Павел с радост показва на приятеля си своя дом. Развежда го из стаите. За всяка по-интересна вещ съобщава от къде е купил или как я е получил.

– Виждаш ли мечата кожа на пода? – попита Павел приятеля си. – Застрелях я в Сибир. Кошмарен бой беше. Въпросът бе или аз, или тя.

– Да, – прозявайки се съгласил приятелят му, – ти би изглеждал зле на пода.

Тони работи като шофьор на автобус в града. Точно при него се качи мъж с момче на три години. Детето крещеше и плачеше, като се опитваше да се отстрани от мъжът. На Тони това му изглеждаше много подозрително.

Шофьорът се вгледа внимателно в лицето на момчето.

„Това не е ли детето, което показват и търсят от полицията, – помисли си Тони. – Скоро това момче е било откраднато от библиотеката“.

Тони спря автобуса и попита пътниците:

– Някой от вас да е виждал една изгубена раница?

Това за загубената раница сам го измисли. Тони обходи автобуса. Спря пред плачещото момченце и го огледа внимателно.

„Точно така, – помисли си Тони, – детето е в сини панталонки и червени джапанки“.

Докато се връщаше обратно в него вече нямаше никакво съмнение. Тони изпрати бързо съобщение по телефона си до полицията.

Когато автобусът спря на следващата спирка, полицаите чакаха престъпника с белезници.

Благодарение на навременната намесата на шофьорът, се избегна лошото, което можеше да се случи на това момченце. За радост на всички детето бе върнато на родителите му.

Един журналист взе интервю от Тони. На шофьорът бе зададен следния въпрос:

– Защо постъпихте така? Не беше ли много рисковано, особено за вас?

– На мястото на това момченце можеше да бъде и моя син, – отговори Тони. – Направих това, което би направил всеки баща.

Истинската същност на моя живот не е в здравето на моето тяло, не и в това, което става наоколо, нито в успехите ми в Божието дело, а в съвършеното разбиране на Бога и в общението с Него.

И първият, който може да възпрепятстват тази радост е раздразнената от малките неща, прекомерна суетност при обстоятелствата. Грижите в този свят заглушават Словото.

Всичко, което Бог е направил за нас е само началото, Той иска да ни доведе до мястото, където ставаме Негови свидетели и ще изявяваме , кой е Исус.

Заемете правилната позиция относно Бога. В това ще намерите своята радост и от вас ще потекат реки от жива вода. Бъдете за Исус Христос резервоар, фонтан, чрез които се излива живата вода.

Престанете да мислите за себе си, престанете да бъдете самодоволни светии, живейте живота скрит чрез Христос в Бога.

Да живееш с Бога е толкова естествено, колкото и дишането, без значение къде сте се оказали. Повече благословения вие ще получите от живота на тези хора, които те самите не са подозирали.

Усмивка, създаваща „аромат“. Външно тя е незабележима, а вътрешно много ярка. Тази усмивка не се изразява с устни, а с очите и цялото лице.

Леко издърпайте нагоре ъгълчетата на устните си, така сякаш ще се усмихнете, но не сте успели да сведете усмивката си до края. Но мислено тя е извършена цялостно.

Дръпнете ъглите на очите и леко повдигнете лицевите мускули, които са директно под очите. Включете вътрешното си чувство на радост, запалете го с очите си.

Сформирайте такова състояние на радост предизвикано по този начин. Направете го стабилно. Научете се да се намирате в него и колкото може по-често го включвайте всеки път, когато сте с хората, особено тези, които харесвате.

След като практикувате известно време, ще усетите как сте станали по-привлекателни и колко много ще се харесвате на хората.

Запалете огъня в себе си и този огън ще запали околните.