Валери имаше малко красиво канарче. Всеки ден се грижеше за него и слушаше веселата му песен. Слагаше му в хранилката канарено семе, рапица, нигер, просо, коноп. Понякога разнообразяваше храната му с листа от глухарчета, сварено яйце, покълнали семена, настърган морков, грозде.

Когато се чудеха с баща си къде да поставят клетката на канарчето, дядо Васил ги посъветва:

– Не трябва да е на пряка слънчева светлина, да се избягва и място, където е течение. Внимавайте да не се слага там, където минават много хора и биха могли да стреснат птицата.

Чичо Марин добави:
– Най-добре е клетката да се постави на нивото на погледа, но не по-ниско, защото птицата се плаши.

– Забравете кръглата клетка, – развика се Добромир, – те са най-лошия избор за вашия любимец.

– Хубаво е дъното на клетката да се покрие с пясък, – каза дядо Васил, – добре е за храносмилането на птицата.

– Дядо, да знаеш как хубаво пее само, – каза въодушевен Валери.

– Явно канарчето е мъжко, – засмя се дядо Васил. – Женските издават само един монотонен звук.

Веднъж канарчето замлъкна, поомърлуши се и въпреки всички грижи на Валери, то умря.

Момчето дълго държа изстиналата малка перушинена топка и плака.

Отиде при дядо си и със сълзи на очите му каза:

– Дядо, нашият песнопоец си отиде. Няма да слушаме вече песните му.

Старецът прегърна внука си.

– Не плачи, ще купим друго, – старият човек се опита да го успокои.

Но Валери бе неутешим.

– Защо такава красива птица, която е донесла толкова много радост със своите песни, – подсмърчаше Валери, – се превръща в безжизнен труп? Това е толкова жестоко.

Дядо Васил погали внука си по главата и каза:

– Успокой се, малкия, има и други светове, където може да се пее….

Очите на Валери блеснаха, той видя своя любимец кацнал на клонче, изливащ невероятни трели, такива, каквито той не бе го чувал преди да реди…..

Ходенето в зоологическата градина за много от нас  е свързано с едно от най-запомнящите се детски впечатления.

Разкошни птици, очарователни тревопасни и страшни хищници. Малко са хората, които са наблюдавали животните от безопасно разстояние в естествената им среда.

В чилийския град Ранкагуа работи първият в Латинска Америка зоопарк Safari Lion Zoo, където в клетки седят не животните, а самите посетители на зоопарка.

Идеята за този вид атракция идва от желанието, хората да видят животните в естествената им среда.

На всички желаещи се предоставя възможността да се приближат до лъва на максимално близко разстояние. Района се опознава в автобус със солидна стоманена решетка, която е единствената преграда, която разделя животните от любопитните зрители.

За да се привлече вниманието на дивата котка е необходимо парче месо, което посетителите трябва да носят със себе си. Почуствала съблазнителния аромат, тя не се колебае да скочи върху клетката на автобуса и ходейки по нея с интерес да наблюдава хората.

Забранено е да се хранят животните през решетка, но да се снимат и докосват е разрешено. Това правят само най-безстрашните.

Животните са абсолютно свободни и как ще реагират в дадена ситуация никой не знае. За това, когато хората протягат ръка, за да ги докоснат не трябва да забравят непредсказуемите им действия.

Питбулът Бени живееше в един от приютите, очаквайки да се реши съдбата му, да го вземат или да го приспят.

В продължение на няколко седмици никой не искаше да стане стопанин на това чудесно 8-месечно куче.

Накрая Бени извади късмет. Едно семейство реши да го вземе.

Когато работникът от приюта се приближи до клетката на Бени, кучето помисли, че ще го приспиват и уплашено се дръпна назад.

Но когато разбра, че вече ще си има стопани, радостта му нямаше граници.

Изследването е проведено в Университета на Мадрид през 2015 г.

Оказало се, че ранното посребряване на косата е белег за дълголетие. Учените поясняват, че цвета на косата помага да се поддържа веществото глутатион, което защитава организма от онкологии.

Излиза, че когато косата е в естествения си цвят се води война на два фронта: за цвят и срещу рака. Когато човек побелява, всичкият глутатион е насочен против смъртоносната болест.

Редица изследвания включват изучаването на взаимовръзката на феомеланин – кестеняв или червен пигмент и еумеланин – черен или кафяв пигмент със скоростта на разрушаване на клетъчните структури на оксидативния стрес.

За синтеза на меланина, оцветяващ ириса, кожата и косите е необходим глутатион, един от ключовите вътреклетъчен антиоксиданти.

Присъствието на глутатиона на високо ниво обуславя производството на феомеланин клетки, а в процеса на съединяване на  еумеланина, глутатион не участва.

Става дума за случай, който е съвсем необичаен.

Едно от доведените кучета в приюта се страхувало от хората и отказало да яде.

Лекарят отговарящ за животните, решил  да направи всичко възможно, но да спаси изтощеното куче.

Мъжът влязъл в клетката на животното. Поставил пред него чинийка с храна, а после започнал да яде закуската си в противоположния край на кучето.

Постепенно животното се осмелило да дойде по-близо и след това започнало да яде. Така то се адаптирало, а това помогнало по-нататък да се спасят живота му.