Архив за етикет: зрение

Храна, от която се нуждаем

imagesЕлена наричаше птиците, които идваха при хранилката „привлекателни“ и „непривлекателни“. Тя обичаше малките пъстри птици и не обичаше големите, които нямаха цветове по тялото.

Но въпреки всичко, Елена еднакво се грижеше за всички. Когато станеше студено, те малки и големи, шарени и едноцветни, имаше къде да намерят храна, от която се нуждаеха.

Всякакви хора идват при Исус, за да получат храна, за да оцелеят. Те често смятат, че са недостойни за това, в други случаи се чувстват силни и благословени.

Всички хора, по всяко време могат да намерят храна и подкрепа при Христос. Той е винаги до нас, за да ни помага и съдейства.

Когато сме в нужда, независимо дали се чувстваме достойни и силни или слаби и непривлекателни, Христос ни предлага любов, която лекува, духовно зрение, който ни води по правилния път и обновява духа ни.

Когато Му се доверим, разбираме колко сме ценни в Божиите очи, независимо от това, как хората ни оценяват или как сами се възприемаме.

Ние сме ценни за този, Който ни е сътворил.

Слепи след терапия със стволови клетки

thumb_med_20170317115350Три жени на възраст от 72 до 88 годишна възраст, са били лекувани през лятото на 2015 г. в клиника във Флорида.

На всяка жена внесли клетки, получени при коремна липосукция. Работниците на клиниката обработили тъканта, за да изолират „предполагаемите стволови клетки“. Смесили ги с тромбоцитна плазма, взета от кръвта на пациента, разклатили я, разтърсили я и я въвели в двете очи.

Последствията били ужасни: отлепване на ретината, загуба на зрение и кръвоизлив. Ако преди пациентките не можели да чете текстове, написани с дребен шрифт, след края на лечението, те не различавали движения и даже не виждали светлина.

Имената на пострадалите жени не се съобщават, но други пациентки Елизабет Нобл и Пеци Бейд съдили клиниката за лечението със стволови клетки през 2015 г.
И двата иска са удовлетворени и на жените са изплатени парични обезщетения.

Драскотини

imagesСъс мъжа ми преглеждахме старите съдове. Надрасканите и непотребните ги отстранявахме. Все пак си отделих една голяма чаша, макар, че имаше голяма драскотина.

– Хвърляй я! За какво ти е? – извика съпругът ми.

– Тя ми е любима, – казах, а след това добавих, – Тя ми напомня, че можем да имаме недостатъци, но все още не сме за изхвърляне.

Бог е използвал хора, които съвсем не са били съвършени. Моисей е бил „тежкоезичен“, Раав е била блудница, Давид е прелюбодействал с Витсавее, а после е изпратил мъжа ѝ на смърт, Петър се е отрекъл три пъти от Исус.

Всеки от нас има слабости. Сега вече по осезателно чувствам тежестта на годините. Слухът и зрението не са същите. Старите травми от удари, падания, наранявания, започнаха да се обаждат особено, когато се разваля времето. Въпреки това, не означава, че съм непотребна.

Не е нужно да бъдем съвършени, за да служим на Бога.

 

Мъката предшества радостта

imagesЗа да се роди радостта често трябват мъка. Една сляпа жена е написала песен , в която има следните думи: „И аз ще се видя с Него лице в лице“.

Тази жена никога не е видяла зелените полета, нито залеза на слънцето, нито усмивката на майка си, но липсата на зрение и е помогнало да добие духовна чувствителност и зрение.

Най-добре се полира дърво, което е пострадало. По този начин, то получава възли и твърдост, които чудесно се полират.

Успокояващо е да знаем, че скръбта е само през нощта, а сутринта отлита. Бурята е кратка, ако я сравним с дълъг летен ден. „Ония, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат.“

Човек лежащ на асфалта

4052375328_c0ff0bb376_b-e1473759962743Венета се прибираше у дома. Качи се на маршрутката и потегли. Оставаха ѝ още две спирки, когато видя човек лежащ на асфалта.

Той бе на средна възраст, облечен прилично. Изобщо не приличаше на пияница или скитник. Дори очила имаше на лицето си.

Венета бързо слезе от колата.

Човекът бе изпаднал в безсъзнание. Не реагираше на докосване и повикване.

„Нима само аз съм забелязала човекът лежащ на асфалта“? – помисли си тя.

Огледа се наоколо, но видя само забързани хора.

„Нима е мъртво пиян? – продължиха неспокойните ѝ мисли – Изключено. Хора, кажете как поставяте диагноза на един паднал човек, докато минавате край него. Ами ако това е инсулт?“

Докато чакаше бърза помощ от там минаха стотици хора.

Искаше ѝ се много по-бързо да дойде линейката и лекар да се погрижи за този нещастен човек.

„Нима тези хора наоколо имат проблем със зрението“? – отново възнегодува тя.

Помогна и млад човек, който излезе от едно малко магазинче. Тя бе забравила, как се вика бърза помощ по телефона, та той звънна вместо нея.

– Благодаря ви, – каза Венета.

– За какво ми благодарите? И аз съм като вас минаващ от тук.

Тя не можеше да не благодари, защото в тази ситуация се чувстваше безпомощна и сама.

От ближния зависи нашият живот. А кой е нашият ближен? Това не са ли хора, които се нуждаят от помощ ни?