За да разбереш природата на страданието, трябва да погледнеш на причината за да го има. Всяко нещастие, болка, смърт, … са се появили в този свят поради греха.
Когато Адам и Ева са съгрешили в Едемската градина, те не само не са се подчинили на Бога. Те смело и открито чрез мисли, думи и дела са  въстанали срещу Бог.
Мислели Бога за лъжец и повярвали на сатана. Те се поддали на изкушението да станат „като Бога“.
За последиците на този бунт свидетелства всяко гробище, всяка болница, всеки затвор, всяка съдебна зала, в която се разглежда поредното дело. Злото става, защото ние живеем в един лош свят. Ние не дооценяваме опустошителните последствия на греха.
Какво е най-трагично следствие от греха? Разпятието. Ако нямаше грях, Исус не би трябвало да умре. Но Христос е победил страданието. И ние също можем да победим с Него.

Причината за обикновената мълния по време на гръмотевична буря е предмет на научни изследвания, а природата на вулканична мълния е още по-неясна.
Една от хипотеза предполага, че изхвърлените магмени мехурчета или вулканична пепел са електрически заредени и при придвижването им възникват такива разделени области.
Освен това, вулканичните мълнии могат да бъдат предизвикани от предполагаеми заряд, които се сблъскват с вулканичната пепел.

Доматите по своята природа са уникални и разнообразни. Може би сте чували за „доматено дърво“, което достига 6 метра и дава реколта половин тон.
Но днес ще говорим не за размера, а за цвета! Знаете ли, че съществуват черни домати? Наричат ги още Индиго Розе.
В действителност това са най-тъмните и виолетови домати. като ги гледаш могат да минат и за черни.
Тези домати са подходящи за любителско отглеждане. Плодовете не са големи, най-много до 100 грама.

Колко е хубава гората през зимата. Никъде няма зеленина, но в еловата гора между парцалите и преспите сняг се полюшват зелените клони на елите.
Вечно зелената смърчова гора е особена и загадъчна през студения сезон. Пристъпиш ли в нея ставаш участник в една бяла приказка.
Могъщите дървета се притискат едно о друго. Усеща се само студа, но тук е тихо и приглушено.
Великанските смърчове са изправили снага като колони.
Короните им са отрупани със сняг. Клоните протегнали се нагоре, закриват небето.
Вълшебството е някъде наблизо, достатъчно е да протегнеш с ръка и да го докоснеш.
Може би нейде се е свила къщичката на баба Яга, подпряна на кокоши крак, закътана в снега, задрямала за малко, та да дочака лятото.
Ей, какво чакате! Влезте в този тайнствен зимен храм на природата! Побързайте пролетта идва!

Някогашният плодороден озис Минцин, в Китай, сега преживява неспокойни времена. Той се намира затворен между пустините.
Десетилетната суша и изчезването на реките довели до това, че от юго-изток и северо-запад към района са се устремили пясъци.
От 1950 г. пустинята е погълнала повече от 160 кв. километра, а числеността на населението е нараснало от 860 хиляди до повече от 2 милиона човека.
Огромната пустиня се приближава към хората със скорост около 10 метра в година, намалявайки обработваемата земя шест пъти.
Трудно е да повярваш, че на такова опасно място могат да живеят хора, които всеки ден водят борба с природата.