Те бяха петима приятели и решиха да си направят малка екскурзия. И тъй като в походът не искаха да се заяждат и карат, взема умерено количество алкохол.

– Храна ще си купим  от селата, през които минаваме, – каза Страти.

– Да вземем само малко сандвичи, – предложи Петър, – поне да има за из път.

Тръгнаха бодро напред, готови да се насладят на природата. Отдалечиха се доста от града. След обяд се оказаха в някакво затънтено село.

– Какви са тези хора? – ядоса се Симо. – Колко е часът, а магазинът вече е затворен.

От някакъв човек в селото успяха да купят буркан с горчица и 10 килограма местни наденици.

Вече се стъмваше, а те се отдалечиха на час от селото, навътре в гората.

Целта на пътешествието беше достигната и те решиха да се настанят. Бяха много уморени, нямаха сили нито да си разпънат палатките, нито да си приготват нещо за ядене. Бръкнаха в саковете за сандвичи, но бяха ги изяли.

– Тепърва да правя нещо за ядене, не ми се иска, – измърмори Марко.

– Ей, – извика Николай, – нали купухме буркан с горчица и наденици.

И в тъмното започнаха да топят надениците в горчицата и ядат.

На сутринта …. истинска идилия.

Петър повръщаше, Николай се смееше, а останалите седяха като гръмнати.

На средата на поляната стоеше неотворен буркана с горчица, а до него голямо кравешко лайно. В него се забелязваха отвори  с широчината на наденица….

На земята, все още има фантастично красиви места, създаващи впечатление за един нереален пейзаж от друга планета.
Едно от тях е Салар де Уюни, мистериозните солени равнини в Алтиплано, Боливия, което привлича туристи от цял свят.
Огромният снежнобял „океан“ от соли в комбинация с невероятно синьо небе „осеяно“ с облаци в дъждовния сезон се превръща в огромно огледало, създава илюзията за отражение и ходене по водата.
Само природата може да даде невероятно, незабравимо преживяване, което може да се сравни с пътешествие в космоса.

Убиването на леопарди било умишлено, целенасочено и много активно.
И всичко това не било направено заради месото, кожата, за да се спаси селище или домашните животни в него, от нападение на звяра.
Работата била в това, че населението на Занзибарския архипелаг било твърде уверено, че тези леопарди са свързани с вещици и зли магьосници, които специално ги развъждали и обучавали да им бъдат в помощ, а след това изпращали леопардите да вършат техните черни дела.
Кампанията по изтребването на този вид започнала през втората половина на 1960 г. 30 години по-късно не е останал нито един занзибарски леопард в дивата природа.
Учените започнали да бият тревога в началото на 90-те години на миналия век, но след няколко години, програмата за опазването на вида е преустановена като безнадеждна.

Повечето хора са свикнали със зоологически градини, в които има малки клетки, в който гният обидени от живота животни. Точно обратното на този стереотип във Валенсия е основан Биопарк. Изобретателните испанци на малка площ от 25 дка са успели да пресъздадат истинска африканска зона.
В един от най-оригиналните зоопаркове Лухан в Буенос Айрес посетителите могат, ако желаят, да влязат в клетката на хищника и да го хранят, като му подават храната с ръце.
В Биопарка във Валенсия приближаването към животните не се препоръчва, но можете да ги наблюдавате в реално време.
Обитателите на парка живеят в естествена среда, а посетителите са отделени от тях не с решетки, а реки, скали и живописни водопади.
За разходка в такъв парк трябва да имаш железни нерви. Между хората и животните има незначителни бариери, които животните могат да прекрачат без никакво усилие.
Повечето посетители признават, че изпитват страх, имат огромен прилив на адреналин, тък като това е среща направо с дивата природа.
В Биопарка, както и в джунглата, могат да живеят различни животни едно до друго. Например в една от зоните живеят горили, ему и зебри. Някои от тях, особено по-любопитните, приближават до хората. Истинските любимци на публиката са лемурите.

Звуците и образите се манипулират много лесно, те имат вълнова природа, което позволява да се опишат математически и след това да се корегират. Извеждането на уравнения на миризмите е много по-трудно, поради сложността на стоящите зад тях химически явления.
Братята учени от Университета в Илинойс Куш и Лео Вершни са обявили за създаването на математически модели подсказващи дали тази или онази миризма добре ще се възприема от хората.
Изследователите са изучили широк спектър от миризми и на всяко вещество са дали оценка по скала от -5 до +10 въз основа на техните химични и физични свойства.
Всяка от оценките била въведена в база данни и по такъв начин братята  получили формула за потискане на специфична миризма.
За да се „изтрие“ неприятна миризма, е необходимо само да се разбера кои съединения дават противоположни показатели и в крайна сметка се „изчистват“.
За разлика от ароматизатори мирисът в този случай не се прекъсва от по-остър аромат, а се унищожават на химическо ниво. Според учените, набор от 38 вещества, могат напълно да „обърнат“ всяка миризма.
Братята се надяват да създадат на базата на своите математически модел устройството за генериране на „бяла миризма.“ Това е полезно, за да се подобри качеството на въздуха в затворени помещения, обществени места или превозни средства.