Катя беше едва на 30 години. Работеше в близката детска градина и същевремено с това се грижеше за трите си малки деца.

Тази сутрин се бе събудила със силно главоболие. Главата ѝ бе изтръпнала. Странното усещане ѝ подсказваше, че нещо не беше наред.

Нещо не беше наред почти от месец. Бяха ѝ се появили синини по гърба, след това обезпокояващо се разрастнаха и когато тя реши да отиде на лекар да се посъветва с него, внезапно изчезнаха, като оставиха по гърба ѝ големи петна. Венците ѝ побеляха.

Катя беше жизнерадостна и млада жена, която бе свикнала с часове да тича след 5-6 годишните деца в детската градина, но започна внезапно да губи сили. Едва се изкачваше до дома си, който се намираше на четвъртия етаж.

Някои от сутрините едва ставаше и пропълзяваше на четири крака. Спеше на пресекулки по 12-14 часа, а щом се събудеше, се чувстваше толкова уморена, че отново лягаше да подремне.

Мъжът ѝ я придружи до свой познат лекар, но той не можа да даде някаква определена диагноза. Катя усещаше болки в костите си.

Лекарят бе в недоумение, какво може да е това. Но на Катя каза:

– Вероятно имате мигрена.

И ѝ препоръча аспирин, от който се засили кървенето от бледите венци на Катя.

Тя  бе енергична и жизнерадостна по природа и по-скоро се учуди, но не се разтревожи много. През живота си не беше боледувала сериозно, за това болниците бяха абстрактно и непонятно място за нея. До този момент не бе ходила на консултации при никакъв специалист.

Обясняваше на познати странните си симптоми така:

– Сигурно е от преумора или лошо храносмилане, – смееше се тя. – По цял ден съм с деца, вероятно съм се малко депресирала и напрежението ми е дошло май много.

Дълбоко в нея започна да се прокрадва съмнението, че в тялото ѝ става нещо опасно и смъртоносно.

Най- накрая Катя остави трите си деца при съседите и отиде при личната си лекарка, която настоя веднага да ѝ се направят кръвни изследвания. Назначи ѝ рутинна кръвна картина.

Лаборантът, докато вземаше кръв от вената на Катя се загледа с изненада в цвета на кръвта ѝ. Тя беше водниста, бледа разредена течност, която изобщо не приличаше на кръв.

До края на деня Катя не получи никакъв резултат от тези изследвания. На другия ден ѝ се обадиха по телефона:

– Извинете, но се налага, отново да ви вземем кръв.

– Кога да дойда? – попита Катя.

Тя имаше много натоварен график. Децата, натоварената чанта с продукти, която трябва да освободи и осибено рибата, която трябва да остави в хладилника, и куп още недовършени неща за деня.

Напрегнатият тон в гласа по телефона, подчертаваше, че случаят е спешен:

– Елате веднага! Чувате ли ме? Веднага!

Предстоеше борба и не се знаеше, какъв щеше да бъде изходът.

Малко жени могат равнодушно да преминат покрай малко котенце. Как можеш да не вземеш такова мило създания?
Котката е умно и полезно животно. Тя помага да се облекчи стреса и озарява самотата.
Понякога, особено в ранните етапи на привикване на животното да ходи до тоалетна на определено място, често се случват инциденти, след което на килима се появява жълто петно с остър неприятен мирис.
За съжаление нашите ласкави мъркащи създания могат да поднесат на собствениците си неприятни изненади. Но не се притеснявайтем всичко може лесно да се поправи.
Каквото и да правите, не се опитвайте да почистите котешката урина с почистващи препарати на амонячна основа, защото в урината на котката се съдържа амоняк.
Така на това място се създава още по-голяма концентрация на амоняк, а това може да обърка животното и то да използва това място отново за тоалетна.
За да се отървете от миризмата на котешка урина, смесете равни части вода и оцет. Полученият разтвор излейте на мястото и разтъркайте добре замърсеното с твърда четка. След това попийте влагата с хартиени кърпи, за да изсъхне килима.
Ако след обработката с оцета, остане миризма, посипете мястото с сода за хляб и добре почистете с четка.

В Норвегия можеш да се преместиш от едно място на друго само през планинаки терен или с ферибот през фиордите.
За това съвсем не е изненадващо, че имено в тази страна се намира най-дългият пътен тунел.
Той е наречен Лердалски тунел. Общата му дължина е 24,5 километра.
Една от отличителните му особености е наличието на три изкуствени пещери, който условно делат тунела приблизително на четири равни части.
Основната цел на тези пещери е да премахне умората на шофьора от еднообразието зад стъклото и да премахне загубата на концентрация.
Изобщо, в Норвегия до сега има около хиляди пътни тунели, няколко десетки, от които са под водата.
Общата дължина на всички тунели е 800 километра.

Йодът, както и неговите съединения не могат да противодействат срещу радиация.
Въпреки това лекарите препоръчват на хората да го приемат при бедствие. Защо?
Работата е там, че радиоактивен йод-131, освободени в околната среда, бързо се натрупва в човешкото тяло, за да бъдем по-точни в щитовидната жлеза и значително увеличава риска от ракови и други заболявания в тялото.
Когато щитовидната жлеза е „запълнена“ с друг, безопасен йод за тялото ни, за радиоактивен йод не остава място.
Но ако не съществува опасност за пускане на йода-131 в околната средата, не трябва да се приема йод в никакъв случай, защото при по-високи дози може да се нанесе непоправима вреда на щитовидната жлеза.

Дори и да сме уверени в истиността на една или друга позиция, ние отстъпваме от нея, страхувайки се от неприятни последици. Ако положението е благоприятно за нас, ние ще го отстояваме. Но при най-малкия риск, свързан със защита на убежденията ни, които ние смятаме за правилни, предпочитаме да се отдръпнем.
Това изобщо не прилича на поведението на първите християни! По цялата Римска империя те дръзновенно са провъзгласявали Евангелието пред връждебности, преследвания, презрение и даже смърт.
Може би ти няма да се сблъскате с рисковете на първите християни или гоненията и мъченията на последователи на Христос на някои места в днешно време, но не ставайте малодушни и не се предавайте на страха.
Помнете: „Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?“