На много сватбени церемонии има красива традиция, да се обсипват гостите с цветя. Обикновено тази почетна роля се падала на малките момичета, за да почувстват важността си и да усетят тържествения момент.

Но Ебби Арлет, когато решила да се омъжи, предложила изпълнението на задълженията на „цветните момичета“ на своята баба, която била навършила 92 години. Въпреки преклонната си възраст, все още бодра и жизнена, Джорджиана с радост се съгласила да участва в церемонията.

Старицата от Минесота, разпръскваща цветя, покорила сърцата на всички присъстващи и практически засенчила внучката – булка. Ебби, която до началото на церемонията не трябвало да се показва пред очите на гостите, не издържала и надникнала, за да види баба си, намираща се в зенита на славата си.

Независимо, че Джорджиана много се уморила от необичайната роля, тя била щастлива, че е оправдала доверието. Жена, която има 8 деца, 17 внука и 16 правнука, за първи път присъствала на сватба не като гост, а като участница в церемонията.

Евита Петси Едгар Елмундо през целия си живот до сега е била самотно момиче. Поради големият брой бенки, които покривали лицето и тялото ѝ, Евита постояно била дразнена. Вика ли и чудовище или шоколадена бисквитка.

От детството си 20 годишната Евита мечтала да се избави от бенките, но живота ѝ не станало така.

Когато била на 16 години отишла на лагер, организиран от местната църква за младежи и тийнейджъри. Там учителите се отнесли много добре към нея. Научили я да се възприема такава, каквато е.

В резултат на това Евита почувствала такава силна увереност в себе си, че се явила на конкурс „Мис Вселена“, като се надявала да победи.

Когато още не знаела резултатите, казала, че и отрицателната оценка няма да я разстрои. За нея било важно не толкова да стане кралица на красотата, колкото да се почувства красива.

Всеки който някога е скачал на въже, знае, че това не е лесна работа.

Въпреки това, съученици на едно от началните училища в Япония доказали, че изкуството да скачат на въже, за тях не е проблем.

На кадри е снимано как две момичета въртят въжето, а останалите 12 ученика скачат подред на него.

Движенията на децата изглеждат толкова идеални, че когато човек ги гледа има чувството, че плуват във въздуха.

В резултат на това за една минута те направили 225 скокове. Така талантливите ученици показали не само отлична физическа подготовка, но станали и световни рекордьори.

Предишният рекорд от 2013 г. е принадлежал на ученици от друго начално училище в Япония.

Сутринта беше мъглява. Доскоро беше валяло и всичко изглеждаше сивкаво и мрачно.

Надя погледна през прозореца, въздъхна дълбоко, тръсна глава и заяви:

– Щом дъждът е спрял има надежда. Веско, Мая, къде сте? Хайде обличаме се и ще излезем на разходка.

Чу се топуркане на детски крачета. Изведнъж зад вратата надникнаха два чифта очи, последвани от широка и радостна усмивка, грейнала на лицата на момче и момиче.

– Разходка ли? – каза момичето – Най-после …

– А как е времето? Спря ли поне да вали? – каза съвсем сериозно момчето.

Мая сръчка брат си и сърдито му каза:

– Времето, времето, ти все от времето се интересуваш. Не искам повече да съм затворена в къщи. Дори и сняг да е навалял пак ще излезем, нали, мамо?

– Обличайте се бързо, – усмихна се майка им.  – Излизаме на разходка.

Децата не чакаха повторна покана, втурнаха се към вратата, а след тях се чу смях, тропане на чекмеджета, скърцане на врати.

След десетина минути, двамата бяха готови и чакаха майка си на вратата.

След дъжда всичко беше мокро и сиво, но малко след това облаците се разпръснаха и слънцето се усмихна лъчезарно.

– Вижте, – посочи с ръка Мая към една паяжина, която бе изпъстрена с капчици вода. – Блестят като диаманти.

– Наистина, сякаш е покрита със скъпоценни камъни, – възкликна развълнувано Веско. – Истинска красота.

– Това ме подсеща за диамантената сватба, която празнуваха скоро баба ви и дядо ви, – каза Надя.

– Какво е това диамантена сватба? – попита Мая.

– Това означава, че цели шейсет години са живели заедно, – поясни Веско.

– И не са се карали? Не са се сърдили? ….. – полюбопитства Мая.

– Живота им не е бил лесен, – каза Надя, – но тъй като са го посветили на Бога, това коренно ги е променило и те са имали много благодат. Тя е достатъчна, когато чувстваме, че живота ни е мрачен и обременен.  Защото Божията сила в немощ се показа съвършена.

– Бог прави всичко правилни и красиво, – каза тихо Веско.

– Господи, дай ни да виждаме тази красота, – възкликна Мая.

Надя прегърна децата си и тримата шумно се разсмяха.

Въпреки, че нямали по-задълбочени инженерни познания, няколко ученички от средно училище в Сан Фернандо, Калифорния САЩ, измислили наистина нещо полезно, което може да помогне на много хора.

Момичетата са направили палатка, която се захранва със слънчева енергия и лесно се сгъва в раница, така че бездомните винаги могат да имат при себе си удобно място за почивка.

Талантливите ученички са работили над своя проект цяла година, но си струва труда. В резултат на това те спечелили не само уважение, но и награда в размер 10 хиляди долара.

Младите изобретателки са се превърнали в символ на добротата и вярата в човечеството.