Когато се чу сигналът, всички знаеха, че е дошло време за обяд. Тогава работници сядаха заедно на масата.
Всеки ден Сам отваряше чантата си за храна и се оплакваше:
– Отново фъстъчено масло и сандвич с конфитюр.
Така той хленчеше всеки ден, докато един от колегите му каза:
– За Бога, Сам, ако мразиш фъстъчено масло и сандвичи с конфитюр, защо просто не помолиш съпругата си, да ти приготви нещо друго.
– Каква съпруга? За какво говориш? – Каза Сам. – Аз не съм женен. Сам си приготвям храната.
Така много хора не забелязват какво точно се случва с тях. Те сами си приготвят сандвичи, които им е противно да ядат.
Животът ни дава изходния материал, но само от нас зависи, кои от дадените възможности ще вземем и как ще ги използваме.

Забелязали ли сте, че в момента, в който установите целта в живота си, хората казват: „Кой мислиш, че си?“ или „Това не може да се направи“, или „Забрави за това“?
Противоотровата срещу съмнението е да послушаш гласа на Бога.
Представете си всички ония, които се присмиваха на Ной как казаха: „Този Ной мисли, че Бог говори с него, но той просто се е объркал и за това изгражда ковчег насред полето“.
Библията ни казва, че Ной послуша Бога. Той чу Божието предупреждение, че светът ще бъде унищожен и повярва. Това е, което вярата дава – сигурност за нещо, което не виждаме.
Така че Ноа не се обърна назад, отново да попита Бога, дали това е вярно, а построи ковчега.
Бог ще ви даде шанс в живота ви, някои хора могат да помислят, че сте луд, но трябва да се фокусирате върху това, което Бог е казал в Своето Слово, Библията.
След това, трябва да отидете и да изгради своя „ковчег“!

Животът е една игра. Нека да приемем, че това е жонглиране, не с две или три топки, а с цели пет.
Ще попитате: Защо точно пет? Защото пет са нещата, които силно влияят на живота ни. И това са: работа, семейство, здраве, приятели и нашата душа, макар и да не са в тази последователност по важност.
Когато жонглирате с тях ще забележите нещо много интересно. Топката, с която сме обозначили с „работа“ е направена от гума и ако я изтървете, тя отскача от пода и пак се връща към вас. Но останалите четири топки са стъклени. И ако изпуснете коя да е от тях, тя непоправимо ще се повреди или напълно ще се счупи. Дори и да опитате да я сглобите и залепите, тя повече нама да бъде същата.
Ако сме наясно с това, трябва да се постараем останалите четири топки да се запазят.
За това работете с мярка и се прибирайте на време в къщи. Отделяйте повече време за семейството и приятелите си. Пазете здравето и душата си, тя са много тесно свързани. Ако душата ви помръкне, ще се разболеете.
Всяко нещо, което се цени е ценно. За това внимавайте как избирате ценностите си.

Живял някога един стар равин. Той бил известен със своята мъдрост и при него идвали много хора за съвет.
Веднъж при него дошъл един човек и започнал да се оплаква от злото, което причинява в живота му така наречения технически прогрес.
– Нима имат цена този технически боклук, – попитал той, – когато хората се замислят за смисъла и ценностите в живота?
– Всичко в света може да допринесе за нашето знание, не само това, което е създал Бог, но и това, което е направил човека.
– На какво може да ни научи железопътната линия? – усъмнил се човекът.
– Това, че само за едим миг можем да загубим всичко.
– А телеграфа?
– Това, че за всяка дума трябва да отговаряме.
– А телефона?
– Това, че там се чува всичко, което ние говорим тук.
Човекът разбрал думите на равина, благодарил му и продължил по пътя си.

Невяна остро погледна Боряна. В погледа ѝ се четеше предизвикателство.

– Какво става между вас двамата?

 – Нищо, – отговори Боряна. – Всичко е наред. Защо питаш?

Но това беше Невяна, любимата ѝ леля, която я обичаше и нямаше да я съди прекалено строго. Вероятно подозираше каква е истината, след като снощи, когато я завари разплакана.

Боряна въздъхна и като прехапа устни,  реши да каже какво точно е положението.

– Рутината поражда презрение. Двамата с Димитър се държим като приятели, когато сме заедно, само че това се случва много рядко.

– Често ли оставаш сама у дома?

– Не. Заета съм с разни неща различни организации, няколко дружества, все от този род. Докато се занимаваш с благотворителна дейност, добиваш усещане, че си необходима. От време на време ходя на фитнес. Посещавам разни курсове. Имам си свой собствен живот и много приятели.

– А тези, с които общуваш по електронната поща?

– Те са прекрасни жени. Хресват ме, защото аз не съм като тях. За тях съм връзката им с реалния живот.

– Искаш ли да си влиятелен човек?

Боряна се усмихна.

– Казвали са ми, че от мен би станал страхотен директор на училище, добър психолог или невероятен градинар. Но аз не искам да ставам такава. Никой не ме е карал насила да се откажа от ученето.

– Наистина ли? – С изненада попита Невяна.

– Вярно е, че забременях, – призна Боряна. – Но след раждането можех да продължа образованието си, ако бях пожелала. Но не го направих.

– Съжаляваш ли за това?

– Проблемът не е в това, че нямам кариера, – каза тъжно Боряна, – а това, че се отдалечаваме един от друг. Връзката ни отслабва и при изкушения всеки от нас може да се подведе и да сбърка.

Невяна въздъхна и погледна племеницата си загрижено. Май от това, което се страхуваше, бе станало с младото семейство.