Диваните толкова здраво са навлезли в интериора ни, че те не предизвикват изненада и някакъв по-голям интерес.

Зад тях се крият невероятни истории. Някои от тях имат доста красиви имена, които трябва да запомним.

Много модели са издържали проверката на времето и никога няма да остареят.

Честелфилдският диван се е появил през 18 век. Той има интересна история.

Казват, че четвъртият граф на Честерфилд благодарение, на когото се е появил и дивана, поискал да създаде такава мебел, че мъжете удобно да могат да се разположат на него и костюмите им да не се мачкат.

Диванът станал символ на богатство и разкош. Той и днес не е загубил славата си.

За него е характерна кожа, заоблени подлакътници и височина равна на дължината на гърба на мъжете. Отсъстват възглавници зад гърба и тъфтинг.

Екип от Масачузетския технологичен институт е разработил малък робот „куче“, способни да закопчава и разкопчава ципове. Устройството е наречено Zipperbot.

Оборудван с датчици Zipperbot  може да разкопчава и откопчава цип, реагирайки на движението на тялото, например, при увеличение на натиска в областта на талията.

При обикновените ципове се случва платът да се захапе със зъбите на ципа, но при новия вид това не може да се случи, защото Zipperbot с помощта на оптични сензори следи зъбите да бъдат изправени.

Според изобретателите, тази разработка ще бъде полезна не само за мързеливите, но и за хора с увреждания, даже и деца.

Самозакопчаващият се цип може да намери приложение и при специални костюми.

Тежка бе годината за семейство Димитрови. Безпаричието ги стягаше за гушата ежедневно. На всичкото отгоре на най-малкия член в семейството Йонко му се налагаше спешна операция.

Датата бе определена. Нужен бе кръводарител. За голяма изненада на семейството съседката им Николина , която често им досаждаше с проблемите си, каза:

– Аз ще дам. Кажете само кога да отидем. – Когато видя изненаданите погледи на родителите добави, – Съвсем не се шегувам, имам достатъчно кръв, ще дам колкото трябва за Йони.

Това бе спонтанно бликнало чувство. Гено бащата на Йонко се трогна, а майка му Маргарита  притисна силно до себе си Николина и развълнувано каза:

– Благодаря ти, Николина!

Занизаха се дни и нощи на безпомощност и болка. Родителите на Йонко бяха много притеснени, а той ги окуражаваше:

– Престои ми вълшебно пътуване до приказен остров. После ще видите как ще тичам отново.

С добрината си и желанието на всеки да помогне, Йонко грабна сърцата на лекарите и обслужващия персонал в болницата.

В деня на операцията три часа майката и бащата се мятаха в мълчалива борба с връхлитащите ги кошмари. Куцукащите и количките с болните, които минаваха край тях им напомняха, че и други хора страдат, но всички те таяха надежда към лекарите, че ще им помогнат отново да се движат нормално.

Накрая доктор Тинчев излезе и каза:

– Не се притеснявайте. Операцията мина успешно, даже надмина очакванията ми.

Старшата медицинска сестра им се усмихна и добави:

– Имате много добър син. Когато го поведохме към операционната, той ми каза: „Майка ми е отвън. Облечена е в син костюм. Моля кажете ѝ, че съм добре и да не се безпокои за нищо…. Всичко ще бъде наред…“

Маргарита се разплака, а Гено едва удържа сълзите си.

Когато се върнаха от болницата Николина ги пресрещна на стълбите, набута няколко банкноти в ръката на Маргарита и прошепна:

– За Йонко, знам, че сега сте в нужда.

Когато Гено опита да възрази, Николина сложи ръката си върху ръката на Маргарита и добави:

– Знам, хора сме, всеки се нуждае от подкрепа и помощ – и продължи към вратата на апартамента си.

Добрината у хората не е изчезнала. Тя се проявява в най-трудните моменти на човека. Живи сме и човещината още не е умряла у нас.

Руските експерти са разработили уникален костюм, който в случай на аварийна ситуация по време на работа в откритото пространство, е в състояние да върне на кораба или станцията астронавта. Светът все още няма такива разработки.

Системата за спасение, била внедрена в скафандър „Орлан“, който често се използвал в космоса. Уникалността на това устройство е, че всичко става автоматично, така че влиянието на човека е сведено до минимум.

Тестовете се провеждат на специален стенд на земята. А на станцията ще трябва да се установят някои радиомаяци, които ще управляват по радиосигнал спасителна система.

Известно е, че скафандърът ще има 16 микродвигателя, необходими за стабилизиране, обръщане и преместване в безтегловност. Важно е, че тук се използва реактивна струя, която е кислород под голямо налягане.

Устройството е доста умно. То може да определи разстоянието до кораба или станцията, а след това приеме необходимите решения. В този случай става въпрос за отдалечаване на разстояние повече от 100 метра.