Вие страдате най-много от болезнените преживявания в живота си. Но преминавайки през тях, вие можете да помогнете на други, които преминават през същото.
Никой не може да съчувства повече от този, който вече е преминал през това, което другият преживява.
Кой може да помогне на майка с дете, което им специфично заболяване, ако не този, който отглежда такова дете?
Кой  може по-добре да помогне на някой, който минава през несъстоятелност, отколкото този, който е минал през това преди?
Кой може по-добре да помогне на някой, който изпитва мъката след развода, освен този, който си спомня, колко ужасно се чувствал в неговото положение?
Кой би помогнал по-добре на някой, който е била насилван от този, който е бил насилван?
Не оставайте с болката. Ако я скриете и задържите, това няма да доведе до нищо добро. Но ако сте честни с Бог, себе си и с другите хора, Бог може да използва нещото, което мразя най-много в живота си, от което сте най-разочаровани и което искате никога да не се е случвало в живота ви.
Вие не може да промените това, което ви се е случило. Но можете да го използвате за нечия полза. Когато сте готови да споделите съкрушаването си, това може да помогне на други хора.
Споделяйки своя опит от това, което сте преживяли, ще помогнете на хората да получат Божията утеха.

Ако искате да промените света към по-добро, започнете със себе си. Само, когато започнете да се харесвате, светът ще се отвори за вас и вие ще бъдете в състояние да черпите от него положителни емоции.
Любовта към себе си води до напълно различно отношение към други. В този момент, когато приближите огледалото и това, което виждате ви допада, ще доведе до радикални промени в живота ви.
Тогава пет основните промени ще се случи в живота ви:
Вие много по-различно ще започнете да се чувствате на улицата, ще имате някаква самоувереност.
По различен начин ще се отнасяте към хората около вас. Вие ще цените времето си и няма да го губите за хора, с които не ви е интересно.
Вие ще бъдете в състояние да оценявате правилно работата си и ще извършват всякаква работа по-качествено.
Ще привлечете в живота си положително настроени хора, които няма да ви дърпат надолу.
Вие ще дарявате усмивка на другите и светът ще стане малко по-добър и любезен.
Бъдете радостни, колкото е възможно повече, често се усмихвайте и дарявайте хората само с положителни емоции.
Развивайки се човешката личност е склонна да открие нови хоризонти и да ги завладее. В това развитие трябва да има много любов. Първо започнете да обичате това, с което се занимавате и вие ще можете да насочите енергията си в творческа посока.
Най-накрая спрете да критикувате другите хора, не търсете недостатъците им, отбелязвайте плюсовете им и като резултат ще започнете да цените и уважавате себе си.
Не е ли това, което искате в момента? Може би е време да погледнете на света през призмата на любовта?

Мартин Карлов беше роден за лидер. И щеше да стане такъв, то си личеше ясно. Днес беше поканил приятеля си, както обикновенно на масата с бутилка „подсилващо“.

– Обърна ли внимание на новите ми книгите, – подхвърли Карлов, – Цицерон, Софокъл, Аристотел, ….

– Като младеж и аз се увличах по тях, – скромно каза Данчо.

– Помня Едип цар и онова нещо дето го наричаме съдба – размърда се Мартин, впетил невиждащ поглед в масата.

– Наричай го както щеш съдба, – примирено повдигна рамене Данчо, – предопределение, свободна воля.

– Мисля си за живота ни, който водим, – поде патетично Мартин, – за решенията, които вземаме. Дали са предопределени? А успехите ни и провалите ни? Нима са закодирани в нас още преди раждането? Или всичко е благодарение на нашата воля?

– Питаш ме дали вярвам в съдбата? – спря потока от въпроси Данчо.

– Мм … да, – каза Мартин. – Съдбата ли предопределя живота ни, който водим или ние сами си чертаем пътищата?

– Мисля, че хората разполагат с различни инструменти, – опита се да отговори Данчо,  –  за вършене на добро и на зло. След това, всичко зависи от нас самите.

– Това някаква хибридна система ли е? – размърда се неспокойно Мартин, притеснен, че е изпуснал нещо важно.

– Нещо такова, – неопределено добави Данчо.

– И тези инструменти са различни за различните хора, така ли? – Мартин изкаше да разчопли нешата до край.

Данчо въздъхна:

– Според мен животът на мнозина от нас протича в търсене на тези инструменти и начините, по които трябва да ги използват.

– А нима хората отделят време за това? – удиви се Мартин

– Може би не, – сви рамене Данчо.

