Някои деца проявяват интерес към отделни области на знанието и наистина се стремят да научат повече в това направление. Те получават огромно удоволствие да тренират паметта си и да вникват в същността на нещата.

Такива деца си поставят общи задачи в обучението, обичат да бъдат оригинални и се учат да се владеят. Те с радост поемат отговорност и се стремят да реализират своя потенциал.

Ако такива деца не винаги са успешни в училище това е, защото имат собствена представа за това, което искат да учат и приемат предложената учебна програма като нещо натрапено.

От гледна точка на развитието, любознателността е лукс. Най-голямо значение има привързаността.
До тогава, докато не се освободи капка енергия, отиваща за търсене на безопасна и надеждна привързаност, движението напред, към нови открития е невъзможно. По тази причина ориентацията на връстниците убива любознателността.
Освен това, любознателността прави детето изключително уязвимо в света на „готините“ връстници. За наивно удивление и увлечение по даден предмет, за въпрос: „Как работи това?“ и оригиналност  на идеите могат да го посрамят и да предизвика всеобщ смях. По този начин, ориентацията на връстниците застрашава явлението любознателност.

Интегративното обучение, за да върви успешно, детето трябва да бъде достатъчно зряло и способно да издържа двойствеността на мненията, да изпитва смесени чувства и поразмисляйки да променя мнението си, да преживява противоречиви емоции.

Едно дете трябва да бъде привързано към родителите си или учител дотолкова, че да го вълнува, това, което те мислят за него, и очакват от него, дали не са разстроени и не се отдалечават от него Неуязвимостта и пренебрегването парализират обучението и правят детето необучаемо.

Появяват се нови предучилищни занимални, където предлагат детето да се научи да чете на три години, да пише на четири, а на шест вече да е гений.

Родителите започват да се страхуват и се притесняват, че с детето им нещо не се е получило, че те малко са инвестирали в развитието му. За това се стараят навсякъде да го заведат, във всичко детето им да успява, да не изостава, за да не се опозорят.

Защо ви е всичко това? Ако зад вашите желания стоят вашите нереализирани мечти и искате вашето дете да е над другите деца, това е една претенциозна мисъл, по-добре спрете до тук. Вие имате проблем със собствената си самооценка и трябва първо сами да се справите с това.

Осигуряването на храна, дрехи и всичко необходимо, като че не е достатъчно за едно дете, но родителите неправилно се  ориентират към ново поле на действие „творчество“ над самите деца.

Заради одобрението и любовта на родителите си децата са готови насила да се занимават с това, което им предлагат те.

А какво в действителност е необходимо за вашето дете? Оставихте ли време за любимите му занимания и игри? Не го натоварвайте прекалено много, оставайте му и свободно време.

Ако сте избрали занимание за детето си, отнесете се с уважение към старанията му, дори да не успява и според вашите критерии, да изглежда, че нищо не прави . Съобразявайте се с неговите интереси и сили.

Нормално е детето ви да не е гений. Вие не тичате към спортната зала и не се учите да свирите на някакъв музикален инструмент само, защото съпругът ви е поискал това. Вие го правите единствено, за да се усъвършенствате.

Няма значение с колко много неща желаем да натъпчем детето си, за да стане по-умно, по-силно и успешно, това не гарантира неговото щастие.  За щастието следва да се учи, за това започнете първо от себе си.

Страхът от несъвършенство се лекува с осъзнаване, че ти си обикновен човек и родител, както милиони други като теб. И ти имаш нормално дете, което се отличава от другите деца по това, че то е твое.

И това е достатъчно основание да го обичаш, а не да търсиш какви награди, успехи и ниво на интелекта е достигнало.

Акулата е един от най-опасните врагове на човека, този мощен хищник с остри зъби не отказва да вкуси човешко месо. Но може ли този ужасен людоед да ни бъде приятен в чинията. Ядат ли се акули?

