Едно малко момче си играело с една много скъпа ваза. Но се случило така, че то си пъхнало ръката в нея и не могло да я измъкне. Бащата на момчето също се опитал да освободи ръката на момчето, но нищо не се получило.
Вече мислили да разбият вазата, но бащата казал:
– Отвори дланта си и дръпни ръката си назад.
– Но, татко, ако я отворя ще изпусна монетката си, – казало уплашено момченцето.
Можи би се усмихвате на този случай, но и много от нас, подобно на това момче, не могат да изпуснат безполезните „дрънкулки“, за да получат Божията свобода.
Кои „дрънкулки“ ти пречат да приемеш Бога? Това е грехът, от който ти не искаш да се избавиш, недостойната цел, която си избрал, пагубните отношения, от които не искаш да се откъснеш.
Моля те, изхвърли всичко това. Остави го и позоли на Бог да те води по Своя път.

Ватиканът открито се изказа срещу еднополовите бракове, като ги нарече поражение на човечеството. Интересно какво е накарало най-висшите йерарси на католическата църква да направят подобно изявление и защо толкова дълго време са търпели и едва сега прави тази безпрецедентна стъпка?
Много често ние се озоваваме в ситуация, когато мълчанието е вредно и идва моментът на откровение.
Протестанската и Католическата достигнаха връхната си точка по въпроса за принципите на християнството. Европейските ценности не са приемливи за църквите, те ги смятат за смъртен грях.
Изявлението на Ватикана е по-скоро, вик на душата. По думите на старшите йерарси, налагането на содомитски наклоности не може да се наречи по никакъв друг начин освен метафизично желание да се унищожи всичко наоколо.
Интимния живот е дело на всички нас. Тогава защо е необходимо да се демонстрират и рекламират сексуалните наклоности. Това е път към бездната. Такъв път не води наникъде.
Проблемите на Запада се определят от това, че практически целият политически елит се състои от  сексуални первезници. Ако ти не си такъв, кариерата на политик за теб е затворена.
По-голямата част от политиците са представители на сексуалните малцинства. И тази своя идея те налагат на хората, ето защо Ватиканът е възмутен.

Бенджамин Франклин е написал: „Имайте чиста съвест и не се страхувайте!“ А великият ирландски писател Бърнард Шоу е казал: „Пазете сърцето си чисто и ясно – това е прозореца, през който гледаме на света“.
Ако съвестта има толкова голямо значение за светските авторите, колко повече за нас християните. Ние трябва да се стремим да „имаме чиста съвест пред Бога и човеците!“
Без гласа на съвестта, ние ще бъдем като кораб без рул в открито море.
Бог ни е дал съвест. Тя е образът на Бога в човешката душа.
Грехът може да притъпи или заглуши гласът на нашата съвест. Може да я накара да млъкне, а това ще ни отклони от правилния път. Но Божието Слово, очиства и изостря нашата съвест.
И когато изпаднем в грях, То ни „насочва … към пътищата на правдата заради името Си“. Пробужда ли Бог твоята съвест?

Святият Дух слезе на Педесетница, когато старозаветните вярващи празнуваха даването на Закона. Старозаветния Закон налага ограничения за човешкия грях и подтиква човека към добро отвън, но Святият Дух идва, за да измени сърцето на човека отвътре.
И както се казва в пророчеството: „Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате“.
Святият Дух изгражда Църквата, която е едно тяло, пронизано от свръхестествен живот. Пребивавайки в общение със Святия Дух, ставаш част от Църквата.
Истинското присъствие на Святия Дух се проявява във вярата в един живот, който се коригира в съответствие с Божиите заповеди и общение в Църквата.
Святият Дух ни води по пътя на спасението, когато ние отговорим на Неговия нежен повик.

Един млад мъж водел недобър начин на живот и натрупал много дългове. За да изплати дълговете си и да продължи да живее разгуления си живот, той започнал да присвоява от мястото, където работел, чужди пари.
Така той потъвал все по-надолу и по-надолу. Сумите, които откраднал достигнали такива размери, че той повече не можел да вземе от там. Всеки ден живеел под заплаха, че ще бъде уличен като крадец. Завладяло го отчаяние.
Един ден напуснал дома, родителите си и решил да се самоубие.
Пътят му минавал край една църква, в която по това време се провеждало богослужение.
Свещеникът четял: „Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, и назад, но не Го виждам. Наляво, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам“.
Изведнъж свещеникът спрял четенето и възкликнал:
– Йов, защо не погледнеш нагоре?!
Тези думи дълбоко се врязали в сърцето на младежа. Той също така не виждал никакъв изход, нито напред, нито назад, нито надясно, нито наляво и изглеждало, че за него имало само един начин да се отърве от всичко, като се самоубие.
Но сега той вдигнал очите си нагоре към Бога и Неговата благодат. Когато никаква човешка намеса вече не може да помогне, единствено само това можело да го спаси.
Думите, казани от свещеникът, се превърнали в повратна точка в живота на младия човек. Той намерил своя Спасител Исус Христос и получи прощение на греховете си. Тогава Бог да му помогнал да се измъкне и от заплетената финансова ситуация.