В град Йерусалим, над мястото на Гроба Господен, е издигнат малък параклис, с величествен храм над него. Всяка година срещу Великден там се запалва Благодатния Огън.

Той има небесен произход и в първите минути, след  появата си, не пари и не изгаря ръцете и дрехите.

Писмените исторически свидетелства, за този огън, датират още от 4 век. Няма друго чудо в историята на християнския свят, което да се проявява толкова редовно и в толкова продължителен период от време.

Церемонията по “получаването” на Благодатния Огън вероятно е най-старата.

От 4-ти век насам до наши дни, чудото се случва при спазване на една и съща литургическа последователност.

Най-ранните свидетелства за слизането на Благодатния Огън в навечерието на Възкресение Христово намираме у Григорий Нисийски, Евсевий и Силвия Аквитанска. По свидетелството на апостолите и светите отци, Светлина е осветила Божи Гроб скоро след Възкресението, и това е било видяно от апостол Петър.

Японците са подарили на света баните Санто. Японските бани се различават от обикновените по последователността на миенето. За тях това е много важно. Да преминеш към следващата процедура мръсен е лошо нещо.
След къпане японците влизат в басейн с много гореща вода. Този специален басейн се нарича фуро или офуро. При европейската интерпретация на японските бани, басейна се замества от горещи вани, които обикновенно са големи дървени варели. Вътре във варела е поставена малкък рафт, за да бъде удобно  да се заеме полулежащо положение.
Във водата обикновенно се добавят ароматизирани соли и аромати. След релаксация в фуро, може да се приеме „суха баня“ на горещи камъни.