Да си представяте, че Бог иска да направи от нас безукорни образци на това, на което Той е способен, е опасно. Божията цел е да ни направи единни със Себе Си.

Всичките „движения на святост“ се опират на това, че Бог произвежда музейни образци на свети хора. И ако тръгнете по този път, пътя на личната святост, вие ще живеете не за Бога, а за да се наречете проявление на Бога в живота.

„Не може Божията воля да бъде такава, че аз да съм болен“.

Ако Божията воля е била Божия Единороден Син да бъде измъчван, защо Бог трябва да ни избавя от страданията?

За Бога не е важно това, дали вие напълно и винаги съответствате на високото звание светец, за Него е важно, какви са ви отношенията с Исус Христос и доколко сте Му се покорявате в здравите и немощните си тела.

Християнското съвършенство никога не е било и не може да бъде съвършенството на човека. Християнското съвършенство е съвършени отношения  на човек с Бога, които които се проявяват в житейските дребни неща.

Когато се подчините на Господа, първото нещо което ви поразява е, че това не са някакви грандиозни задачи поставени пред вас. Второ, струва ви се , че другите хора живеят доста прилично. Когато ги гледате, може да си помислите, че приличен и добър живот може да се живее и без Бога. И това, което изисква Бог от нас, можем да го изпълним с човешки усилия и набожност. Но в този паднал свят това не може да се получи никога.
Аз и ти сме призвани да живеем в съвършени отношения с Бога, така че другите като гледат на нас, да бъдат привлечени от Бога, а не да ни се възхищават. Мислите за себе си, не ми дават да бъда полезна за Бога. Той не иска да ме превръща във восъчен образец. Неговото желание е да ме доведе до такова състояние, че да ме използва. Нека Бог да направи това, което Му се струва за най-добре!

Не позволявай, Боже да загубя вярата си и да се усъмня в светостта Ти.

Нека гордостта да не възтържествува и да не бъда сама сред хората.

Не допускай да преживея децата си и от мъка разума си да загубя.

Не давай на греховете си да служа и да ги повтарям отново, както преди.

Не позволявай сърцето ми да се вкорави и приятелството ми да се измерва с това, което притежавам.

Не разрешавай в мъки да умра, непокаяна да бъда преди края.

„Чуй вопъла ми, Господи! Дай ми капчица любов и смирение!

За всичко, което съм и имам Ти благодаря. Води ме по пътя на спасението!“

Бъдете търпеливи с Бога и със себе си. Едно от разочарования в живота е, че Божията график не е същия като нашия. Ние често бързаме, но Бог не постъпва по този начин. Може дори да се чувстват безнадеждни от привидно бавния напредък в живота си.

Не забравяйте, че Бог никога не бърза, но той е винаги навреме. Използва целия ви живот, за да ви подготви за ролята ви във вечността, но се успокойте.

Библията е изпълнена с примери за това как Бог използва един дълъг процес, за да се развие характер у човека, особено в лидерите. Той взе 80 години, за да се подготви Моисей, от тях 40 бяха в пустинята. Това бяха 14,600 дни, през които Моисей да чакаше и се чудеше: „Време ли е?“ Но Бог продължаваше да казва: „Още не“.

Противно на популярните заглавия на книги, там няма „лесни стъпки“ или „Тайни на незабавна святост“. Когато Бог иска да направи гигантски дъб, той си взима сто години, но когато иска да направи една гъба, той го прави през нощта.

Силните души се отглеждат чрез борби и бури, в сезони на страдание. Бъдете търпеливи по време на процеса.

Не се обезкуражавайте. Когато Авакум изпадна в депресия, защото мислеше, че Бог действа не достатъчно бързо, Бог Му каза: “ Не бързате към изпълнението и няма да се излъжете Ако и да се бави, чакайте Го, Той непременно ще дойде, няма да закъснее“.

Не забравяйте колко далеч сте стигнали и колко по-нататък може да отидете. Вие не сте там, където искате да бъде, не и където да бъдете използвани.

„Моля, бъдете търпеливи. Бог все още не е приключил с вас“. Бог не е свършил с вас, така че продължавайте да се движите напред. Дори охлювът достига желаното място с постоянство!

Бог от древни дни е поставил човека под ареста на закона, за да познае превъзходния път на вярата. Чрез закона човек може да познае само образеца на Божията святост и да види своя пълен провал благодарение, на който отрано е познал Божия път на вярата.

Бог и сега ни „заключва“. Нашата природа, обстоятелства, изпитания, лишения, всички те ни свързват и задържа под стража, докато не видим, че единственият изход за нас е Божия път на вярата.

Моисей се опитал със собствени усилия, лично влияние, дори физическа сила да постигне освобождението на народа си. Бог трябвало да го „заключи“ в пустинята за 40 години, за да го подготви за изпълнение на Божията работа.

Бог поръчал на Павел и Сила да проповядват Евангелието в Европа. Те слезли на брега и се отправили към Филипи. Били бити и ги хвърлили в тъмница. Те били „затворници“. Но те уповавали на Бога, пели Му химни в най-мрачния час от живота си и Бог ги избавил.

Апостол Йоан бил заточен на остров Патмос. Той също е бил „затворник“ за известно време. Но ако това не се било случило с него, днес нямаше да имаме откровенията и виденията му от Бога.

Може би и вие имате голяма скръб? Срещнали ли сте разочарование, постигнала ли вие горчива скръб или някаква незаменима загуба? Ободрете се! Вие сте „заключени“ временно от Бога.

Приемете своите мъки, представете пред Бога вашите грижи, дайте Му хвала. Всичко това ще „съдейства за добро“ и разберете, че всичко това прави Бог.
Вие получавате благословение, подкрепа и откровения от Бога, които по друг начин никога не бихте получили. И много край вас получават светлина и благословения, защото вие сте „заключени“.

Всеки си има място и време на изява. На всекиму своето. Камъкът пада надолу, огъня се издига нагоре, маслото изплува над водата.

Колкото и да се сгъстяват облаците над земята, влече ни към небесната родина, към невидимата светла обител. Така са мислили и древните.

Аристотел е твърдял, че всяко нещо под слънцето си има свое „естествено място“, към което се устремява с неустоимата сила на своето естество. В този закон философа е видял тайната на движението: всеки се движи, защото го влече неговото „естествено място“ и когато го намери, сдобива се с покой.

Нашата „естествена тежест“ ни влече към Родината, която е на небето. За човека е естествено да бъде с Бога. Това е нашето нормално състояние. Затова се тревожат и се вълнуват сърцата ни.

Копнеем за истинската чистота и святост и за незабравимия Лик на нашия Отец. Нашият копнеж е за небесното Отечество, за което придобиваме право на земята.