Всяко утро Петльо ставаше рано, още преди да се сипне зората и кукуригаше звънко. Гласът му огласяше заспалите дворове. Той дереше гърлото си, докато светлината се прокрадваше в тъмнината, а звездите и мрака избледняваха:

– Ставайте! Новият ден настъпи. Не пропилявайте времето изпълнено със светлина, защото ще настъпи нощ, а тогава нищо не се върши.

Животните неспокойно се размърдаха.

– Защо не спи? – недоволно грухтеше прасето. – Твърде рано е за закуска. В края на деня така яко се натъпках, че още не съм огладнял.

– Колко е глупав, – сърдито измуча кравата. – Още нищо не се вижда, а той кукурига ли кукурига. Няма да ни изведат толкова рано на паша.

– Скоро ще попадне на масата на господаря, – съскаха и крякаха патиците и гъските. – Писна ни от неговото кукуригане. Уморихме се да го слушаме всяка сутрин.

Козите и овцете се раздвижиха. И тяхното мнение не бе по-различно от това на прасето, кравата, гъските и патиците:

– Той друго и не прави, – блееха овцете. – Крачи напред назад цял ден, пери се и оглежда двора сякаш той му е господар.

– Съмнало се! – обадиха се козите. – Развиделило се, голяма работа! И без него господарят ще нареди нещата.

Мина време. Някои от животните бяха изклани, други продадени, трети замениха с нови, но петелът си остана същия.

Той се оказа надежден и незаменим „будилник“.

Един човек се събуди рано сутринта. Нямаше светлина, а зората след няколко часа щеше да обагри небето. И той си каза:

– Който рано става, нему Бог дава!

И тръгна по многобройните си дела, дори в неделя не почиваше и минаваше покрай храма без дори да го погледне.

И така ден след ден, седмица след седмица.

И сам недоумяваше:

– Защо всичките ми работи, като пясък се изсипват през пръстите ми. Може би хората не са прави или аз не съм свършил нещо, което съм знаел, но съм го забравил.

Антон в зората на кариерата си работеше като помощник на един дизайнер. Той е програмист, а дизайнера му даваше да върши мръсната работа – рисуваше скелетите на бъдещите стаи и коридори.

Днес Антон изпълняваше, поредната поръчка. Този път трябваше да проектира пълният изглед на  един апартамент. В това число трябваше да нарисува и тоалетна, а в нея да разположи тоалетна чиния.

Дизайнерът този път не го инструктира какво и къде да сложи, остави го сам да преценява. Случи се така, че Антон за първи път трябваше да нарисува тоалетна. А когато е за първи път, на всеки изглежда много трудно.

Започна да я рисува.

– Изобщо не се получава, – ядосваше се Антон. – Как да я изобразя, та да изглежда нормално? Колко е крива и полегата.

В крайна сметка всичко се обърка нацяло, тоалетна чиния изглеждаше малко подута и ъгловата.

Дизайнерът завърши творението си и го предаде на клиента, а той бе очарован.

– Моделът ви е чудесен, – възкликна мъжът. – Точно така ще искам да ми го направят, без да променят нищо.

Така бе изпълнена специална поръчка за тоалетна с необичайна форма.

След известно време Антон видя своята тоалетна чиния в модно дизайнерско списание, която бе съпроводена с голяма статия за новите тенденции в дизайна на тези предмети.

Ето така се ражда авангардно изкуство.

Изненадващо е, че растенията са в състояние да произвеждат прости математически изчисления, като тези, които извършваме в училище.

Тествано било растението Arabidopsis, което често се използва при научни експерименти.

Измерванията показали, че процеса на контрол на нивото на химичните вещества е съпроводено с просто деление.

През нощта, когато растението не може да преработва въглеродния диоксид в захар и нишесте, то трябва постоянно да контролира запасите си, като ги разпределя на дажби до настъпване на зората.

Механизмът на този сложен процес се оказал много прост. Растението през нощта контролира запасите си на нишесте, а информацията за времето идва от оригиналния вътрешен биологичен часовник.

По такъв начин, в тези типове за растението действия се крие прост математически модел.

Тези свойства преди това са били открити в животни, а птици използват подобни механизми, за да контролират мастните си запаси.

Християните не трябва да ходят, кършещи ръце, и да се питат един друг какво да правят пред лицето на съвременния свят.

В Писанието се казва, че сред преследвания, гонения и войни ние трябва да се утешаваме едни други, знаейки, че Исус Христос ще дойде с триумф, в слава и величие.

Когато си лягам вечер, често си мисля, че Христос ще се върне, още преди да съм се събудила.

Понякога се събуждам в ранни зори и си казвам: „Може би това е денят, в който Той ще дойде“.

Но докато този ден още не е дошъл, Бог продължава своето дело и ни призовава и ние да правим това.

Светът е пълен с болка и отчаяние. Ние сме длъжни да се молим и да правим всичко по силите си, за да облекчим страданието на хората и да им известим Христовата любов.

Нека в нашия живот се осъществяват думите на Христос: „Нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“.