Всяка, дори най-безобидна фраза, която е казана на свекървата, може веднага да се обърне, усуче и изтълкувана по свой собствен начин и да се обърне срещу снахата.

Съгласна съм, че има различни свекърви. Но съм уверена, че всяка снаха внимава какво говори, особено пред свекърва си.

На майката на съпруга си не трябва да казвате, че синът ѝ е невъзпитан, мързелив, има недостатъци и прави грешки. Ако кажете това, рискувате да загубите семейството си.

Пред свекърва си трябва да хвалите мъжа си.

Освен това, пред нея не казвайте, че някъде сте ходили или почивали без съпруга си. Свекървата помни добре миналото си.

Не казвайте, че храните съпруга си не така, както е препоръчала майка му.

По-добре разкажете, как избирате с любов праха за пране, сапуна и другите продукти, които харесва съпруга ви.

За всяка свекърва, снахата трябва да бъде  добра домакиня.

Между другото свекърва ви не трябва да знае, за колко сте си купили обувките или чантата. Не я ядосвайте!

Още в древността лекарите са открили нерви в организма.

Те ги нарекли по сходен начин със стрините музикални инструменти, със същата дума – nervus.

От тук е възникнал изразът за дразнещи действия – играя по  нервите му.

Един млад човек ме попита:

– Наистина ли Бог се намесва в живота ни, когато се молим? Струва ми се, че и да се моля не получавам желаното. Загубих всякаква надежда. Страхувам се, че вече съм престанал да вярвам в силата на молитвата.

Това е много важен въпрос, който си задават хората. Той е свързан с потребителската ни култура. Ние пренасяме нашата индивидуална заявка във взаимоотношенията ни с Бога. Обикновено Му представяме списък от искания по време на молитва.

Къде е проблема?

Такава молитва не носи на човек  нито щастие, нито удовлетворение при получаване на желаното.
Освен това нашата представа за щастие и удовлетворение може да не съвпада с разбирането на Бога за това. Защото нашето схващане може да бъде егоистично и потребителско.

Ние сме хора и за това, не винаги знаем, какво искаме. Не винаги можем да обхванем всички детайли на желаното от нас в дадения момент.

Ние не можем да предвидим всички последствия от това, което сме пожелали. Само Бог вижда и предвижда всичко, Той има съвършеното знание за всички неща. Бог вижда цялата картина и знае кое е полезно за мен.

Ето защо, един от начините да открием Божията сила и да Го опознаем по-добре, е именно молитвата.

В модата има две основни характеристики: преминаващи и господстващи, когато дадената мода още не е преминала. Често модата се свързва с дрехите и вещите. Но съществува мода на постъпките и начина на живот.

Модата на доброто е по-добра от тази на лошото. Модата за запазването на здравето е по-добра от тази на пушенето и употребата на алкохол. Модата да се посещава църква, да се моли човек в нея и да слуша Божието Слово е много по-добра от тази да се пие бира.

Ние често говорим за свободата или зависимостта на човека от действията и забравяме за свободата на действията на Бога  в света.

Различните моди преминават. Когато хората се придържат към преминали вече стилове в дрехите и поведението, се наричат старомодни. Такива хора има винаги. Ето защо модата на добрите постъпки ще прави хората старомодни до края на живота им.

Модата ще расте, чрез усилията на хората, в нещо много повече

Модата преминава, но добрини и Бог не са отстъпили. Той винаги търси начин да достигне човешкото сърце.

Днес учителката Таня Маринова дойде в клас с две красиви червени ябълки в ръце. Децата не знаеха, но Маринова преди това бе хвърляла на пода едната от ябълка няколко пъти, но въпреки това двете ябълки изглеждаха съвсем еднакви.

Учителката взе хвърляната на пода ябълка и започна да ѝ говори:

– Колко си уродлива. Изкривена и цветът ти е отвратителен.

След това се обърна към децата:

– Деца, кажете ѝ и вие нещо.

Навярно на малчуганите им се стори странно, че трябва да наричат по някакъв начин една ябълка, но те започнаха да подражават на учителката си:

– Воняща ябълка.

– Кой ще иска да те яде.

– По голяма грозотия от теб не съм виждал.

– Изглеждаш глупава.

– Ти си ненормална.

Като ги слушаше чак на Маринова ѝ стана жал за ябълката.

След това учителката взе другата ябълка и започна да я хвали:

– Ти си прекрасна ябълка. Твоята кора е възхитителна и ароматна. Имаш много красив цвят.

Децата внимаваха и гледаха с отворени уста.

– Погледнете, – показа им ябълките Маринова, – те не се различават, двете са апетитни и сочни.

След това учителката взе един нож и разряза всяка от ябълките на две половини. Едната бе гладка и красива отвътре, а втората, на която бяха говорили лоши думи бе цялата в петна и бе натъртена.

Изведнъж на децата им светна лампичката в главата и те започнаха да се досещат, какво иска да им каже учителката.

– Така е и в живота, – каза Маринова, – когато казваме обидни думи на някого, в душата му остава болка и страдание, както петната по ябълката. Когато хората, особено децата, станат жертви на издевателства, те не показват какво става в тяхната душа им, както и ние не видяхме, че едната от ябълките е натъртена. Външно човек може да изглежда радостен и щастлив, но вътре в него може да се крие болка причинена от някого.

Децата мълчаха и гледаха съчувствено наранената ябълка.

– Но ние имаме възможност да се поправим, – каза Маринова. – Вие видяхте каква вреда нанасят злите и обидни думи. Можем да се научим да се защитаваме един друг, да бъдем добри към останалите. Думата не е юмрук, с който можем да ударим, но тя може да нарани сърцето на всеки от нас. Така че бъдете внимателни, когато говорите на някого.