Той беше учител, лекар и писател. Широтата на неговата душа е трудно да се измери с цифри. Това беше човек с голяма буква.

Макс три пъти имаше възможност да избяга и да спаси живота си, но него направи.

Първият път стана преди окупацията на страната, в която живееше, беше в навечерието на войната със нацистите.

Казаха му не веднъж:

– Бягай! В противен случай ще пострадаш.

– Не мога да емигрирам, – казваше Макс. – Как ще оставя децата от дома на произвола на съдбата.

Вторият път му предложиха:

– Бягай, много като теб изпратиха в лагерите на смъртта.

– Не, няма да напусна това гето, тук много хора се нуждаят от подкрепа и помощ, – Макс бе сигурен, че така трябва да направи.

Третия път стана, когато учениците от дома бяха натоварени в един вагон на влак, който отиваше към газовите камери.

Тогава към Макс се приближи офицер от СС и каза:

– Вие ли сте Макс Х. Чел съм много ваши книги. Много хубаво пишете. Вие сте свободен.

– А децата? – попита Макс.

– Децата ще отидат, но вие можете да слезете от вагона, – отговори офицерът.

– Грешите, – каза твърдо и непреклонно Макс. – Не мога да сляза от вагона. Не всички хора са мерзавци.

След няколко дни в концлагера Треблинка Макс заедно със децата от дома влезе в газовата камера. По пътя към смъртта си носеше двама нищо неподозиращи малчугани и тихо им разказваше някаква приказка.

Тези действия на Макс могат да се асоциира с необикновенна жертва и безкрайна любов.

Този синдромът представлява несподелената любов, граничеща с психични заболявания.

Терминът е кръстен на дъщерята на известния френски писател Виктор Юго Адел Юго.  Въпреки естествената си красота, доброто възпитание и образование, тя е увековечила името си в историята с трагична и несподелена любов. Адел приключва живота си в психиатрична болница, от където до края на дните си пише писма на своя избраник, независимо от факта, че той е женен за друга.

Сега синдромът на Адел засяга повече жени, отколкото мъже и това се дължи на факта, че жените са по-чувствителни и емоционални.

Как се решава проблема?

Трябва да се осъзнае, че неудовлетвореността от живота, липсата на емоции и изживявания, създава духовния глад за любовта, а това поражда свят на фантазията, който в действителност не съществува. Вие не може да се страхувате от загубата на това, което не съществува.

Опитайте се да си намерите интересно хоби. Не стойте между четири стени и не страдайте. Запознайте се с нови хора, прекарайте време в по-шумни компании.

Това ще ви помогне да се отвлечете от обекта на желанията си и дори да си намерите истинска взаимна любов. Навярно до сега не сте имали истински отношения, затова с фанатизъм се стремите към любимия си в измисления си свят.

Ако вашият избраник ви отговори със взаимност, изведнъж неочаквано вие губите интерес към него.

Разберете това е болест и от нея трябва да се освободите. Ако не успеете сами да се отървете, обърнете се към специалист, съществуват множество методики за освобождаване от синдрома на Адел.

Любовта е прекрасно чувство, но само когато е взаимна. Тогава тя носи радост и щастие.
Не се разболявайте, а живейте в реалния свят.

Емблемата на „Велкопоповицки Козел“, която е стигнала до наши дни, първоначално е била измислена и нарисувана, в годината на пускането на първата партида бира, от странстващ живописец от Франция. Рисунката е била в знак на благодарност за гостоприемството на град Велке Поповице.

„Велкопоповицки Козел“ се споменава в произведението на чешкия писател Ярослав Хашек „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война“.

„Те продължиха пътя си и едва след известно време иззад ъгъла на
дългата редица бараки отново се чу гласът на Водичка:
— Швейк, каква бира точат в „При чашата“?
И като ехо се понесе отговорът на Швейк:
— Велкопоповишка“.

През 1995, 1996, 1997, 1999. бирата е спечелила златен медал сред марки бира Pilsner на световното първенство, което се провежда в Чикаго.

На Хемингуей често приписват авторството на краткия разказа: „For sale: baby shoes, never worn“ – „Продават се детски обувки още не носени“.

Писателят се хванал на бас с приятелите си, че ще напише завършено произведение от шест думи и успял да спечели от всеки по 10 долара.

В действителност подобно обявление за детски обувки или колички са се появили в американските вестници много преди да започне писателската кариера на Хемингуей.

Различни автори публикували статии с разсъждения за такива обявление, в които са ги определяли като кратки разкази.

А историята за парите на Хемингуей се появила в печата едва през 1990 г.

Веднъж, по време на Първата световна война, известният хуморист Аркадий Тимофеевич Аверченко занесъл в цензурата разказ на военна тема.

Цензорът пуснал разказа, но задраскал само една фраза: „Небето беше синьо“.

– Какво не е наред с тази фраза, – изненадано попитал писателят.

Цензорът невъзмутимо отговорил:

– Тази фраза може да предизвика мисъл у врага, че действието става на юг, а това означава да се разкрие местоположението на руските войски.