„Циментно затъмнение“ е най- известният уличен арт проект на испанския скулптор Исак Кордал.

Неговите циментни фигурки символизират различни социални стереотипи.

Идеята за прогреса, човешкото страдание, изменение на климата и многообразието на света – това са проблемите, върху които размишлява скулпторът.

Предлагам сами да оцените този критичен, ироничен и едновременно абсурден проект.

Не се шегувам, това наистина става.

Поради отсъствие на земно привличане, гръбначния стълб става малко по-дълъг и вие ставате с около 5-8 сантиметра по-високи.

За съжаление, това не е добра идея, за да се „удължите“ малко.

Подобен „растеж“ е съпроводен с различни усложнения в тялото.

Например, може да ви заболи гърбът или да се притисне някой нерв. Всичко се случва.

Фасадата има пряко отношение към интериорния дизайн, създава се баланс между външния вид на сградата и вътрешното ѝ съдържание.

Поради сравнително широка гама от материали, използвани в строителството на тези жилища, авторите отделят изключително голямо внимание на хармонията на отделните съставки, за да създадат различни типове пространства.

В тази идея са използвани редица видове камъни и дървета, които заедно образуват хармонична палитра от цветове, влизащи в интериора на помещенията.

Юноша попитал един мъдрец:

– Какво да направя, за да стана мъдър като теб?

– Иди на улицата и постой там около десет минути, – отговорил мъдрецът.

На улицата валял силен дъжд. Младежът напразно се опитвал да се скрие от студените дъждовни капки. Скоро той се върнал при мъдреца. Той бил мокър и настръхнал от студ.

– Постоях на улицата и сега какво да правя? – попитал младежът.

Мъдрецът го попитал:

– Докато стоя на улицата, за какво си ми мислеше? Може би ти е дошла някаква идея?!

– В главата ми се въртеше само една мисъл: „Изглеждам като пълен глупак“.

– Това е велико откритие, – казал мъдрецът, – когато осъзнаеш, че си глупав, ти правиш първата си крачка към мъдростта.

Римската империя се бе разпростряла над много народи. На Тиберий му бе трудно да се справя със всички племена и националности, които обитаваха големите предели на империята му. Имаше доста трудности и проблеми с евреите.

Дълго време мисли по въпроса и един ден му дойде гениална идея. Той повика Пилат и му нареди:

– Издигни Назарянина на пиедестал над всички фалшиви месии преди него и дай доказателство на евреите, че той е техния истински Бог.

Пилат бе виждал  Исус. Мълвата за Неговите чудеса се ширеше из пустинята като чума. За това Пилат много се изненада от думите на императора. Той не можеше да схване какво точно имаше предвид Тиберий.

– Това може да стане само със смъртта му, – продължи императорът, – по-точно с илюзия за смъртта му. Ще бъде чудо, което не можеш да постигнеш с лъжа и измама. Ще създадеш пълна илюзия у хората за неговото възкресение. Дайте му отвара от оная билка …. питай долу те ще ти кажат коя точно. Тя ще заблуди тълпата, че той е мъртъв, а всъщност ще бъде само дълбоко заспал. Ако начинанието ти е успешно, ще усмириш и най-големите неверници.

Пилат не можеше още да осъзнае идеята на Тиберий, за това само мълчеше.

– Трябва да сложим край на техните мечти и очаквания, – започна възторжено императорът. –  Необходимо е да повярват, че той е дошъл. Вярата за появата му трябва да се разпръсне нашир и на длъж. Мълвата трябва да започне от сърцето на Ерусалим.

– И каква изгода ще получи Рим от това? – попита плахо Пилат.

– Вярата им, която проповядва примирение, нея ще я използваме срещу тях, – започна да обяснява Тиберий. – И ще се сдобием с благата им. Ние ще се присмиваме на вярата им, а в същото време ще прибираме тайно парите, които дават за дарения. Колкото по-силно почитат и се кланят на своя лъжебог, толкова по-слаби ще стават. Именно от тази им слабост ще се възползваме. И ще контролираме не само телата им, но и душите им.

Пилат кимна с глава и излезе. Той бе окуражен от дръзкия план на Тиберий. Осъзнаваше, че императорът смяташе чрез този човек, да укроти и повлияе на евреите.

За да създаде пълна илюзия за възкресението на Назарянина, Пилат нареди Исус да бъде жестоко бит пред очите на тълпата. Той самият не бе нужно да присъства на екзекуцията. Вместо това нареди на някои от елитната гвардия да довършат задачата.

Пилат бе доволен и очакваше вече да чуе за резултатите, за да докладва на Тиберий, когато при него влезе запъхтян войник и докладва:

– Назарянина  умря.

– Как така нали трябваше само да бъде приспан? – разтрепера се Пилат.

– Изглежда докторът не е преценил правилното количество от отварата ….

Пилат вече не го слушаше, главата му бучеше: „По-далече от Тиберий. Ако узнае какво е станало, ще ме последва съдбата на Назарянина“.

И той хукна, нищо не каза и на жена си. Имаше желание само да се скрие някъде.

„На кого сега да има доверие. Никой не трябва да научи какво е станало. Иначе Тиберий ще ме извика и ще ме разпитва ….“

Паниката му растеше. Затвори се в една стая и така прекара три дена. Когато вече мислеше, че ще откачи от страх, при него дойде един от верните му хора и му съобщи:

– Назарянина станал и излязъл от гроба жив.

Пилат го гледаше изумен.

„Как е възможно, човек да се върне от смъртта? – Пилат се стъписа. – Нали видях засъхналите му рани. Тялото му беше студено. Когато допрях глава до гърдите му сърцето му не туптеше. Каква е тази неземна сила, която наистина го е измъкнала от смъртта? ….Не може да бъде ….“

Изведнъж ярка мисъл разтърси Пилат и той извика:

– Той е истинския Месия ….. Клавдия беше права ….