старец, – как да ги доят и стрижат. Парата е като овцата. Ако се грижиш добре за нея, добре ти се отплаща.

Георги си тръгна. Той пресметна колко капитал имаше вече в банката и със самочувствие на забогатял човек се размисли върху казаното му от възрастния човек с бастуна.

– Да, в тая кошара още тази есен ще вкарам сина си, – каза си Георги. – Парите на семейството ни искат грижлив „овчар“.

Докато Георги пътуваше към селото си, все му се струваше, че колелетата на каруцата и случайно прелетялата птица сякаш му нашепваха един и същи рефрен: „Парица, царица“.