Един човек се хвалил, че в живота си е успял да постигне толкова много:

четири висши образования, без да се четат множеството курсове, които е преминал;

има три престижни работи на една, от които той сам е шеф;

знае съвършено пет езика и седем сносно;

във всичко, което правел успявал.

– А в църквата поне в неделя ходиш ли? – попитал го вярващ познат.

– За какво ми е нужно това?

Приятелят му изслушал внимателно отговора и казал:

– Толкова бързо, нима всичко си научил?

Хвалещият се мъж се замислил и изведнъж прозрял, че той още не е успял и не е достигнал нужното в този живот.

В един град много години наред хората нямаха желание да търсят Бога. Местната църква бе почти празна по време на богослуженията. Младите хора изобщо не искаха да търсят Бога. За тях Той бе станал нещо незначително и ненужно.

Безразличие и апатия се бе наслоила във всички сфери на духовния живот.

В покрайнините на града живееше един стар ковач. Той заекваше. Хората не можеха да го слушат, без да изпитват вътрешна болка.

Веднъж в края на седмицата, когато ковачът работеше в работилницата си, неговото сърце и душа се изпълнили с тревога.

– Църквата ни се изпразни, – въздъхна ковача. – Хиляди непокаяли се хора загиват в греховете си.

Безпокойството му стана толкова силно, че той остави работата си, затвори вратата на работилницата и остатъка от деня прекара в молитва.

Ковачът получи отговор на молитвата си. След това отиде в неделя при пастора и го помоли:

– Моля ви свикайте „съвещателно събрание“. Имаме нужда да обсъдим и разискваме за състоянието на душите си. Пасторе, людете погиват!

След като пастирът помисли малко, се съгласи, но каза:

– Съмнявам се, че хората ще откликнат на тази покана.

Събранието бе назначено вечерта в голям частен дом.

Когато настъпи вечерта, хората започнаха да идват. Те бяха толкова много, че не можеха да се съберат в помещението. Първоначално всички влизаха мълчаливо, но дойде човек с насълзени очи и поиска от присъстващите:

– Мола ви, помолете се за мен.

Изведнъж бентът се отприщи и много други го последваха.

Макар и от различни краища на града хората изведнъж почнаха да осъзнават своята греховност.

Интересно бе тяхното свидетелство

– Това чувство за грях, ме обхвана в края на работната седмица, – сподели младо още голобрадо момче.

Другите също потвърдиха, че са били изобличени за греховете си по това време.

Какво толкова се бе случило тогава, че предизвика такава голяма вълна на покаяние?

По това време един възрастен ковач бе паднал на колене и се молеше усърдно за погиващите в този град.

Този ковач бе поличил отговор на молитвата си.

След това в града последва голямо съживление.

Когато любовта се разбие на остри камъни, бъдещия живот, още много години тече по инерция. Болката си взема своето, а ти срещаш друг.

Радка се запозна с добро, но тъжно момче. Той бе затворен някак в себе си. Не умееше да се смее.

Този тъжен младеж се казваше Антон. Явно бе преживял нещо, което силно го бе разтърсило.

– Три години и половина тъгува за не състоялата се сватба. Душата му, особено в неделя, го тегли към гробищата, където почива любимата му Ана, – сподели майката на Антон с Радка.

Тя беше добра жена и харесваше Радка. Веднъж между двете се състоя сериозен разговор.

– Радке, ти си добродушна и мила девойка. Боли ме като те гледам как страдаш. Два пъти повече ме боли за сина ми, като знам от какво страда и той.

Радка само въздъхна.

– Той все още обича Ана, – продължи майката на Антон. – Тя беше красиво и нежно създание. Всички я обичахме, но се случи беда. Тя катастрофира преди четири години, малко преди сватбата им с Антон. Може би не трябва да ти го казвам, но не мога повече да мълча. Той те уважава и те цени, но ….

Радка прекрасно разбираше всичко. „Ох, тази любов“, – помисли си тя.

Страшно е, когато се намираш  в центъра на огъня ѝ.

Тъжният младеж не беше дошъл на себе си от сполетялата го мъка, но Радка реши търпеливо да го чака дотогава, докато душата му се успокои.

Един човек се събуди рано сутринта. Нямаше светлина, а зората след няколко часа щеше да обагри небето. И той си каза:

– Който рано става, нему Бог дава!

И тръгна по многобройните си дела, дори в неделя не почиваше и минаваше покрай храма без дори да го погледне.

И така ден след ден, седмица след седмица.

И сам недоумяваше:

– Защо всичките ми работи, като пясък се изсипват през пръстите ми. Може би хората не са прави или аз не съм свършил нещо, което съм знаел, но съм го забравил.

Николета имаше три по-малки сестри. Тази неделя тя сключи брак с приятеля си.

На сватбата си тя без да иска, чу разговор, който силно я засегна. Разговарящите изобщо не знаеха, че тя е наблизо и ги слуша.

А ето как стана всичко.

По време на банкета на Николета ѝ стана лошо и тя излезе навън, да подиша чист въздух. Когато се върна тя чу разговорът между баща си и съпруга си.

– Аз се ожених за майка ѝ по същата причина, защото тя бе забременяла. Съжалявам за това цял живот. Аз и до сега обичам друга, тя се казваше Цветелина. За това напълно те разбирам и ти съчувствам.

– Изглежда съм  в положение подобно на вашето, – измънка младоженецът.

– Какво да се прави, понякога едно момиче може да преобърне живота на двама мъже, – пошегува се бащата на Николета.

След това двамата дълго се смяха.

Николета бе шокирана:

„Винаги съм си мислил, че баща ни ни обича, че те с мама се разбират прекрасно и имат добри отношения. Ако това не е така, защо тогава имат четири деца. Най-голямата аз съм на  22 години, а най-малката Ана е едва на четири“.

Изведнъж тя реши:

– Няма смисъл да живея с този човек, щом той насила ме е взел и не ме обича.

И тя избяга от сватбата, просто изчезна. Къде ли не я търсиха. Бяха се изплашили, че ѝ се е случило нещо лошо. Дори съобщиха в полицията, за да я издирят ….

Николета се върна във вторник вечерта. Тя подаде на съпруга си справка за аборт от клиниката и му каза:

– Това е за теб. Вече за нищо не си длъжен.

Обърна се към баща си, подаде му ключовете от колата и му каза:

– Не ми трябват.

След това събра багажа си и напусна дома си.

Не мина много време и Николета подаде молба за развод …..

Ето така, само за няколко минути може да се разруши не само нечий брак. но и вярата в хората.