Нищо не се случва, докато някой не започне да мечтае!

Библията е пълна с хора, които са имали дадени от Бога мечти. Авраам е мечтаел да бъде баща на велик народ. Моисей е искал да спаси една нация и собственото си семейство. В Писанието, има всякакви хора, които са били вдъхновени от Бога мечтатели, като Даниел, Павел и Давид.

Ефесяни 3:20 казва: „А на Този, Който, според действуващата в нас сила, може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим“.

Бог е в състояние да направи много повече, отколкото бихме могли да искаме.

Не знам за вас, но аз обичам да мечтая. Сещам се за някои мечти, които съм имала в живота си, но така или иначе, те не са се осъществили.

Когато един ден застанем пред Него ще осъзнаем, колко много неща бихме могли да направим, ако бяхме се доверили на Бога малко повече.

Бог ни е дал всичко необходимо, за да постигнем това, което е планирал за нас. Мечтайте за вашите взаимоотношения, брак, семейство и кариера.

Вашата вяра може да превърне тези мечтите в реалност, защото Бог е в състояние да направи много повече, отколкото можем дори да си представим.

На пръв поглед, това изречение може да изглежда неуместно, абсурдно и нелогично, но това е само на пръв поглед. Трябва по-внимателно да погледнем и да помислим добре върху това.

Когато говорим за Рождество, навярно ще се досетите, че става дума за Исус, Неговата мисия, учение, влиянието Му върху нас и нашия живот.

Искате примери? Ето ви няколко.

Пияницата или наркоманът покаяли се пред Бога, искат сила от Всевишния, за да се освободят от зависимостта. И Бог дава свобода. Увеличават ли се дните им на живот?

Народ, който се е обърнал към Бога с цялото си сърце, ще престане да твори военни планове и няма да изпрати синовете си на фронта. В цивилния живот те ще живеят много по-дълго от тези, който умират като герои в една безсмислена война.

Евангелието, оказва силно влияние на децата и ги насърчава да почитат родителите си.

В този случай Бог изпълнява обещанието си:

„Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш много години на земята“.

Е, убедихте ли се, че Рождество удължава живота? Но Раждането на Исус Христос прави много повече, отваря ни път към вечността, където ще бъдем заедно с нашия Творец.

Когато се стигне до този въпрос, всеки дава различни мнения.
Но този път ще ви предложа нещо конкретно относно избора на кандидат за съответния пост.
Министърът на здравеопазването – лекар.
Министър на транспорта – астронавт.
Министър на националната сигурност – ветеран от войната.
Министър на младежта – младеж 45 г.
Министър на земеделието – бивш фермер.
Министър на извънредните ситуации – бивш разузнавач.
Министър на икономическото развитие и иновации – финансов анализатор.
Министърът на финансите – успешен бизнесмен.
Министърът на правосъдието – Главният прокурор и водещият на Обществото на народите.
Министър на спорта – сегашен параолимпиец.
Министър на риболова и опазване на бреговата линия – ескимос.
Министър на науката – доктор на науките,
Министър на миграционната политика – признат експерт по въпросите на бежанците.
И това съвсем не е смешно. Такова е новото правителство на Канада.

Исус се роди на земята, за да разберем, че на Бог не му е все едно как живеем, в какво вярваме и как умираме.

Разбира се, Бог може да ни каже това и по друг начин. Той говори постоянно чрез страниците на Стария завет и чрез живота на Своя народ.

Бог е прогласил Своята любов към нас чрез Писанията.

Но Исус Христос е живото Слово. Чрез своя живот, смърт и възкресение Исус е показал Божията любов към нас. Тя е толкова голяма, че ние не можем да се усъмним в нея.

Апостол Павел е написал: „Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“.

Всеки път, когато хранеше гладните Исус казва: „Аз съм хляба на живота“. Когато изцеляваше страдащите, Той казва: „Боли ме, когато ви гледам как страдате“.

С всяка Своя стъпка, всяко извършено чудо и казано Слово Той примирява заблудения свят с любящия и състрадателен Бог.

Едно от благословенията, които са ни дадени след отминаващата работна седмица са дните за почивка. Време, в което да се отделим от всичко.

Силата, която ни е необходима за предстоящите събития, можем да получим само в уединение.

Враните летят на ята, вълците ходят по групи, но лъвът и орела се уединяват.

Силата не идва в писъка и шума, а в тишината.

Езерото трябва да се успокои, за да могат небесата да се отразят в него.

Исус обичаше народа, но често се отделяше вечер, за да бъде сам, далеч от тълпите. Изкачваше на върха на планината и говореше със Своя Баща.

В нашето напрегнато време трябва да се отделяме от шума на ежедневието, за да бъдем насаме с Господа. Нужно ни е такова време, за да получим подкрепа и сила от Бога.

Всяка жадуваща душа за Господа, трябва да има своя „Светая Светих“, за да пристъпва и пребивава в Неговото присъствие.