Имамите, които проповядват в Обединеното кралство, нарекли нападението на редакцията на списание Charlie Hebdo във Франция „точно обратното“ на това, което „иска от вярващите мюсюлмани“ пророка Мохамед.
„Няма нищо по-неморално, злобно и обидно за Мохамед от убийство, извършено с цел да се прослави името му – се казва в тази декларация. – Тези, които говорят за отмъщение за нашия пророк,  отитиват далеко от неговото учение. Насилието ражда само насилие, както и тези, които сеят омраза ще я пожънат“.
Според британски имами, въпреки че журналисти и сатиричен седмичник „са позволили да се появи двусмислен образ“ на Мохамед, това не може да обиди „истинските вярващи“ хора. „Пророкът винаги е призовавал само към милост и мир – дори когато той е страдал“, – се казва в изявлението.
Сред подписаните под обръщението към духовните лидери са известните от британските острови Тахир Файяз (Лондон), Мухамед Асим (Лидс), Захир Шабир (Бристол) и други.
Миналата година ислямски духовни лидери на Обединеното кралство също са издали фетва (религиозен указ), осъждаща тези, които отиват в Ирак и Сирия да се бият на страната на екстремистите  от групировката „Ислямска държава“. Според тези лидери, тази стъпка са били принудени да направят поради „значително увеличава на заплаха от тероризъм“ в Обединеното кралство.

След приключване на Италианския поход, императорът дал звание на Суворов генералисимус  и заповядал, на Суворов да отдават почест, подобно на суверена, даже и в негово присъствие.
В едикта изпратен до Суворов, Павел написал:
„Сега ви награждавам според мярката на моята признателност, като поставям на по-висока степен, честа и геройството предоставени, съм сигурност, да въздигнат знаменитият ни пълководец през тези и други векове“.
След като получил имперския едикт, Суворов възкликнал:
– Помилуй Боже, велика милост, велик чин, той ще ме смачка! Няма да живеея дълго!

Болката е естествена част от живота. Вие не може да избяга от нея. Разрушени взаимоотношения, пропуснати възможности и лоши сезони в живота, те винаги ще бъдат с нас. Когато те идват, можете да се огорчите или обнадеждите.
Изборът е ваш.
В разгара на една ужасна ситуация трябва да бъдем честни с Бога за нашите чувства, но трябва в крайна сметка да променим нашата гледна точка. Докато нашите умове са настроени към нашата болка, ние нищо няма да решим и направим.
Трябва да признаем великата Божия любов към нас и непроменящата се милост на Бога. Няма значение какъв е проблемът, нито колко гняв сте избълвали, Той все още ви обича.
Колкото по-дълго се фокусирате върху това, което ви депресира, толкова това състояние ще продължи. Уловени в горчивината, удължаваме собствената си болка. Има един прост лек за огорчение: Промени начина си на мислене.
Как може да има надежда, дори в най-мрачните дни? Спомняте си, че „неизменната любов и милост на Господа все още продължава“.
Можете да разчитате на това! Неговите милости се подновяват всяка сутрин и са сигурни, както изгрева на слънцето. Той е всичко, което ни трябва.
Ти никога няма да знаеш, че Бог е всичко, което ти трябва, докато той не стане всичко, което имаш.

Един монах влязъл веднъж при своя наставник и казал:
– Колкото пъти и да идвам при теб, колкото и да се покайвам и ти да ме наставляваш, не мога да се поправя. Каква е ползата да идвам, ако след като разговаряме, аз отново греша?
Наставника казал:
– Синко вземи тези два глинени съда, в единият има мед, а другия е празен.
Ученикът направил така.
– А сега, – казал наставникът, – прелей меда от единия съд в другия.
Монахът го послушал.
– А сега погледни празния съд и го помириши.
Ученикът погледнал, помирисал съда и казал:
– Празният съд мерише на мед и там на дъното е останал малко мед.
– Ето така, – казал наставникът, – моите думи остават в душата ти. Ако заради Христа ти усвоиш частица от тези добродетели, то Господ според своята милост ще изправи твоите недостатъци и ще спаси душата ти. Домакиня не сипва пипер в съд, който мирише на мед. Така и Бог няма да те отхвърли, ако запазиш частица от поученията.

В продължение на 13 години Раби бил поразен от тежка болест. И болестта и изцелението не станали случайно.
Веднъж на улицата водели теленце за клане. Когато Раби почти се изравнил с водещият теленцето, животното се отскубнало и изтичало при Раби с жален рев, скрило главата си в полите на дрехата му и го молело да се застъпи за него. Но Раби изпъдил теленцето и казал:
– Върви, където те водят, ти за това си създадено!
– Той няма милост, – чул се от небето глас, – нека сам изпита страдание.
И в същия момент Раби бил поразен тежко, той получил недъг.
Изцелението станало така. Почиствайки къщата, прислужницата намерила издъхнал пор и смятала да изхвърли малкото животно заедно с боклука. Виждайки това Раби завикал:
– Остави го! Милостта на Господа е над всяко творение.
Тогава от небето се чул глас:
– Той се смили, да се смилим и ние над него.