Глупаво е да отлагаш нещата, които трябва да свършиш. За съжаление това се е превърнало в истинска чума в съвремието.

Драган бе млад човек. Той не можеше да си намери работа, защото повечето предприятия, цехове, фирми бяха затворили вратите си заради множеството заболявания между хората.

Драган всеки ден си задаваше един и същ въпрос:

– Какво да правя?

Беше привечер, улицата се осветяваше от уличните лампи, а наоколо тегнеше тишина. Драган седеше в стаята си и размишляваше:

– Колко е трудно да се принуждаваш да правиш нещо важно и належащо! А какво би станало ако някой постоянно ми напомня, че това трябва да го направя непременно и да не го оставям за по-нататък?

Така у него се зароди идеята да пише съобщения, с които да информира хората, че е време да се захванат с нещата, което отлагаха.

Драган осъществи замисъла си. Той имаше клиенти, за които дисциплината бе проблем. И честно казано те не бяха малко.

Един ден негов клиент му благодари:

– Признателен съм за помощта ви. Издържах труден изпит, благодарение на постоянното ви напомняне, че трябва да седна и да уча.

Така Драган се превърна в жив будилник.

Може би трябва да се събудим за много проблеми, които игнорираме. Трябва ли да чакаме, някой да ни подтикне към това?!

Случвало ли ви се е да излезете на улицата и да търсите решение на проблема си, а всъщност е трябвало да влезете вътре?!

Петър за първи път бе на голф игрище. Предостави му се възможност да направи първият си удар на първата дупка.

Той замахна и ….. пропусна.

Петър се приготви отново да удари, след което повтори неуспеха си.

Опита и трети път, но пак пропусна.

Отчаян и обезнадежден той извика:

– Този терен е много тежък за голф.

Може и да е прав, но в случая проблема не е в игрището.

Тогава къде секретът?

Разберете, обстоятелствата, в които се намирате, може да са трудни, но да ги обвинявате е глупаво. Те не могат да ви дадат изход от положението.

Но и да ги пренебрегвайте не бива.

Истинската трансформация се извършва първо вътре в човека, а след това се забелязва промяна в обстоятелствата.

За ден два можете да измените нещо като вложите пари или приложите различни планове или схеми, но промяната на нещата си остава дело на сърцето.

Много е неприятно, когато не ви разберат, но още по-лошо е, ако не осъзнаете какво има предвид отсрещният.

Огнян седеше объркан и неразбиращ.

Бяха го посъветвали:

– Чети Словото, там всичко ясно е написано.

И Огнян четеше:

– „Обичайте се един друг“.

А си мислеше: „Нима Господ иска да търпим греха на другите?“

– „Всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога“. Това означава ли, че всяка история ще има щастлив край? – питаше се Огнян.

– „Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа“. Та това е великолепно, – възкликна Огнян. – Ще бъда здрав, богат, щастлив и няма да имам проблеми.

До какви нелепости достига човек, когато погрешно разбира това, което му казва Бог. А това обикновено води до разочарование, обезсърчение и неудовлетвореност.

Не се напрягайте над всяка дума, израз или постановка. Оставете Неговият тих и нежен глас да говори в сърцето ви чрез Слово Си.

Времето сякаш бе забравило да се събуди тази сутрин. И стрелките на часовника не помръдваха.

Доктор Павлов седеше пред бюрото си. Слабата светлина на нощната лампа осветяваше измъченото му лице.

– Какво може да се направи с тези хора? – питаше се той.

Всекидневието го сблъскваше с хора, които по една или друга причина посягаха на живота си. След изписването от болницата мнозина повтаряха опитите си, да си отидат от този свят.

Разговорът с един младеж силно го разтърси. Младият мъж му бе казал:

– Какъв е смисълът да живея? Защо изобщо ме спасихте? Някой грижа ли го е за мен?

– Това е думата, – каза си Павлов, – загриженост.

Когато изписваше един от пациентите си, докторът му изпрати писмо. В него му казваше, колко е загрижен за него, не само като пациент, но и като човек.

Скоро Павлов получи благодарствено писмо от този мъж, в което се усещаше желанието за живот и промяна.

И така той започна да изпраща своите писма изпълнени със загриженост.

Колеги узнали начинанието му, го подкрепиха и в това дело се включиха не само лекари, но и медицински сестри, социални работници.

Обикновените хора не останаха назад и взеха присърце проблемите на хората посягащи на живота си.

Така се зароди течението „Писма изпълнени със загриженост“.

Самият Бог ни е оставил книга пълна с грижовни послания към нас.

Нека препрочитаме Неговите писма всеки ден и да ги споделяме с другите, особено с тези, които се нуждаят от надежда, която Исус предлага.

Човек рядко спира, поне за малко, за да направим пълна инвентаризация на живота си. Обикновено е твърде зает за това.

Така бе и със Стефан. Той бързо преминаваше от една задача на друга. Понякога бе доста разсеян, приспиван от модерните технологични устройства, които крадяха прекалено много от времето и вниманието му.

И изведнъж … настана затишие и се възцари принудителна почивка. И то не каква да е, а със затваряне в домовете.

В тези дни Стефан откри следното:

– Всичките ми амбиции, постижения, хобита, работа и стандарт на живота нямат толкова голямо значение, колкото им придавах. А аз си ги поставях за основни.

До сега не се бе замислял сериозно над въпроса:

– Какво значение имат хората в живота ни и Суверенният Цар, който отговаря за Вселената?

В тези дни на изолация, когато Стефан почти бездействаше, откри какво наистина има значение.

Загуба на някои от близките, изпадането в депресия, дните изпълнени с безпокойство, плюс раните от минали години бяха неоспорими факти.

Стефан не желаеше да си сложи маската на лицемерието и да каже:

– Добре съм.

Той призна болката и притесненията си и се намериха хора, които резонираха проблемите му.

Едва сега той можеше без предразсъдъци да признае своите слабости.

Именно в дните, когато му се случваше най-лошия сценарий, Стефан обърна поглед към трона на благодатта. Там го срещна Исус, Който му вдъхна надежда.

Страданието може да е неизбежно, но то внася яснота, за да ни приближи до Христос и да задълбочи общението ни с Него.