К.Т.Стад известен кембриджски играч на крикет и мисионер-пионер още, когато учел в Кембридж написал следните стихове:
„Животът ни е даден само веднъж
И преминава бързо.
Това, което сте живели, следвайки Христос,
То ще остане завинаги“.
Животът е една прекрасна възможност да се приготвим за вечността. Ако ние сме достигнали успех във всичко останало, но не сме успели в това, нашият живот е преминал напразно.
Никой не може да помогне на човек, който е изпуснал тази възможност, да се приготви за срещата с Бога.
Всеки ден ни се дава само веднъж и изчезва завинаги.
Как ще го изживееш за себе си или за Христа?
Запомни: „Това, което си живял следвайки Христос, то ще остане завинаги“!
Архив за етикет: живот
Странен религиозен култ
Религиозни групи на различни култове са започнали да съществуват, откакто хората са се научили да обменят информация. Много от тях се основава на вярата в предсказания или религиозните убеждения за уникалните явления.
Кодекс от правила и еднакво мислене, обединяват вярващите в тях. Някои от хората са привлечени от страх, други от интерес, а трети от любопитство. Прекомерното увлечение към нещо води до неконтролируема болезнена зависимост.
Всички култове по различен начин гледат на света и се отделят от останалата част на обществото.
В сектата на „Източната мълния“ вяват, че Исус се намира на земята сред нас и той се ръководи от догмите на тяхната секта.
Този китайски култ е бил замесен в отвличания и други престъпления срещу християните. Те използват секса като ритуал за влизане в култа. Членове прекарват живота си в подземни църкви и се противопоставят на Комунистическата партия на Китай.
Култът е свързана с движението на опозицията на правителството. Например, с движението на „Тайпинг“, оглавявано от измамници, които наричат себе си братя и сестри на Исус, и са организирали въстание.
Навременна намеса
Тази работа на открито за Антон беше по-скоро забавно занимание, отколкото задължение. Днес подрязваше живия плет, когато забеляза едно момиче да върви по близката алея.
Нещо го привлече в нея и той я проследи до корта. Момичето не беше красавица, но имаше прецизни удари. Антон беше привлече от ловкостта ѝ.
Застана на вратата и изчака играта ѝ да свърши. Когато Даря мина край него с ракета на рамо, не посмя да я заговори. Проследи я с поглед, докато момичето се скри зад една сграда.
Антон беше зашеметен. Той все още виждаше стегнатите ѝ мускули, удълженото ѝ лице, с изпъкнали скули и късата ѝ коса с цвят на какао.
Същата вечер разказа на приятелят си Личо за „неземното“ момиче.
– Тони, да не си се влюбил? – погледна го с интерес Личо.
– Не! Харесва ми, нищо повече, – троснато отвърна Антон.
– На близо ли живее? – заинтересува се Личо.
– Не знам. Не съм я виждал преди, – смутено призна Антон.
– Ами ако е женена?
– Какви ги говориш, – засмя се Антон, – такива не играят тенис сами ….. Много по-различна е от момичетата, който познавам.
– Уплашил си се и дори не си се запознал с нея?! – плесна с ръце Личо.
– Какво да правя? Когато мина край мен, не знаех какво да ѝ кажа, – започна да се оправдава Антон.
– Като не можеш да говориш, играй с нея тенис, – подскочи Личо.
– Нямам представа как се играе това. Никога в живота си не съм държал в ръце ракета, – наведе тъжно глава Антон.
– Какво изобщо можеш да правиш? – изригна като вулкан Личо.
– Да танцувам, – плахо каза Антон.
– Тогава я покани на танци, – предложи Личо.
– Не мога, – изстена Антон.
– Ако искаш аз ще поговоря с нея, – предложи помощта си Личо.
– Да не си посмял, – сви ръцете си в юмруци Антон. – Само да я докоснеш, ще ти счупя главата.
На другия ден Антон дълго я дебна, като се правеше, че се занимава с храстите. Когато момичето мина край него, стеснението отново го надви.
Това се повтаряше в продължение на две седмици, докато градинарят бай Васил забеляза, че растенията са подрязани почти до корен и реши да се намеси, преди цялата градина да бъде опустошена.
На другия ден бай Васил влезе в корта. С мучене и настойчиви жестове показа на момичето да върви към обожателя си, който щръкнал зад храстите гледаше изумен. Момичето беше ужасено и не реагира.
Бай Васил я хвана за ръката ѝ я повлече. Така Антон се озова лице в лице с Даря, която за да се отърве от градинаря, се вкопчи в него.
След като бай Васил ги остави, Антон и Дарина отидоха на кафе. Така започна и тяхното приятелство.
Материалните богове
Библията не осъжда притежаването на пари или имущество. С тях може да се направи много добро, ако се използват разумно и за благото на хората. Авраам, Исаак и Соломон навярно са били най-богатите хора на своето време.
Божият гняв не е насочен към материалното богатство, а към материални богове. Придобиването е идол за много от нас.
Натрупването на богатство е станало главна цел в нашия живот. Заслепени от това ние отдаваме прекалено внимание и слава на богатството, за които е достоен само Бог.
Придобиване на богатство е форма на идолопоклонство. А Бог мрази идолопоклонство. То отравя всички аспекти на нашия живот, включително и семейни отношения.
Библита учи, че работата не е в парите, а в нашата любов към тях: „Коренът на всяко зло е сребролюбието“.
Не позволявайте на пари или друго нещо, да заеме мястото на Бога в сърцето ви.
Удобството е хубаво нещо
Темата за тоалетните на Запад предизвиква боязън и срам или я свързват с хумор.
За милиони хора в развиващите се страни, това не е причина за смях, а проблем свързан с нехигиеничните условия на живот.
Хора живеещи при различни условия, разрешават ежедневните си проблеми по необичаен начин.
Днес ще ви разкажа как е устроена една тоалетна в Япония, в която е приято да влезеш.
Еико е на 61 години и живее в Токио.
Тъй като тоалетната в универсалния магазин се намира близко до домовете, жените често идват тук, когато правят покупки в магазина.
В детството на Еико обществените тоалетни не били много чисти, а сега в тази, която тя поддържа, ухае приятно и се чува ненатрапчива хубава музика.
В дамската стая, която е до тоалетната, жените могат да си заредят телефоните, да погледат телевизия и да си направят масаж на краката.