Един езичник писал на един мисионер: „Ти не си толкова добър, колкото е твоята Книга. Ако беше толкова добър, колкото е вашата Библия, то цяла Индия щеше да приеме Христос“.
Това е много тежък укор. Животът на мисионера не съответствал на това, което говорел.
Този укор е и за нас. Нашият живот в противоречие ли е с волята на Бога?
Когато хората слушат за учението на Христос, те са привлечени от светлината. Не без основание, те очакват да видят тази светлина в живота на тези, от които слушат за Него. Но както често се случва те претърпяват горчиво разочарование.
Светът се е изморил да слуша мъртви учения. Хората не искат да знаят за Спасителят, за Когото само се говори, но искат да знаят за Исус Христос, силата на Когото се проявява в живота на говорящия за Него проповедник.
Един слуга на Бога разказал за следния случай от мисионерската си дейност.
Невярващо момиче за първи път дошло на богослужение. Чуло от Евангелието на Йоан свидетелството за Исус Христос и за Неговото отношение към хората. Тогава то възкликнало:
– Аз познавам този човек.
– От къде го познаваш? – попитали я другите
– Този странен човек, – казало то, – е мисионер, който е дошъл да ни посети.
Това е чудно свидетелство за живота на човека.
Когато момичето чуло описанието на Господа, то помислило, че Христос е мисионера, когото тя е знаела.
В живота на Божия служител се проявява силата на Христос и той се оприличава на Него.
Нека да помолим Господа, да ни направи способни не само да свидетелстваме за Него с думи, но и с целия си живот!

Константин Философ не издържа голямото напрежение и падна на легло в Рим. Боледува много дни. В тези негови страдания, далече от родината и от мястото на своята мисионерска дейност, Бог му изпрати небесна утеха.
Получи дивно видение, след което сърцето му се изпълни с необикновена радост. И сред болките си той започна да пее псаломския стих:
„Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен“.
Предупреден чрез небесното посещение за близкия си край, който ще го въведе във
вечния дом Господен, той се облече в хубави дрехи и целия ден прекара в духовно веселие, като каза:
– От сега вече не съм служител ни на царя, ни на другиго някого на земята, но само на Бога Вседържителя.
С тези думи той подчерта, че до сега се  бе чувствувал като пратеник на византийския император и  бе свързан с неговата църковно-държавна политика, но сега вече не е. След като заяви, че отсега нататък ще бъде служител само на Бога, той изрече следния бележит афоризъм, достоен за философския му ум:
– Не бях, бидох и съм во веки. Амин.
С това изповяда, че след като бе приведен от небитие в битие – не бях и след като живя известно време на земята – бидох, оттук нататък ще бъде безсмъртен во веки.
Не познаваме по-сбито изповядване на истината за човешкото временно битие и вечно безсмъртие от това на Св. Константин.
На другия ден философът прие пълно монашеско пострижение – велика схима, при което му бе даден името Кирил.
Безмълвен и молитвено вглъбен, той бе пропътувал много земи като мисионер, а сега се готвеше в продължение на 50 дена за последното си пътешествие, този път
не мисионерско, а небесно.
Предсмъртната му молитва бе произнесена със сълзи на очи и с издигнати към Бога ръце:
– Боже, моля те да бъде опазено повереното ми стадо от безбожната злоба на езичниците, хулещи Господа, да се затрие триезичната ерес, да се разрасне Христовата църква и да се дойде до единомислие на вярващите в истинската вяра на православното изповедание. Благодаря ти Боже, задето ме удостои, колкото и недостоен да съм, да проповядвам Евангелието. Предавам цялото си дело в Твоите ръце.
После се обърна към брат си Методий със следните трогателни думи:
– Ние с тебе бяхме като два вола, които теглят една бразда. Аз падам на
браздата и свършвам своя ден. Знам, ти обичаш много своята планина Олимп. Но заради планината недей оставя своето учителствуване! Чрез него повече можеш да се спасиш!
Тъй и на смъртния си одър св. Кирил продължи да мисли за духовното просвещение на еднокръвните славяни.
След като целуна всички, умиращият каза:
– Благословен да бъде Бог, Който не ни остави да станем плячка на невидимите наши врагове, но строши тяхната клопка и ни избави от тлението.
С тези думи издъхна на 14 февруари 869 г., а беше само на 42 години.

Един ден една китайска жена отишла в подножието да коси сено. На гърба ѝ имало бебе, а до нея вървяло малко дете.
Изкачвайки върха на хълма, тя чула силно ръмжене. Погледнала назад и видяла тигрица с двете си тигърчета, готова да се хвърли върху нея.
Тази жена била неграмотна, тя никога не била ходила на училище, но веднъж чула от един мисионер, който ѝ разказал за Исус, “ че Той може винаги да ти помогне в беда“.
Когато ноктите на тигрицата се забили в ръката на жената, тя започнала да вика:
– Исусе, помогни ми!
Тигрицата вместо да се хвърли върху жената, се обърнала и побягнала.
Какви „зверове“ те нападат? Може би, никога не те е нападал див тигър, но със сигурност те атакуват съмнения, страхове, тревоги, самота и отчаяние.
Извикай за помощ Исус и Той незабавно ще побърза към теб, за да ти помогне така, както го е направил с тази китайска жена.

Тук не става въпрос, относно незнанието  или някаква заблуба на Римския понтифик, а по-скоро за затваряне на очи пред нарушение на приети норми.

Колонизатори и мисионери в Южна Америка срещнали през 16 век животното кипабара. Това е гризач, който води полуводен начин на живот.

Те помолили папата да обяви кипабарата за риба, така че месото на това животно да се яде по време на постите и той любезно дал съгласието си за това.

К.Т.Стад известен кембриджски играч на крикет и мисионер-пионер още, когато учел в Кембридж написал следните стихове:
„Животът ни е даден само веднъж
И преминава бързо.
Това, което сте живели, следвайки Христос,
То ще остане завинаги“.
Животът е една прекрасна възможност да се приготвим за вечността. Ако ние сме достигнали успех във всичко останало, но не сме успели в това, нашият живот е преминал напразно.
Никой не може да помогне на човек, който е изпуснал тази възможност, да се приготви за срещата с Бога.
Всеки ден ни се дава само веднъж и изчезва завинаги.
Как ще го изживееш за себе си или за Христа?
Запомни: „Това, което си живял следвайки Христос, то ще остане завинаги“!