Ако сме небрежни, то на всяка крачка от пътя ни може нещо да се случи, което да ни победи и да отнеме душевния ни мир. Сатана не спи.

Той усилено продължава да съблазнява и да донася смърт, разбира се ако това му се отдаде. Във всеки момент на нашия път ние трябва да проверяваме термометъра на духовната си температура, за да се убедим, че тя е на необходимата висота.

Възможно е човек, при желание, от самата паст на поражението да излезе с победа, ако с решимост в подходящия момент прояви своята вяра.

Вярата може да измени положението. Колкото и да се е сгъстила тъмнината, каквото и да е било затруднението, бързо се обърнете към Бога с искрена вяра в Него и ситуацията веднага ще се промени.

Бог е силен и само за една секунда може да превърне поражението в победа, само ако уповаваме  на Него.

Даже и да вървим по заповед на Христос, ние не трябва да мислим, че няма да преживеем бури.
Учениците се отправили по заповед на Христос, но ги застигнала буря и те се оказали в опасност, така че трябвало да извикат Исус на помощ.

Понякога Христос се забавя да ни дойде на помощ по време на бедствие, за да бъдем изпитани и да се укрепи вярата ни. В такива моменти усилено се молим и оценяваме много по-добре избавлението, когато дойде.

Христос укори учениците си: „Къде е вашата вяра?“

Защо не запяхте песен за победа при настъпването на бурята. Защо не се опълчихте на издигащите се вълни с думите: „Вие сте безсилни да ни сторите зло, защото Всемогъщият Спасител е с нас на палубата“.

Много е по-лесно да се доверите на Бог, когато грее ясно слънце и няма буря.

Ние никога не бихме разбрали колко е вярата ни, докато не попаднем в буря, но важното е, че Спасителят е в нашата лодка.

Баба Поля разхождаше своето куче, дребен пудел. Кучето беше не по-голямо от котка. То бе рошаво и доста пъргаво.

В един момент баба Поля се спря да поговори със съседката, а пуделът се понесе из двора, за да си избере място, където да се изходи.

Пуделът замря, тялото му зае напрегната поза. То бе цялото съсредоточено в това, което вършеше. Чакаше напрегнато, докато не свърши исканото от природата му.

На самия край на късата опашка на пудела се клатеше нещо топчесто, доста тъмно на цвят.

Наблизо летеше врана. Дали пуделът се намираше на територия, която тя смяташе за своя или това, което се бе захванало за опашката на кучето ѝ трябваше за отопление на гнездото ….. не знам.

Така или иначе враната косо, но в същото време уверено започна да  приближава кучето, прицелвайки се с клюна си върху висящото нещо от опашката му.

Но май нещо не вървеше, както трябва. С какво ли е нахранила старицата кучето си?

Пуделът започна нервно да пристъпва напред назад. Враната отскачаше, но решимостта ѝ не я напусна. Накрая птицата избра подходящият момент, хвана здраво нещото клатещо се на опашката на кучето и със всичката си сила го дръпна.

Пуделът започна да джавка пронизително, а враната без да остава започнатото, бързо и успешно го приключи.

Баба Поля не можа веднага да разбере какво става.

– Защо тази врана кълве кучето ми? – не можеше да се начуди старата жена.

От къде можеше да знае тя, че враната е помогнала на нейния любимец, да се отърве от нещо, което неприятно се бе залепило за опашката му?

Ето ви един съвет, който няма да споменат при обучението ви в курса по кормуване.

Животни или препятствия под формата на колела, торби и други предмети, са често явление по пътищата.

В момента, когато се появят на пътя ти, е необходимо да запазите хладнокръвие.

Преди да се опитате да спасите животно, помислете, дали няма да ударите в някой стълб, колата намираща се близо до вас или пешеходец, който се намира по това време на пътя.

Не си мислете, че имам нещо против животните, напротив дори много ги обичам, но ако пострадат други хора …….човек застава пред страшна дилема.

Силните хора са по-беззащитни от слабите. По време на ураган гъвкавата тръстика се огъва и шумоли, а яворът се скършва и умира веднага, казват китайците, а те знаят какво говорят.

Силните хора са отговорни не само за себе си, дори не и за своите близки. Те са отговорни за всички околни, когато попадат в орбитата им. Защото силата привлича към себе си, така казват физиците, а те също знаят какво говорят.

Силните хора не са по-здрави и яки от всички останали. Просто те знаят, че нямат право да припадат и умират, докато все още някой зависи от тях. Те са способни, когато получат инфаркт да скочат във водата, да доплуват до потъващото дете и да го изкарат на брега. И когато установят, че на детето нищо му няма, се отпускат. Така казват лекарите, а те са видели много повече чудеса, отколкото физиците и китайците взети заедно.

Когато човек наблюдава такива хора изобщо няма да му мине през ума, че и те могат да бъдат наранени, уплашени и тъжни.

Силните хора не се изтъкват, те са мълчаливи, но с тях винаги е приятно и леко. Може понякога и да се груби, но човек с тях се чувства сигурен.

Именно това са хората, които винаги идват на помощ в последния момент.

Не забравяйте, че силните хора следват Господа, изпълняват волята му, помагайки и подкрепяйки другите. Това те правят единствено, за да прославят Бога.