Човешката любов е ограничена. Тя се износва и изсъхва, когато не се поддържа.
Ето защо ние трябва да имаме Божията любов във всичките си взаимоотношения, тогава тя ще издържи на всичко. Божията любов никога не се износва. Тя е търпение и упоритост.

Добре да се знае, че Бог никога няма да ни изостави. Без значение какво правим, любовта му никога не се предава. Тя е достатъчно широка, за да включва всички хора и е достатъчно дълга, за да продължи вечно.

Бог никога няма да те обича повече, отколкото сега. Той никога няма да те обичам по-малко, отколкото го прави точно сега.

Той ви обича във вашите добри дни, но и в лошите дни. Неговата любов не е обусловена от вашия отговор. Бог е любов, а любовта му се дава даром. Тя не може да се спечели и никой не я е заслужил.

Приемете любовта Му и Му се поклонете, знаейки, че любовта му е достатъчно дълга, за да продължи за всички времена.

Страхът днес е един от основните проблеми в тялото Христово. Той ни пречи, когато трябва да направим това, което Бог ни казва да правим.

Вместо просто да Го слушаме, страхът ни кара да задаваме въпроси като:

Какво ще си помислят хората за мен ако го направя?

Какво ще стане ако аз кажа на този човек да стане от инвалидната количка, а той не може да стане?

Ами ако започна да вярвам, че ще имам успех в бизнеса, а се разоря?

Как ще погледне Бог на това?

Как ще изглеждам в очите на хората след това?

Ако някога сте мислили по този начин, ще ви кажа следното. Не е важно как изглеждате, важно е послушанието ви пред Бога. Когато става въпрос за покорство пред Бога, вашата собствена репутация няма никакво значение. И колкото по-скоро забравите за нея, толкова по-добре ще се чувствате.

Но знаете ли, кое е най-смешното? Ако направите това, което Бог ви е казал, вашата репутация ще порасне. Странно нали? Но когато у вас изчезне желанието да защитава своя имидж, тогава той става по-добър.

Защо става така?

Тъй като в този случай, хората като гледат вас, вместо крехкия образ, чрез който вие сами се стараете да се представите, ще видят образа на Господ Исус.

Така, че отхвърлете в страни тази своя страхливост и вместо това започнете да развивате Божие съзнание.

Не позволявайте страхът да ви води. Започнете да следвате вярата в това, което може да направи Исус.

В края на краищата, Той е обещал, че никога няма да ни напусне, нито да ни изостави. Разберете това. Вярвайте. Постъпвайте основавайки се на това. След като започнете да го правите, ще видите, че наистина няма от какво да се боите!

Виктор обяснява на приятеля си:

– Дали съм здрав или болен, няма значение, но веднъж в месеца отивам на преглед при лекаря.

– Ако ти няма нищо, има ли смисъл да ходиш? – попита го приятелят му.

– И лекарят трябва да живее, да изкара нещо от работата си, – каза Виктор и продължи. – Той ми предписва лекарства и аз отивам в аптеката да си ги купя. И аптекарят също иска да живее. …. След това изхвърлям лекарствата.

– ???, – изгледа го озадачен приятелят му.

– Е и аз искам да живея!

Никога не се чувствай виновен, че отстраняваш зловредните хора в живота си. Няма значение дали това са, работодател, приятел от детството или нов познат.

Не прави място на хора, които ще ти причинят болка или ще те накарат да се чувстваш малък и незначителен.

Ако човек не зачита чувствата ти, пренебрегва границите ти и продължава да те третира по ужасен начин, трябва да се махне от теб и живота ти.

Под страшния натиск към 5 часа следобед Волинската височина бе изоставена и турците затвърдиха позициите на нея. След това веднага предприеха настъпление към важната Централна височина, която решаваше участта на Шипка.

Това бе една мъчителна борба! Сили вече се бяха изчерпали. Главите натежаха, погледите помътняха.
Краят идваше! Увереността на защитниците на прохода бе разколебана.

Колко дни вече се биеха? А помощ не идваше от никъде.

В изстрадалите и измъчени души на опълченците нещо се скъса. Само чудо можеше да ги спаси.

Ето и Самарското знаме бяха готови да изгорят. То бе вече отковано от дръжката. Само един миг и последната искра щеше да изгасне.

В този момент в най-страшната психологическа криза някой запя между опълченците „Шуми Марица“. Прав, с изправена глава, без да обръща внимание на свирещите около него куршуми, майор Челяев също запя.

Това не беше последна молитва, а зов за решителна борба. Опълченци неволно трепнаха и подеха песента. Освежителните звуци на марша като че ли ги съживиха и вляха нови сили в душите им.

– Марш, марш, с генерала наш, – пееха опълченците от всички дружини. Гласовете им укрепнаха. Погледите им отново заблестяха. Уморените мускули се стегнаха. Нова струя от сили се вля в телата им. И те се ободриха. Дружната песен се носеше над всички защитници. След малко тя се превърна в ураган.

Наелектризираните звуци на Химна преминаваха и събуждаха все нови и нови неподозирани сили. Върху окървавените скали на Шипка израснаха обновени хора. Това бяха се превърнали в гиганти, готови за нови подвизи.

Българският химн извърши чудо. Преди още да се роди България, той зае вече своето място.

В най-решителния момент този химн стана и молитва, и зов, и победен вик. Опълченците се сраснаха със скалите. Погледите им започнаха да искрят.

В този момент турците започнаха настъплението си. Само преди няколко мига те може би щяха да успеят, но сега вече беше твърде късно! . . .

И макар атаката на турците да бе посрещната само с последните няколко снаряда от Централната батарея, въпреки че нямаше вече патрони за пушките, турците бяха спрени.

Победата беше им обърнала вече гръб… И Шипка беше спасена.

Откъм Габрово се бяха задали части от 4-та стрелкова бригада. Радостен вик се изтръгна от сърцата на защитниците. Екна вик на тържество.

Шепата стрелци се хвърлиха върху турците около шосето и ги прогониха, а след това тръгнаха нагоре към другарите си. Те бързаха да им помогнат, да облекчат положението на онези, които бяха издържали докрай, изтръгвайки победата от тържествуващите ръце на врага.

Пристигналата първа група стрелци заеха веднага Централната височина. Посрещна ги ново мощно ура. Въодушевление обзе цялата позиция. Не беше важно колко нови сили са дошли на помощ, важно бе тяхното неизмеримо морално значение. Опълченците се прегръщаха.

– Ура! Ура! – ехтеше Шипка.

– Ура! – повтаряше Балканът.

Заедно с частите на 4-та стрелкова бригада пристигна и генерал Радецки. За кратко време турците бяха отхвърлени, както от шосето, така и от Волинската височина, а вечерта за пръв път през тези тежки дни спря пушечният и артилерийският огън.

След 4-та стрелкова бригада в прохода през тази нощ бяха пристигнали вече и две други бригади, а от Севлиево пристигаше цялата 2-ра дивизия. Към полунощ в прохода пренощуваха 20 дружини с 36 оръдия.

Преломът бе настъпил, а по-късно дойде и победата.