В испанския и португалския език река е „rio“. За това имената на много градове в Латинска Америка, стоящи на реки, започват с „Рио“.

Въпреки това, най-големият от тези градове Рио-де-Жанейро, е получил името си по грешка.

Португалските мореплаватели се оказали на това място на 1 януари 1502 г. Те приели залива за устие на река и го нарекли Rio de Janeiro – „януарска река“.

Реки след това не са намерили, но името било прикачено и към залива, и към основния град.

В село Талхан, в индийския щат Пенджаб, се намира църква Нихал Синг.

Тя е станала място за поклонение за тези, които искат да емигрират във Великобритания, САЩ и други западни страни.

Посетителите купуват самолети играчки и ги оставят в църквата с молитва,  да им дадат визи.

А семейства, чийто роднини са успели да емигрират, често монтирали на покрива на къщата си модел самолет с логото на съответната авиокомпания.

Когато става дума за средновековните католически църкви, въображение ни рисува готически кули и характерни сводове. Но има и такива църкви, които след като ги посетите се чувствате не на себе си.

Става въпрос за катедралите и параклиси, украсени с човешки останки.
Църква Вси Светии е украсена с 40 000 човешки кости.

Тя се намира в чешкия град Седлец и се смята за един от най-ярките примери за църква, украсена с кости.

През 1278 игуменът Хенрих донесъл земя от Голгота и я разпръснал по близко намиращите се територии. Когато хората чули за това, пожелали да бъдат погребани в тази земя.

С течение на времето мястото за погребения вече не достигало. Тогава останките започнали да ги трупат в гробница, а на освободеното място заравяли нови.

След 250 години, новите собственици на църква семейството Шварценберг наели местен дърворезбар, който я украсил с човешки кости.

Като цяло, за арките, балюстрадите и полилеите са отишли ​​от 40 000 до 70 000 кости.

Моделът на поведение на мъжките копринени пеперуди, които те използват, когато търсят женски индивиди, може да помогне на специалистите за разработването на безпилотни самолети.

Самците на този вид по време на брачния период улавят миризмата на самките на голямо разстояние, а след това намират партньорката си.

Учените са направили наблюдения върху копринени пеперуди в лабораторни условия, създавайки им най-разнообразни обстановки: променяли посоката на въздушния поток, носещ миризмите на женските, поставяли пеперудите на различни места и изменяли разстоянието между мъжката и женската пеперуда.

Ентомолозите са открили, че в действителност пеперудите не летят по посока на вятъра, както се е смятало по-рано, а постоянно променят направлението на движението си, независимо от насоката на въздушния поток. Това им помага да намерите бързо следата, оставена от миризмата на женските.

Изследователите твърдят, че тяхното откритие може да осигури значителна помощ на специалисти, които участват в създаването на безпилотни самолети, използвани за определяне на източниците на замърсяване на въздуха и емисиите на вредни вещества в околната среда.

В случая безпилотните апарати трябва само да открият необходимата миризма.

Баща дал на своя син своя войнишки колан. Момчето го увило няколко пъти около себе си и така отишло в детската градина.

Там покорило всички. Малчуганът придобил статус на най-главния командир.

Какво точно е правел не се знае, но когато майка му дошла да го вземе, картината била следната.

Момиченцата готвели войнишка каша от пясък в съдовете на куклите, а момчетата копаели окопи.

Нашият герой стоял с увития колан около себе си на едно по-високо място и давал нареждания.

Никой не мързелувал. Учителките не могли да се нарадват на такъв колективен труд.

Ето какво може да направи един обикновен войнишки колан.