Всеки ден се съобразяваш, какво трябва да направиш за деня и кое е с приоритет пред другите. Не трябва да се разсейваме от маловажните и дребни неща в живота си.

Забелязали ли сте, колко лесно губим радостта си заради някоя дреболия? Нещо малко ни подразни и ние губим радостта си. Когато знаем посоката, която сме избрали в живота си и направим завой, губим мира и радостта си.

Да предположим, че днес е бил лош ден за теб. И защо лош? Косата ви не е получила цвета, който са ви обещали в магазина, от където сте взели боята, а дрехите май не са последна мода и …. вие сте оклюмал и нещастен, смятате, че сте станали за посмешище на околните.

Това са дребни неща, които понякога ни засягат много и все пак те наистина нямат голямо значение. Не казвам, че трябва да ходиш неугледен, да миришеш на пот и ….., но това не е най-важното в живота.

Апостол Павел много ясно е казал по този въпрос: “ Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа“.

Какво бе най-важното нещо за вас, преди да срещнете Исус Христос? Работа? Кариера? Трупане на пари? Желанието да направиш голям удар за деня? Да бъдеш популярен и известен? А може би само да имаш сигурност в живота?

Всички тези неща нямат значение в сравнение с радостта да познаваш Исус.

Хиляди реклами казват: „Ти не струваш нищо, докато не използваш нашия продукт“. Дори и телевизионни новини се натрапват като най-важното нещо на деня. Но те не са! Нищо не е толкова безполезно, както вчерашния вестник. Просто защото нещо е спешно и незабавно трябва да стане,  не означава, че е толкова важно.

Трябва да се замислим сериозно за някои неща. Каква част от това, за което се притесняваме ще има значение утре? Повечето от нещата вероятно няма да има значение за утре, още по-малко за вечността.

Трябва да живеем в светлината на вечността.

Погледнете и вижте, живеем за неща, които наистина не са от значение. Когато живеем в светлината на вечността, осъзнаваме, че малките неща, за което се притесняваме не могат да ни направят щастливи и радостни, дори да се изпълнят.

За това трябва всеки ден да считаме всичко за “ загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус“. Това е най-важното и то ще ни приготви за вечността.

Тъмнината бе обгърнала с уморените си длани стихналото градче. Във всеки дом цареше тишина и спокойствие. Градската суматоха оставаше отвън, зад портите.

Това бе най-хубавото време, когато семействата се събираха и си разказваха интересни истории край огнището.

Домът на Калчо ковача по нищо не се отличаваше от другите, но си имаше безценен разказвач. Това бе дядо Марин, възрастен човек с посивели коси, запазил яката си снага. Много страни бе обиколил, с какви ли не хора се бе срещал, през какви ли не беди и препятствия беше минавал, но доброто си сърце бе запазил.

Тази вечер малките го бяха наобиколили и настойчиво му се молеха:

– Хайде, дядо Марине, разкажи ни нещо, моля ти се.

Старият човек вдигна стомната, пийна малко, усмихна се добродушно на децата и примирено каза:

– Добре, добре, само мирувайте.

Децата веднага се умълчаха, сякаш някой бе замахнал с вълшебна пръчка и им бе залепил устата.

– В Рим имало един банкер, – започна своя разказ дядо Марин. – За него говорели, че е най-богатия човек на света.

– Наистина ли? – запна учудено малкия Станимир.

Някой от останалите изшъткаха на малчугана, но Дядо Марин не му обърна внимание, а продължи:

– Веднъж поканил папата с кардиналите му на гости у дома си на вечеря. Ястията били поднасяни в златни съдове.След вечеря всички се отпуснали тежко по местата си сред оглозгани кости, рибни скелети, черупки от стриди и кори от портокали. Банкерът казал: „Какво пък, по-добре да си спестим миенето“ и изхвърлил един от съдовете през прозореца

Гостите веднага последвали примера му и започнали да изхвърлят всички съдове от масата през отворените прозорците,а те падали в реката, която минавал край този дом. След тях полетели мръсните покривки, белите кърпи за хранене. ……, всичко, до което успели да се доберат. Гостите се смеели, а смехът и отеквал надалече от дома.

