Виктор бе поверил сърцето и живота си в Божиите ръце, но се стесняваше да говори за Бога и да свидетелства пред хората.
Веднъж, когато влезе в близкото заведението, за да се срещне със свой приятел, започна да си тананика неволно една християнска песен.
Никой не забеляза това освен сервитьорката, която дойде до него и го попита:
– Вие ходите ли на църква? Чух песента, която си тананикахте.
– Да, – отговори Виктор.
И без да се усети започна да ѝ говори, колко е хубаво да бъдеш с Бога. Когато тя го изслуша му разказа за живота си:
– Баща ми умря. Ние също ходехме на църква, дори пеех в хвалението, – момичето се разплака, – след това се отдръпнах. Сега живея с мъжа си, имаме дете, но не искам да сключвам брак.
Виктор попита:
– Защо?
– За да не се развеждам, – каза момичето.
– Ела при майка ми в женската група, – покани я Виктор, – за да слушаш и разговаряш с жените върху Божието слово. Ела и на църква.
– По цяла седмица съм на работа, – каза момичето, –  имам само един ден за почивка, невъзможно е да го оползотворя по този начин.
На Виктор друго нищо не му оставаше, освен да се помоли за нея. И когато тя продължи работата си, той наведе глава и призова Бога на помощ.
Още същата неделя Виктор я видя в църквата. Той вдигна ръце и благодари на Бога.

Стилянов беше много угрижен и притеснен. Сновеше в стаята като затворен звяр и пъхтеше отчаяно.

– Трябва да сложа край на това и то на всяка цена. Така не може да продължава, – повтаряше си го по няколко пъти на ден и го мислеше сериозно.

Заради няколко дни и нощи, в които получи прилив на адреналин, имаше опасност да загуби всичко, което имаше.

Наблюдаваше я. Тя бе младо момиче, не бе дори красива, 15 години по-млада от съпругата му и почти 10 години години бе по-голяма от сина му.

Изведнъж видя как животът му се разтъсва застрашително.

Няма значение какво бе направил. Но как се замислеше над глупостта, която бе извършил, потръпна. Странно, но и сега, когато я видеше, я желаеше повече от всяка друга.

Брака му бе съвършен, имаше прекрасна съпруга, мила, любяща и красива …. Всички негови приятели и познати му повтаряха:

– Ти си невероятен късметлия!

И той наистина беше такъв.

Но животът му бе станал предсказуем ……. Може би това бе причината, която го тласна към Меги.

Жена му се  отнасяше доста сериозно към секса. Опитваше се да му достави удоволствие и никога не му отказваше, когато той искаше, но никога не предприемаше първата крачка.  Да бъдат интимни някъде навън, за нея бе лудост.

Съпругата му стриктно изпълняваше задълженията си. Придружаваше децата до училище. Измисляше меню за седмицата. Правеше планове за празниците. Планираше вечерите с приятелите, но нещо във взаимоотношенията им липсваше.

Имено това го привлече към Меги. Тя винаги бе изобретателна, готова всеки момент да поеме риск. За Меги сексът беше нейната същност.

– Аз съм мръсник, щом поставям тези качества пред любовта, верноста и семейното щастие, – неспокойно си говореше той.

До сега се харесваше. Правеше каквото трябва. Помагаше на хората. Беше внимателен и добре се отнасяше с децата. Бе се проявил като предан приятел и опора за всеки, но запознанството с Меги промени всичко това.

Сега знаеше:

– Аз съм лъжец, измамник, незаслужаващ такава великолепна съпруга, – безпокойството му нарастваше още повече.

Отначало си търсеше извинение:

– Това е просто флирт, кратка забежка за една нощ.

Смяташе, че по този начин брака му ще се съживи и ще оцени по-добре съкровището, което имаше.

Само че Меги бе повече от флирт, той все повече се привързваше към нея. Бе станала като наркотик за него. До сега не бе срещал друга като нея. Тя го бе изкарала от успешната кариера и съвършен брак.

Меги не знаеше какво е морал. Веднъж призна:

– Не знае броя на мъжете, с които съм спала, – погледна го изненадано и се усмихна. – Да не мислиш, че си водя статистика.

Тя пиеше прекалено много и от време на време посягаше към наркотиците. Беше от жените, които той презираше и мразеше, затова не можеше да си обясни:

– Какво всъщност правя при нея, освен че се наслажавам на секса с нея?

