След като съседите на жителката от Тивадейла, Англия, започнали да се оплакват от ужасната смрад, идваща от апартамента ѝ, жената се обърнала към професионални чистачи на боклук.

Разбира се, чистачите по време на своята работа какво ли не са видели, макар че двустайният апартамент на Сали-Ен Хауелс, страдаща от презапасяване, може да предизвика шок у неподготвения зрител.

Жилището буквално се пукало по шевовете от планини вонящ боклук.

Стопанката на дома признала, че четири години не е видяла пода на апартамента си, който бил скрит под слой от боклук.

Фирмата за почистване „N Gervails“ успешно се е справила с бардака, а нейните сътрудници посъветвали Сали-Ен да се обърне към специалисти, които ще ѝ помогнат да се справи с болезненото си състояние.

Времето е промеждутък от продължителност, в което се случват различни събития. То е творение на Бога. Идва от вечността и пак се връща  в нея.

Всеки миг от деня е Божий дар и с него трябва внимателно да се отнасяме. Времето е живот, даден ни за работа. Стойността на живота не се определя от броя на годините, а от това колко пълноценно и добре сме го проживели.

Господ ни е дал светлината на живота и ни е възложил известни отговорности. Стараем ли се да използваме тази светлина и изпълняваме ли добросъвестно и честно задълженията си? Или напразно си губим времето?

Внимавайте, свещта на нашия живот скоро може да изгасне, а друга нямаме и тогава с незавършените си дела ще трябва да се явим пред Бога. Ще Му даваме отчет за всяка минута.

Ще правим добро, докато има време. Всяка загуба на земята може да бъде възстановена, ако не нацяло, то поне частично или да се замени с нещо друго, но ако загубиш време, то няма да намериш друго.

Ако загубиш злато, вместо него можеш да намериш друго, но ако загубиш време, пропилявайки го в безделие и мързел, тази загуба с нищо не ще можеш да я компенсираш.

Лекарите и медицинските сестри, работещи в родилното отделение на медицинския център в Северна Каролина, въвели в своята ежедневна работа необичайна и трогателна традиция.

За недоносените деца, които напускат интензивното отделение, се устройвал мини празник с фотосесия и шапка на „випусника“ за подарък.

Мелиса Джордан, една от медицинските сестри казала:

– Винаги ми се е струвало несправедливо, че такъв важен момент в живота на недоносено бебе остава напълно незабелязан.

Не е изненадващо, че родителите на децата с удоволствие празнуват този тържествен и важен момент заедно с тяхното потомство и медицинския персонал.

Донка е интересна жена, все ще се забърка в нещо, а после ще съжалява.

Една сутрин бе излязла за работа и отиваше към спирката.

През нощта бе вала силен дъжд и навсякъде имаше кал и локви.

Приближаваше един от градските автобуси. Гледа Донка запъхтян мъж тича насам, а след него двама полицая. Те пъхтят след него, а лицата им бяха напрегнати.

Донка си помисли: „Ще помогна на полицаите да хванат престъпника“.

Речено сторено. Когато мъжът я наближил, тя му подложи крак и мъжът падна в близката локва.

Но полицаите ги подминаха, без да им обърнат внимание и продължиха да тичат право към автобуса.

Човекът стана от локвата, потърси с очи глупака, който му погоди този номер и когато видя Донка на среща си и зашлеви един шамар.

А ето каква била работата. Мъжът и полицаите закъсняваха за работа и тичаха да хванат автобуса.

Мъжът явно закъсня за работа, защото отиде да се преоблече, а помощничката се оказа с насинено око.

Отишъл Трудът на работа.

Уморил се…..

Изведнъж видял купчина пръст.

На нея обикновено лежал Мързелът, но странно сега го нямало.

Седнал Трудът да отдъхне.

Мързелът се върнал от вечеря и започнал да крещи на Труда:

– Ах, лентяй такъв! Нямаш ли работа в дома си?

Въздъхнал Трудът, станал и си отишъл.

А Мързелът веднага скочил на купчината пръст, така че никой повече, да не може да заеме законното му място.