– Но дядо, нали каза, че съдовете били златни, – обади се Силвия. – Нима за този банкер те не са имали стойност?

– Той бил много хитър човек, – засмя се дядо Марин. – Преди това бил наредил да опънат мрежи край брега. Там стояли гмуркачи, които изваждали всичко, което се изплъзнело от мрежата.

– И всичко ли са успели да хванат? – попита Станимир.

– Един от служителите в домакинството на банкера, се появил на брега на сутринта и започнал да проверява всички извадени предмети по списък, като пробивал дупка срещу името и описанието му на листа, – допълни разказа си дядо Марин.

– Че това ли му е прехваленото богатство? – изрази гласно неодобрението си Симо.

– Може би така е искал да покаже, че златото няма голямо значение за него, тъй като е много богат, – заключи Севдалин.

Дядо Марин весело гледаше децата край себе си, слушаше коментарите им и се усмихваше, а на себе си казваше: „Виж колко са малки, а разсъждават, като големи хора, има хляб в тях“.

Когато станем последователи на Христос, Бог ни изпълва със Светия Си Дух. Доказателството за Светия Дух в нас не е някакво емоционално преживяване, а желанието да кажем на някого Благата вест.

Само християнин може да разкаже на другите хора за Христос, как да стигнат до небето, да им покаже състрадание и Христовия път.

Хората, които са духовно мъртви правят нещата, които всеки може да направи, но ние трябва да действаме в живота си по правилния начин.

Има много неща, които можем да правим през остатъка от живота си, но не всяко от тях има значение за Божието царство.

Но има нещо, което можем да направим, нещо различно от ежедневните ни дейности . И какво мислите, че е то? Помислете преди това, с какъв вид на наследството смятате да напуснете този живот на земята?

Най-голямото наследство е, когато някой дойде до вас на небето и каже: „Аз съм тук заради теб“. Това е най-добрия начин, по който можем да използваме живота си.

Често критикували Жак Рамо:

– Вие създавате такава прекрасна музика за своите опери, но защо не отделяте достатъчно внимание на либретото.

В повечето случаи той наемал посредствени хора, без всякакъв талант да му пишат либретата, за това и текста на оперите му бил безобразен.

– Заслужавали да се говори за такава дреболия? – усмихвал се Рамо. – Лошо либрето, та нима то има някакво значение в операта? Дайте ми какво да е, дори и официален протокол, и аз от него ще направя опера.

Само нещо, което ни носи удоволствие и ни забавлява, може да поддържа мотивацията ни. Ако искаме да изглеждаме добре, избираме някаква физическа дейност – спорт, фитнес, колоездене, плуване …, които ни харесва.

Ако това, което правим, ни измъчват и прекалено много натоварва, няма да имаме желание да го извършваме.

Целта, която сме си поставили също имат значение.

Хората, които искат  да отслабнат, прекарват по-малко време извършвайки упражнения или тренирайки някакъв спорт в сравнение с хората, които правят това за собствено удоволствие.

Ако вие се чувствате по-добре в ежедневието като извършвате дадена дейност, вашата мотивация да я повтаряте ще бъде по-голяма.

Освен това, внимавайте какво мислите.

Ако сте уверени, че вече сте постигнали целта, вие ще спрете да се движите в дадена насока.

Най-добрият начин да избегнем негативните мисли е да си представим, че се приближавате към целта, преодолявайки препятствията по пътя.

Ако срещнете препятствия и изкушения, това не означава, че трябва да се откажете от целта, а напротив, силно трябва да желаете да ги преодолявате и непременно да продължите напред.

Май е време да оставим комфорта?!