За него това бе опасно, защото бе открил невероятен източник на вълнение.

Животът му вървеше към провал, ако не се осъзнаеше и отърсеше, нищо хубаво не го очакваше.

Костилките от дрян са прекрасно жлъчегонно средство. Те подобряват работата на храносмилателния тракт. Добри сорбенти са и изсмукват токсините от организма.

Чрез тях могат да се лекуват и хемороиди.

За целта е необходимо в продължение на една седмица да е изядат 15 дренки заедно със костилките.

Те помагат и при стомашно-чревни разстройства.

Специална настойка от тях се приготвя по следния начин.

Три чаени лъжички костилки от дрян, изчистени от плода,  се заливат със чаша вода. Остават се да се варят 15 минути. След което се дръпват от огъня и така престояват 2 часа.
Пие се по три на ден по една супена лъжица.

Учени от НАСА са направили изпитание на двигател, с който в бъдеще ще се лети до Марс.
Новият двигател EmDrive не се нуждае от реактивно гориво. Той може да доведе космически кораб до Марс само за 10 седмици.
Последните изпитания на EmDrive са правени във вакуум, където той е доказал своята ефективност. Инженерите от НАСА предполагат, че създадената от двигателя тяга се образува не вътре, а извън устройството.
Съгласно територията на изследователите, двигателят EmDrive е способен да създава енергия от вибрациите на отласнатите от стените на закритата камера електромагнитни вълни, откъдето излишната енергия минава през специален рефлектор, който създава необходимата тяга за полета.
Въпреки това, все още предстоят много тестове преди двигателят EmDrive да бъде монтиран на борда на космически кораб.
НАСА се надявам, че този революционен двигател може да намали няколко пъти цената на космическите мисии.

Храната и бутилката вино пристигнаха скоро. Но никой от тях не започваше да се храни. Гледаха се внимателно и се изучаваха. Максим беше с руси прави коси и кафяви топли очи, а Нора  с буйна червена коса и зелени искрящи очи.

– Мога ли да ви задам един личен въпрос? – подходи малко плахо Максим.

Нора само кимна насърчително с глава.

– Не сте били омъжена до сега, нали? – впери изпитателен поглед Максим в нея.

– Не, това шокира ли ви? – засмя се Нора.

– Изненадва ме, – Максим се наведе напред. – Вие сте хетеросексуална жена почти на 45 години, нима никой до сега не ви е предлагал брак?

– Мислите, че нещо не е наред със мен ли? – закачливо попита Нора.

– Да, любопитен съм да разбера причината, – засмя се Максим.

– Сигурно си мислите, че съм много лесна плячка, – присви очи Нора.

– А, защо не?

– Много мъже са си го мислили, но като са ме гледали от разстояние.

– И какво ще видят, ако са ви наблюдавали по-отблизо?

– Аз не съм като повечето жени, – смело заяви Нора.

Максим изрази нямо учудване.

– Обикновенно става така, – започна някак тягостно Нора. – Срещам мъж, красив, преуспяващ, независим. Лекар, банкер, бизнесмен няма значение какъв е там. Той изгаря от желание да излезе с мен. Имам работа, мнозина я смятат за очарователна. Първоначално той се хвали с мен пред приятелите си. Харесваме се. Ставама интимни. Но аз получавам важна поръчка от работата си и заминавам за Бразилия, Босна, Египет или някъде другаде и когато се върна след две или три седмици, той решава, че от връзката ни нищо няма да излезе.

– Защо мислиш, че става така? – загрижено попита Максим.

– Защото те искат да са на най-високата позиция. Искат да са с мен, но реалността се разминава с очакванията им. Те не харесват, че изкарвам повече от тях и че моята работа е е много важна.

– Вие изглежда сте си самодостатъчна и мъж не ви е необходим, – заключи Максим.

– Не, не е така. Исках с този, който се събера, да уважава това, с което се занимавам, да ме подкрепя, аз същото щях да направя за него. Не мога да се затворя в къщи, да бъда само домакиня и да отглеждам деца. Мисля, че бих могла да се справя и с двете, да работя това, което обичам и да се грижа за съпруга и децата си.

– Май не си вярвате много на това? – заядливо каза Максим.

Нора искаше да му обясни, да ……, имаше ли смисъл и той мислеше като всички останали мъже.