„Къща, в която няма никаква книга е като тяло лишено от душа“ е казал веднъж Цицерон.

Тези думи се отнасят не само за духовното богатство. Италиански икономисти установили, че между четенето на книги в детството и благополучието в зряла възраст има тясна връзка.

Английски невролог твърди, че нищо не развива така детския мозък, както книгата, защото литературата се явява катализатор на мисловните процеси.

Във всеки сюжет има начало с противоречие или конфликт, развитие, кулминация и развръзка. Тази структура кара мозъка, максимално да се задейства, да изгради някаква последователност. Човек се замисля върху връзките между събитията и анализира ефекта от действията на героите.

За това от количеството прочетени книги в детството, зависи способността на човек към логичното мислене и концентрацията взряла възраст.

Най-добрия подарък, които можем да направим на едно дете е, да му внушим любов към книгата и желание за четене.

Салатата е чудесен източник на зеленчуци.

Можете да си купите подправки и сосове за салатите от магазина, но по-добре е да ги приготвяте у дома си.

Изборът на състава на подправките в салатата като мазнина, оцет, сол, пипер, ….. е важен, но още по-важна е последователността на слагането им в салатата.

Олиото трябва да се добавя след солта, защото солта не се разтваря в него.

Поставяйте подправките в салатата непосредствено преди да я сервирате, тъй като от зеленчуците се отделя вода, която ще я развали вида на самата салата.

Животът е една игра. Нека да приемем, че това е жонглиране, не с две или три топки, а с цели пет.
Ще попитате: Защо точно пет? Защото пет са нещата, които силно влияят на живота ни. И това са: работа, семейство, здраве, приятели и нашата душа, макар и да не са в тази последователност по важност.
Когато жонглирате с тях ще забележите нещо много интересно. Топката, с която сме обозначили с „работа“ е направена от гума и ако я изтървете, тя отскача от пода и пак се връща към вас. Но останалите четири топки са стъклени. И ако изпуснете коя да е от тях, тя непоправимо ще се повреди или напълно ще се счупи. Дори и да опитате да я сглобите и залепите, тя повече нама да бъде същата.
Ако сме наясно с това, трябва да се постараем останалите четири топки да се запазят.
За това работете с мярка и се прибирайте на време в къщи. Отделяйте повече време за семейството и приятелите си. Пазете здравето и душата си, тя са много тесно свързани. Ако душата ви помръкне, ще се разболеете.
Всяко нещо, което се цени е ценно. За това внимавайте как избирате ценностите си.

Джеймс Томсън бил британски философ. Той е живял през 20 век. Неговият най-забележителен принос е парадоксът, известен като свръх загадката „лампата на Томсън“.
Под свръх загадака разбираме безкрайни последователности, които се случват в определен ред в ограничено време.
Ето и самата задача. Има лампа с бутон. При натискането на бутона се включва или изклюва светлината. Ако всяко следващо натискане на бутона става за два пъти по-малко време, отколкото предишното, ще бъде ли включена или изключена светлината, след зададения промеждутък от време?
Благодарение на природата на безкрайността, не е невъзможно да се знае дали светлината е включена или изключена, тъй като последно натискане на един бутон, просто няма. За всяко време, най-малко за две или десет минути, ще трябва да кликнете безкраен брой пъти.
Свръх задачата била предложена за първи път от Зенон Елейски, а Томсън довел тази задача до парадокс.
Някои философи като Пол Бенасерав твърдят, че машини от рода на лампата на Томсън като минимум логически е възможна.

Веднъж ученици попитали учителя си:
– Кажи ни, съществува ли ден от годината, който е най-благоприятен за начало на важни дела?
– Ден? – удивил се учителят.
– Може би ден от седмицата или някоя дата от месеца.
– А, ден от седмицата… – въздъхнал учителят. – Да, разбира се. И този ден е четвъртък, – казал той и хитро погледнал питащите.
Учениците отворили тетрадките си и започнали да записват казаното.
– А ти защо не записваш? – строго попитал учителят един от учениците, който го гледал, като се усмихвал.
– Защото зная какво ще кажеш след това.
– И какво от това? – намръщил се учителят.
Всички замръзнали в очакване.
Тогава ученикът, който нищо не записвал, казал:
– Това е също вторник, сряда, петък, събота, понеделник и неделя.
– Ти си прав, – казал учителят.
Околните зашумели, удивени и радостни, че един от тях е дал правилния отговор. След това едно от момчетата попитало:
– А защо в такава последователност?
Учителят погледнал ученика, който дал правилния отговор и му казал:
– Отговори им.
– Само един ден, казал той – и този ден е днес.