Въпреки юношеските си години Вълчо взе да търси отговори на много въпроси, които го вълнуваха. Ровеше се в книги и справочници, посещаваше различни сайтове, а след това дълго разсъждаваше над това, което бе открил.

Понякога излизаше по високите скали застрашително надвесили над селото, в което живееше, търсейки опора на своята непокорна мисъл.

Той имаше широки интереси. Вълнуващите го теми бяха от различен характер. Сред бележките, които си водеше, можеха да се открият някои учудващи занимания.

Например не малък бе интерес му към подреждането на музикалните инструменти в оркестъра. В скица бе отбелязал къде се поставят струнните, духовите и духовите инструменти, но много по-интересно разсъждение бе записано под тази подредба.

„Подобен ред трябва да има и в нашият обществено политически живот. Именно тогава ще има единство и хармоничност в симфонията на общението между хората.

Ако диригентът, ръководителят на страна, фирма, учреждение, не си е на мястото или няма добра акустика, се получава дисхармония.

Обществото се раздробява на партии, класи и сдружения и хората се наежват едни срещу други“.

Веднъж с приятеля си Асен разговаряха на тема: Как може да се преустрои нашият нерадостен живот?

– Трябва да използваме нови източници на енергия, – настояваше Асен.

– Сегашните имат ограничено въздействие, – не се съгласяваше Вълчо. – Те само загрозяват и тровят природата.

– Новите източници на енергия трябва да са непрекъснато възвръщаеми, – не се предаваше Асен, – като тоновете отпадъци, водата в реките, моретата и океаните, като вятърът , приливите и отливите.

– Но милиардите, вложени от корпорациите в нефтената промишленост, в газодобива, фармацията, уранодобова, …., – нервно повдигаше ръце Вълчо, – вадят от равновесие човечеството.

– Е, да – съгласи се Асен, – всичко това ни обрича на войни….

– И към самоунищожение, – допълни Вълчо. – Това води към хаос и взаимно изтребление.

Така растеше будният младеж, търсещ изход за загниващото общество, в което живееше. Идеи не липсваха, но ако нямаше подкрепа, тези и други подобни разсъждения ще потънат в примирилото се мнозинство.

Както машината на времето Тардис от сериала „Доктор Кой“, Даунинг стрийт 10 изглежда измамно малък.

Зад скромната фасада на къщата са скрити около 100 стаи, свързани помежду си с лабиринти, вестибюли и коридори. Има и градина с площ от две хиляди квадратни метра.

След смъртта на граф Ботмара, собственик на имението точно зад къща №10, се случило така, че точно имението на графа преминало във владение на Короната.

Крал Георг II го подарил на сър Робърт Уолпол, който се смята за първият британски министър-председател, тогава този термин все още не се използвал.

Уолпол приел дара с условието, че къщата ще бъде прехвърляна на всички следващи правителствените ръководители.

Работата по обединяването на къщите била връчена на архитекта Уилям Кент, който три години работел над този проект.

Какво означава „удавяне на сухо“?

„Сухо удавяне“ се получава, когато вода навлиза в белите дробове, човек я вдишва.

Малко количество вода попада във алвеолите, което води до спазъм на мускулите на дихателните пътища.

Веднага след къпане човек се чувства добре, но след шест часа се появяват симптомите.

Най-честите признаци при „сухо удавяне“ са: кашлица, болка в гърдите, объркано дишане, отпадналост, резки промени в поведението.

Ако не се лекува може да доведе до смърт. Смъртните случаи от „сухо удавяне“ са редки – само 1-2% от всичките.

Доктор Ерик Хигинботам, ръководител на отделение,  за спешна медицинска помощ в Детския медицински център Dell казва, че родителите трябва да наблюдават децата си не само, когато са във водата, но и когато излизат.

Ако след къпане детето се държи странно, непременно се обърнете към лекар.

Въпреки че, ухапването от тази змия може да убие слон, смели хора се притекли на помощ на умираща от жажда кобра.

Жители от Гоа, Индия, забелязали влечуго дебнещо на едно дърво, но предположили, че със змията става нещо нередно, защото тя изглеждала почти като умираща.

Тогава извикали спасители от „Animal Resque Squad“. Ръководителят Амрут Сингх се качил на дървото и разбрал, че кобрата е умаляла от жажда.

Безстрашният мъж бутнал змията на земята, а след това се опитал да напои влечугото от купа. Но този съд не се харесал на кобрата.

Тогава Амрут използвал чаша, а колегите му с помощта на листо, направлявали струята вода към устата на жадната змия.

Амрут изобщо не се боял от змии. Той общувал с тях през последните 15 години и прекрасно знаел как да се отнася с тях.

На 22-ри юли 1962 г. Египет е провел изпитания на балистични ракети със среден обсег. В „Мосад“ получили информация, че по проекта работят немските учени и инженери.

Исер Харел, директорът на  „Мосад“, бил уверен, че става дума за смъртна заплаха за Израел.

Първоначално немските специалисти започнали да получават заплашителни писма. Когато тези заплахи не довели до някакъв резултат, започнали атентатите.

Няколко от инженерите загинали при получаване на колети с експлозиви. Други от тях просто изчезнали.

Например на 11 септември изчезва Хайнц Крюгер – мениджърът на Мюнхен клон на компанията „Интра“ в Щутгарт, която е преставяла в Египет ракетните двигатели.

„Мосад“, дори успял да използва бившия германски саботьор, оберщурмбанфюрер от СС Ото Скорцени, чиито колеги взели участие в египетския проект.

През март 1963 г., двама израелски агенти са били арестувани в Швейцария, докато се опитвали да наемат хора, свързани с проекта.

След това Израел започна да действа по-открито и обвинява Египет в създаването на неконвенционални оръжия.

Световното обществено мнение, включително и на германското командване поддържало израелците. Немските учени напуснали и програмата била сведена до минимум.

Въпреки това, във връзка с терористичните атаки, срещу които протестирал израелският премиерът Давид Бен Гурион, директорът на „Мосад“ Исер Харел бил освободен от длъжност.

Операцията била приключена от новият ръководител на разузнаването – генерал Меир Амит.