– А какво ще кажеш за отговорността?

– Какво точно имаш в предвид?

–  Всеки човек трябва да бъде лично отговорен за нещата, който му се случват в живота и добрите, и за лошите, независимо от последиците. Съгласен ли си?…

Двамата мъже дълго още спореха, но дали това щеше да реши проблемите им? Дали щеше да им отвори очите за истината или ще си остане поредния диспут, в който опонентите разкриват своята интелигентност и жажда за философстване, но без никакъв резултат ……

Забелязали ли сте, че ако останете без храна за един промеждутък от време, започвате да се чувствате малко по-слаби? Ако това стане малко по-дълго, умът ви започва да се замайва. След още по-дълък период ставате раздразнителни. Ако продължавате да не се храните започнете да се чувствате сънливи.
Същото се отнася и за Божието Слово – храната за душата ви. В Библията се казва: „Човек не може да живее само с хляб, но и с всяко слово, което идва от устата на Бога“. Божието Слово е необходимо за душата така, както храна за тялото. Ако не храните душата си от Библията, започвате да се чувствате сънливи.
Може да се кажете: „Но аз ходя на църква всяка седмица.“ Ако единствената духовна храна можете да получите само в неделя, нищо чудно, че сте слаби, замаяни и раздразнителни!
С каквото нахраните умът си това ще излезе от него.  Ако сложите боклук в ума си – това е, което ще дойде в живота ви. Можете да сложите безсмислени неща, които изпълват времето ви или отрова, като насилие, порнография и всякакви зли неща, но можете да поставите и Словото на Бога.
Вярвате ли във всичко, което гледате по телевизията или чуете по радио? Вярвате ли всичко, което четете във вестниците и списанията? А вярвате ли във всичко, което казва Библията? Така че защо прекарвате повече време в слушане и четене на това, което не вярвате?
Знаете ли, че неделното издание на „New York Times“ съдържа повече думи, отколкото има в целия Нов Завет? И все пак, има хора, които сядат с „Ню Йорк Таймс“ в неделя сутринта и го прочитат от кора до кора, но те никога не съм чели през живота си Новия завет.
Какви са резултатите от запълването на ума със Словото на Бога? Исус каза: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ Ако сте изпълнени с Божието Слово, вие ще изпитате свобода в сърцето си и ще докаже на света, че сте ученик на Исус Христос.
С какво искате да запълните ума си най-много? Телевизия? Книги? Интернет?
Какво искате да се проявява чрез вашите думи и действия? Как вашето хранене на душата допринася за това?
Какви практическите стъпки бихте предприели, за да запълните ума си повече с Божието Слово и по-малко с боклука на света?

Бог благославя тези, които осъзнават нуждата си от Него.
Той няма нищо против да има мач по борба с вас, защото при борбата има контакт с вас. Това означава, че сте близо до Него, а не далеч и Той не е равнодушен към вас.
Какви проблемите имате в живота си точно сега? С децата, съпруга, финансите си или вашето здраве – това са само симптом. Вашата истинска борба е с Бога.
Каква е твоята борба с Бога? Вашият най-голям борба е, когато нещата не вървят по начина, по който ги искате или стават много по-бавно, отколкото ви се иска и тогава вземате нещата в свои ръце. Не чакате, не се доверявате на Бога, не се молите, не мислете, че Бог ще осигури вашите нужди, а бързате да получите.
Какъвто и да е проблемът в живота ви, той се свежда до две неща:
Ще се доверите ли на Бог да се погрижи за ситуацията?
Ще се покорите ли на Бога и ще направите ли правилното нещо, дори ако това не ви е много по вкуса?
Коренът на всички наши конфликти в живота е, че не искаме да сме отговорни за действията си. Искаме да бъдем като Бог. Затова Бог казва: „Добре, нека да идем навън и нека да се преборим – аз и ти, един срещу друг. Нека видим кой наистина владее положението“.
Обичам аналогията с борба, тъй като целта на борба е да притиснеш другия на тепиха. Откъде знаете, когато сте спечелили? Когато ви кажат: „Отказвам се“.
Бог чака да кажете, че ще се борите със себе си толкова дълго, колкото е необходимо, за да разберете същността на нещата.
Защо ни е трудно да дадем контрола за проблемите си на Бога? Какво ни пречи да кажем: „Предавам се“?
Какви промени могат да се направят, така че да се забавят нещата, чакайки Бога, давайки му шанс да работят за наше добро, вместо да вземем нещата в свои ръце?