Случи се точно по време на празниците. Органите отговарящи за настойничеството, трябваше да вземат малко момиченце от вечно пияната му майка и да го дадат в сиропиталище.

Ани беше само на половин година, но изглеждаше като осем месечно дете. Момиченцето не можеше нищо от това, което можеха да правят децата на половин година. Човек като я гледаше можеше да остане с убеждение, че е умствено изостанала.

Но Ани беше съвършено здраво дете, просто никой не се бе занимавал с нея или както казват специалистите, тя бе педагогически занемарена.

Как можеш да се научиш да говориш, ако никой не разговаря с теб? Ани не можеше да държи и лъжицата, защото никой до сега не ѝ бе показвал, как да прави това. Детето не се бе опитвало да ходи, защото беше чувало постояно командите:

– Стой там! Не ставай от леглото!

Ани през цялото време бе прекарала на леглото на майка си. Там тя бе спала и започнала по-малко да пълзи.

– Няма да слизаш от кревата!- постоянно ѝ крещеше майка ѝ.

И как майка ѝ би разрешила на Ани да слезе на пода, когато щеше да ѝ създаде много проблеми. Бащата живееше сам и не посещаваше дъщеря си.

След като Ани бе настанена в сиропиталището майка ѝ и баща ѝ щяха да бъдат лишени от родителски права.

И изведнъж в живота на Ани се появи баща ѝ. Той дойде в сиропиталището и каза:

– Моля ви, дайте дъщеря ми.

– Странно, – вдигна рамене възпитателката, – до сега не се е интересувал от детето и изведнъж си  е спомнил за него.

Но на бащата нищо не казаха.

– За Ани се появи възможност да има свой дом, а това съвсем не е лошо, – каза една от възпитателките.

– Нека да наблюдаваме този загадъчен баща – предложи друга от жените във дома – и да му позволим да посещава дъщеря си до решението на съда.

Първоначално тази идея изглеждаше напълно безнадеждна.

Стоян, така се казваше бащата на Ани, в момента никъде не работеше. Той дори не знаеше как да се обръща към дъщеря си. Да я нахрани, да я облече, да я вземе на ръце, … всички подобни действия объркваха нацяло Стоян. Той дори не знаеше как да общува с нея. Оставаше в недоумение, когато тя започваше да капризничи.

Да, между двамата липсваше емоционален контакт. Баща и дъщеря бяха като чужди един спрямо друг.

Възпитателката на Ани виждаше това и ѝ ставаше тъжно. Надеждата, че момиченцето ще се върне в семейството си, се топеше пред очите ѝ.

Тихият, не много говорещ и на вид не приспособим към живота Стоян се оказа удивително упорит човек. Половин година той се бори за правото си да бъде баща.

Той не пиеше много като майката на Ани и се опитваше да се пребори с лошите си навици, но му беше много трудно.

Най-накрая Стоян нацяло се отказа от пиенето, започна работа. Цялото си свободно време прекарваше в сиропиталището с дъщеря си. Там жените го учеха как да играе с дъщеря си, как да я приучва да ходи на гърне, да ѝ приготвя каши.

Ани постепенно привикна към него. Когато чуеше възпитателката да казва:

– Ани баща ти дойде.

Тя повече не се вкопчваше със страх в крака на възпитателката си, а смело тичаше към вратата, за да посрещне баща си.

Съдът взе решение да не лишава Стоян от родителски права. И Ани заживя при баща си.

Роб Малхоланд е създал своите 2.6 метрови статуи от плексиглас. Основният материал за работа полиметилметакрилат може да наруши отражението на светлината, така че се появява ефект на частична невидимост.

Почти същите произведение на скулптор са били инсталирани на пътека в гората в близост до едно от местните езера. По време на работата над проекта в горския парк, у скулптора възникнала идея за използване на рядък материал.

Малхоланд изобретявал лисица, но искал да ѝ предаде неуловимост. Това постигнал с помощта на полиметилметакрилат.

Една от четирите нови статуи, които ще бъдат монтирани на улица в град Алоа, представляват силует на местен жител.

На минаващите от там ще им се струва, че виждат познат човек, но ако погледнат внимателно, ще разберат, че никого не са видели.

Черният цвят на тази водка дава естествен оцветител с „черно тютюнев цвят“. Веществото, което оцветява водката се получава от акацията. По-рано то се е използвало в кожарската промишленост. Този оцветител няма вкус или мирис и не остава следи върху зъбите.

През 1996 г. британецът Марк Дорман е осъществил идеята си за черна водка. BlaVod е акроним и означава „Черно Vodka“, т.е. „Черна водка“.

Ако смесите тази водка с портокалов сок, ще получите зелена напитка.

А ако се смеси с вода напитката получава лек сребрист цвят.

Смесена със сок от боровинка водката образува течност с необичайно лилав цвят.

Благодарения на промяната на цвета си, водката е станала необходима напитка при празнуване на Хелоуин.

Архитектите не престават да ни изненадват  с нестандартните си проекти за къщи. За пореден път те ни предлагат да се откажем от „кутийката“ и подражавайки на естествените укрития да се заселим в дом охлюв, „натъпкан“ с технологии за пестене на енергия.

Румънското дизайнерско студио Razvan Barsan + Partner е представило идея за дом с нестандартно планиране, наречено Marine mollusk-inspired Circle House. Вътре жилището е усукано по спирали и напомня формата на морско мекотело.

За основни строителни материали били използвани бетон, метал, гипс и стъкло. Закръглената форма на къщата има не само естетическа, но и практическа цел. Слънчевите лъчи проникват вътре през целия ден.

В къщата е приложена „зелена“ технология. Система за събиране на дъждовна вода ще се използва за поливане на тревните площи, слънчеви клетки ще спомагат хората да не зависят от градската електрическа мрежа, а отразяващи панели ще намали нуждата от климатик.

При разработването на жилищни проекти, архитекти често използват, формата на охлюв. Швейцарската агенция Camenzind Evolution също използва такива решения при създаване на домове, състоящи се от пръстени с различни диаметри.

ViviSat съвместно с U.S. Space и Orbital ATK е излязла с идея как да се реши проблема с космическите отпадъци. Компанията възнамерява да задуши проблема в зародиша му, разработвайки апарат за продължаване на полета – Mission Extender Vehicle или MEV.

Очаква се, с помощта на MEV да се увеличи срока за живот на спътниците с 15 години. С това удължаване на живота, спътникът няма да се мотае на орбитата под формата на боклук и операторът няма да изпраща нов спътник.

Апаратът MEV може да продължи живота на спътника, като  му осигури допълнителен енергоизточник и устройство за контрол на полета, които са необходими за работата му.

MEV използва набор от датчици, за да се скачи със спътника и да установи контакт с него. Системата за скачване на MEV е разработена така, че да бъде съвместима с 80% от действащите спътници.

След прикачването, MEV технически обслужва спътника според нуждите му. След като MEV приключи със задачите на дадения спътник, апаратът се откачва и отлита към следващия.

Това не е първият проект за намаляване на космическите отпадъци. Други изследователи са разработили космически кораб, който“яде“ боклука и магнитната мрежа, която улавя отломките.