Фотографът от Непал Анил Нюпан  обича да създава виртуални светове, където главния герой е самият той.
Тези светове фотографът създава със своите технически умения и собствената си камера.
В резултат на това в обектива попадат фантастични сцени, където винаги присъства фотографът.
От страни изглежда съвсем реалистично. Но Анил не съобщава колко време му отнема, за да създаде тези снимки. Изглежда не е малко, защото във всяка снимка се усеща задълбочена подготовка.
Фотографията е не само хоби, но и упорита работа.

Навярно сте чували следните думи:
– Съжалявам, но вие нямате талант. По-добре оставете вашите творчески опити и се се заемете с някоя обикновена професия.
„Бездарен“, „безнадежден“, „безперспективен“, …. такива етикети лепва нашето общество на хора, които виждат живота по по-различен начин. Такъв е светът. Ако решите да го промените, винаги ще се намери някой, който категорично ще бъде против.
Такива „етикети“ не трябва да събарят вярата ви в способностите ви. Този, който иска да твори, по никакъв начин не трябва да се съгласява да бъде преквалифициран в надзирател и наблюдател.
Ето ви и един пример, как хората грешат, отхвърляйки таланта на двама души. Единият е Фьодор Шаляпи, а другият е Алексей Пешков или както е известен чрез литературните си произведения като Максим Горки.
Шаляпин и Пешков били бедни студенти и решили да подобрят материалното си положение. Тръгнали да търсят работа, като певци във хор или журналисти във вестник.
Парадоксът в ситуацията се състоял в това, че Пешков го взели в хора, но бил отхвърлен от вестника за журналист, а у Шаляпин открили литературен талант, но не открили в него такъв на певец .
За щастие, всичко в живота си дошло на мястото. След години бил забелязан писателския талант на Горки, а Шаляпин станал известен певец.
Това не е единствената история, в която се говори как съвремениците не са видели „грозното пате“ в един или друг човек притежаващ талант. За това правете неща, които обичате, вярвайте в себе си и не се съмнявайте в мечтата си!

Сутринта беше досадна и пълна с неприятности. Преди малко Иво се бе сблъскал с Мери и тя му се бе озъбила.

Телефонът забръмча, натрапчиво. Иво протегна мързеливо ръка и каза едно безизразно:

– Да.

– Е как се забавляваш, там? – гласът ѝ звучеше бодро, нея не можеше да я сбърка с никоя друга.

Ели, Ели и пак Ели, …..

Кой е измислил мобилните телефони? Такъв заслужава повече от похвала. Колко ли щяха да бъдат разрушените съдби, съсипаните семейства, нещастни хора,  ….ако го нямаше това гениално изобретение.

Всъщност Ели нямаше основание да се съмнява в чувствата на Иво, но често му се обаждаше. Не, че го контролираше и проверяваше, просто ѝ се искаше да го чуе, но той не мислеше така.

Е, понякога съблазните на света продължаваха да демонстрират надмощие над Иво и го поваляха. Но всички тези кратки любовни приключения на различни места, за него оставаха без последствия. Той не беше търсач на силни усещания, но не отказваше на радостите, които му поднасяше живота.

Какво ли щеше да се случи ако Ели знаеше за тази трайна страна на живота му. Тя все пак е твърде умна и интелектуално, и житейски. И като всяка жена е уязвима в тези неща. Независимо, че бяха много близки с Иво, понякога върху лицето ѝ падаше сянка на съмнение. Тя никога не изразяваше с думи терзанията си, но Иво усещаше това, като непреодолима стъклена преграда.

– Може би днес ще обядваме заедно, какво ще кажеш? – малко неочаквано дори и за самия себе си предложи Иво.

– Сериозно? – Ели се засмя. – Мислиш ли, че е добра идея?

Иво добре  я познаваше. Един въпрос и облачето на съмнението изчезваше.

– Хайде, поне да вечеряме! – каза Иво.

За Ели бе важно, че Иво искаше да я види. Той пробутваше този номер не за първи път. Какво щеше да прави, ако тя изведнъж реши да зареже всичко и дойдеше при него да го види ……

Архитектурата се е превърнала в една от най-важните области на съвремения свят. Проектирането в пространството, където живеят и работят хора е престанало да има само функционален характер.
Сега архитектурата може да се разглежда като своеобразна сплав от изкуство и наука.
Хората изтъкват интересни причини за различните оформления на сградите. Те не само започват да осмислят значението на пространството, но се стараят да го използват по-добре.
Най-добре бихме се възползвали от разработките на архитектите учени. Реализацията на много проекти е станала възможна едва в последното столетие, където се прилагат нови материали и идеи.
Днес ще ви представя проектът „Биосфера 2“.
Милиардерът Едуард Басс планирал да покаже на човечеството, колко е важна нашата планета. За целта той наел учени, които разработили проекта „Биосфера 2“, който имитирал затворена екологична система.
Главната задача била да се проследи способността на човек да работи в напълно затворена среда. Според замисълът на Басс, ако експериментът успеел, това щяло да помогне на човечеството да инсталира подобни системи на други планети.
Била построена огромна мрежа от запечатани сгради. Всяка от тях подържала своя екосистема.
В течение на две години на територията на комплекса живели група учени, но трудностите, с които се сблъскали по време на експеримента, не позволили той повече да се развива.
През 1994 г. проектът бил прекратен.

Веднъж попитали Леонардо да Винчи:
– Как можете да създавате такива прекрасни картини?
Великият художник се замислил малко и казал:
– С боите.
Светът е такъв, какъвто вие искате да го видите!
И не е важно какъв художник сте, а какъв е цвета на боите, с които рисувате.
Ако нещо не ви устройва в този свят, сменете цвета на боите си и нарисувайте нова картина….
По-добре използвайте в живота си цветовете на щастието, любовта, процъфтяването, здравето и активното дълголетие!