В човешкия мозък здраво се е вкоренило отвращение към тази голяма риба, поради множеството ѝ нападения на хора. В продължение на векове в много култури по света има табу срещу използването за храна на животните людоеди.

Но не на всички народи е неприятна мисълта за парче акулско на масата. Жителите на Корея, Китай и Япония, които са край морето. ядат акулско месо стотици години. С не по-малък апетит хищните риби се употребяват и в Океания.

Акулите ги солят, пържат, печат, опушват и мариноват. Варят супа от плавниците на акулата. Правят и консерви от нея. Месото на акулата е много вкусно и нежно.За храна са подходящи всички видове акули.

В месото на много от тях се съдържа голямо количество урея, но при предварително накисване или многократното варене, неприятния мирис на амоняка изчезва.

Жители на развитите страни си мислят, че употребата на акулско месо е започнало през 20 век, когато предразсъдъците по повод на людоедството леко  са отстъпили.

Една от малкото цивилизовани страни, където открито ядат акули е Австралия. По крайбрежието ѝ има много от тези хищни риби. И сега вековните врагове на австралийците внушават не ужас, а предизвикват засилване на апетита.

Местните майки са разбрали, че акулското месо почти няма кости и може да се дава на деца.

В други страни от акулите също не се гнусят, но често ги дават за други промишлени риби – есетра, камбала, треска, или змиорка.

В Норвегия са се научили да съхраняват дълго месото на акулата, от там го продават в страни от Европа като Англия, Франция, Германия, Дания, Швеция и др.

Интересът към акулите расте навсякъде по света, сега те се смятат за питателна, полезна и достъпна храна.

Думата цирк произлиза от прилагателното „кръгъл“ –  circus.

Понятието цирк може да се срещне не само в европейската култура, но и при народите на Азия и Африка. Даже у вожда на ацтеките Монтесума испанецът Кортес открил  музей с чудовища. Марко Поло се възхищавал на лъвове, които се кланяли на великия хан.

През всички времена в двора на управниците винаги е имало астролози, некроманти, шутове и странстващи акробати с дресирани животни. Именно по това време се е зародил цирка. Може да се каже, че всички управители са си имали свой собствен цирк.

Циркът за древните римляни, е едно от най-грандиозните събития и зрелища по това време. Основният интерес на зрителите бил прикован към състезанията с колесници. След това се появили и други атракции като борби на гладиатори и такива с животни.

Циркът в Древния Рим е изиграел значителна роля. Той е бил единственото забавление за хората.

Внукът на Кловис I, след разпадането на Римската империя организирал цирк в Париж. Хората са можели да видят  жонгльори и акробати, шутове и клоуни, но цирка не станал популярен и скоро бил закрит.

Нещо подобно на съвременния цирк се е появил във Франция през 18 век. През 1774 г. двама ездача от Англия организирали представление с клоуни и дресирани животни, а също и пантомима.

Може да се каже, че родното място на съвременния цирк е Франция, или по-скоро Париж, от където цирковите представления се разпространяват из Европа.

Много е трудно да се съсредоточи вниманието на първокласник. Преди да го обвинявате в разсеяност и губене на интерес към ученето, прегледайте режима му.

Причина за това може да е банална умора, прекомерно натоварване, не балансирана диета или твърде богато въображение.

Но ако не е в това проблема, заемете се да създадете нужната атмосфера, за концентрация на вниманието.

По възможност оборудвайте стая или някой ъгъл за първокласника.

Когато учи му осигурете тишина.

Научете детето да планира времето си.

След няколко седмици детето ви бързо ще се концентрира върху уроците, защото ще знае, че след това ще се занимава с нещо, което много обича и харесва.

И най-важното е да има похвала, обич и насърчение.

Известният дресьор на животни Дуров казва, че добри резултати се получават с добро отношение и поощрение. Т

Това се отнася не само за животните, но и за хората.