Бе пусната обява: Търся монтажници за система от канализации.

Скоро телефона иззвъня.

– Да.

– Здравейте, обаждам се във връзка с обявата.

– Слушам ви.

– Нужна ми е работа, след два месеца постъпвам в армията.

– Без опит щях да ви взема, но за два месеца …. За толкова вие на нищо няма да се научите.

– Чуйте ме, трябва да спечеля малко пари за майка ми, преди да замина.

– Вие не умеете да монтирате тръби?

– Мога да копая и да нося тежки неща. При вас има ли такава работа. Може и по-евтина да бъде работата.

„Колко е настойчив, – помисли си Попов. – Как да го отпратя без да бъда груб?“

И тогава той си спомни как за първи път започна работа. Нямаше никакъв опит. Отиваше по два три пъти в една кантора и получаваше по-малко от другите.

– Добре, – каза Попов, – ела утре на обекта. Вземи си работни дрехи и гумени ботуши.

Васко много се зарадва.

На другия ден той много се стараеше на строежа. Попов помоли охраната:

– Моля те, Добри, наглеждай този новия, когато аз не съм на обекта.

На обяд Добри се обади на Попов:

– Нали искахте да наблюдавам новия?

– Как е той?

– Всички седят, а той копае.

– Сам?! Обади ми се и при следващото обхождане, моля те.

За два месеца Васко се научи да работи на багер, като повдигаше различни видове оборудвания. Започна да разбира по малко и от чертежите. Това беше вторият човек в бригадата, който не се кръстеше при вида на чертежа на профила на кладенеца.

Васко никога не си позволяваше да пие на работа с другите мъже. Първи идваше на работа и последен си отиваше. Стараеше се и то много.

След двата месеца получи толкова пари колкото останалите за същото време.  При него нямаше нито една глоба, нито едно мъмрене или наказание.

Старайте се , стремете се и напредвайте, даже и да ви отказват, претърпете и предложете да поработите „безплатно“.

На една конференция служител, призоваващ към по-щедро дарение казал:

– Бог иска да направи голям пробив във всички области на живота ни: в работата, в семейството, в отношенията с нашите приятели.

Желаейки да свърже този призив с даренията, добавил:

– Той иска да даде пробив … в нашите джобове!

Този музей на „науката“ се намира в щата Минесота в САЩ/

Гледайки моделите от експозицията, човек за пореден път се убеждава в безграничната човешка фантазия и в не по-малка степен в безкрайната доверчивост на хората.

Колко струва, например „френологичен апарат“, който отразява качеството на работата на мозъка на конкретни хора?

Авторите на изобретението твърдели, по онова време, че с него можело да се измери не само интелектуалните, но нравствените показатели на личността. Интересно, в какви единици?

Част от техническите устройства са отключени. Ето, да кажем апаратът, който помага са сметка на рентгеново облъчване да се оцени вътрешната страна на обувката.

Около 40 години такива приспособление са били неизменни атрибути в обувните магазини, докато не започнали да гледат на тях като опасни за здравето.

Доверието е тази връзка, което прави разликата между един познат и един приятел. Вие говорите с познати, но имате доверие само на приятелите си.

Всеки от нас имате нужда от поне един човек в живота си, край който да се чувства безопасно.

Когато кажете за някого: „Мога да споделя всичко с този човек“. Вие очаквате той да не ви погледне на криво или да ви отхвърли. Знаете, че той няма да ви зареже. Ще бъде с вас във всичките вашите страхове, съмнения и несигурност.

Това е от съществено значение за вас. Между вас и този човек ще има дискретност. За да бъде един човек безопасен за някой друг, ще трябва да се ангажират със пазене на тайни, които другият му е споделил.

В Библията се казва, че изграждането на доверие в едно приятелство, включва поддържане на тайни: „Одумникът обхожда и открива тайните, А верният духом потайва работата“.

Имате ли човек в живота си на когото можете да се доверите? Ако нямате, помолете Бог да ви помогне да се намери някой, на който да можете да се доверите напълно, с когото да споделяте вашите страховете, вашите съмнения и несигурност.

А ти готов ли си да бъдеш такъв човек за някой друг? Говорете с Бога за това и го помолете да ви намери човек,  който се нуждае от такава помощ. Вие може и да не сте готови още за това, но Бог ще ви подготви ако Го следвате.

Един ден пътешествайки по страната, Хинг Ши пристигнал в един град, в който в този ден се събирали най-добрите майстори по живописта и си организирали помежду си състезание, за да се избере най-добрият художник на Китай.

Много изкусни майстор взели участие в този конкурс, множество картини представили те пред погледите на строгите съдии.

Конкурсът вървял вече към своя край, когато съдиите изведнъж се объркали. Те трябвало от останалите накрая две картини, да изберат най-добрата.

Смутени гледали платната. Шепнешком разговаряли, търсейки някакви грешки. Но колкото и да се стараели, не бил намерен нито един недостатък, никакво отклонение, които можело да решат изхода на конкурса.

Хинг Ши наблюдавайки ставащото, разбрал затруднението им, излязъл от тълпата и им предложил помощта си. Когато в странника познали известния мъдрец, съдиите с радост се съгласили.

Тогава Хинг Ши отишъл при двамата художника и им казал:

– Майстори, вашите картини са прекрасни. Трябва да призная, че в тях не намирам никакви недостатъци, како и съдиите. Затова ви моля честно и справедливо да оцените работите си, а след това да назовете недостатъците им.

След дълго оглеждане на картината си, първият художник отровено признал:

– Учителю, както и да гледам картината си, не мога да намеря в нея недостатъци.

Втория художник дълго мълчал.

– Ти също ли не виждаш недостатъци в своята картина? – попитал Хинг Ши.

– Не, просто не съм уверен, с коя от тях да започна, – честно отговорил смутеният художник.

– Ти си победител в конкурса, – казал с усмивка Хинг Ши.

– Но защо? – възкликнал първият художник.  – Нали аз не намерих нито една грешка в работата си! Как може да ме победи този, който е намерил в у себе си множество такива?

– Майстор, който не може да намери недостатъци в работата си, е достигнал края на своя талант. Но този, който може да забележи недостатъци там, където другите не могат да намерят, още може да се усъвършенства. Как мога да връча наградата на този, който е свършил своя път, а не на този, който е постигнал същото, но продължава по своя път? – отговорил Хинг Ши.