Двама млади се оженили. Бъдещето им изглеждало като непрекъснато щастие, но грехът подкопал това щастие.

Мъжът започнал да се увлича по пиенето на спиртни напитки, а това го привързвало все повече и повече към този порок. Всяка вечер той започна да прекарва извън дома си.

Това причинявало много мъка на младата жена. Времето минавало и идеала на нейното сърце се превърнал в пияница.

Накрая изгубила търпение, тя отишла в кръчмата и казала на кръчмаря:

– Дайте ми, моля ви, мъжът ми!

– Ето мъжът ти, – казал кръчмарят.

– Нима това е моят съпруг? Какво сте направили с него? В какво сте го превърнали? Върнете ми го такъв, какъвто аз го познавам!

Алкохолът е разрушил не едно семейно щастие. В пиянството се корени много зло.

То е майка на порока, съпротивлява се на добродетелите. Пиянството прави смели плахите, а целомъдрените похотливи.

То не признава истината и отнема благоразумието. Виното удавя разума, възбужда страстите и похотта.

Кой прекарва времето в пиянство, разврат и лакомия, е попаднал във властта на дявола.

Главното зло на пиянството е в духовната сфера. То опустошава вътрешния живот на човека. Пиянството е началото на отхвърляне на Бога.

Библията казва: „Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? Кому удари без причина? Кому подпухнали очи? – На ония, които се бавят около виното, които отиват да вкусят подправено вино. Не гледай виното, че е червено, че показва цвета си в чашата, че се поглъща гладко, защото после то хапе като змия, и жили като ехидна. Очите ти ще гледат чужди жени и сърцето ти ще изригва развратни неща; Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, или като един, който би лежал на върха на мачта. Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?“

Веднъж в едно такси седнала ужасно бъбрива дама.

Шофьорът, уморен в края на работния ден, не желаел да отговаря на всичките ѝ въпроси, за това решил да се направи на глухоням.

Той с жестове показал на дамата, че не може да говори и чува.

След това я закарал на мястото, която жената му посочила и ѝ посочил с ръка таксиметровия апарат. Дамата се разплатила според това, което бил отчел апарата и излязла от колата.

Едва на улицата жената се досетила, че шофьорът я е излъгал.

По какъв начин?

Сега е ваш ред да помислите. Ако дамата поради бъбривостта, не е обърнала внимание на детайлите и подробностите, на вас вероятно няма да убягнат, ако четете внимателно текста по-горе.

Това, което е направил шофьорът не е наказуемо. Все пак човекът си е осигурил малко спокойствие в края на работния ден.

Е, досетихте ли се?

За тези, които не искат да мислят или да четат отново, ако не са били достатъчно съобразителни при първото четене, представям отговора:

Таксиметровият шофьор е закарал жената на мястото, което тя е пожелала. Следователно е чул какво е казала и съвсем не е бил глухоням.

След като Ростислав му съобщи новината, имаше чувството, че нещо в него се скъса. Не можа да удържи сълзите си и те започнаха да се изливат в неспирен поток.

Владо трябваше да се справи с болката и мъката си, не искаше майка му да го види разплакан. Той знаеше, че тя очаква от него подкрепа.

– Владо, – повика го майка му, когато той влезе в стаята.

– Майко, минавали сме през толкова много неща, нима сега ще се предадем? Винаги сме успявали. Колко пъти си била до мен и си ме насърчавала. Аз няма да се предам, очаквам от теб същото. Ще победим тази болест – Владо хвана майка си за ръце и я погледна в очите – заедно.

Майка му усети сила в думите на сина си.

– Има и други доктори, – каза тя, някак неуверено.

– Именно, – въодушеви се Владо. – Ще намерим най-добрия за твоя случай.

– Чувала съм за различни лечения, но много от тях не са одобрени …

– Ако е нужно ще ги изпробваме всичките.

Двамата усетиха, че намират сили в оптимизма на другия.

– Билкари, ултрамодерни методи, източна медицина, ….. – каза майка му иронично.

– Поуплашихме се, – усмихна се Владо, – но ще опитаме всичко заедно.

Възрастната жена в леглото се заливаше от смях. Тази вълна от радост заля и Владо, и той се почувства по-добре.

– Каквото е необходимо, – вече по-сериозно каза майка му – ще го направим заедно.

– Амин, – добави Владо.

Въпреки цялата еуфория съществуваше голяма вероятност Марта да не оцелее. Тя не бе много възрастна, въпреки, че косите ѝ бяха побелели. Винаги досега се бе разбирала с децата си, които отдавна бяха пораснали и излетели от бащиния дом. Владо бе любимецът ѝ, за това когато се случи това, тя поиска първо него да види.

Ракът се бе разпрострял из цялото ѝ тяло, бе засегнал много органи и надеждата, че ще го победи бе съвсем нищожна.

– Ами ако …..,  – прехапа устни Марта.

Владо я разбра и изригна като вулкан:

– Никакво ако, не се предавай, – каза го така твърдо, сякаш думите му можеха да я излекуват.

Марта забеляза тревогата в очите на сина си и тихо каза:

– Всичко ще се оправи, – тя докосна с пръсти кръстчето на врата си. – Дори да …… пак ще бъдем заедно.

– Не говори така!  – изкрещя внезапно Владо.

Веднага съжали за избухването си. Той бе превърнал страха си в гняв и го бе насочил към човек, който много обичаше.

Марта стисна ръката му. Погледна към прозореца по който чукаха едри капки дъжд. Всичко навън беше сиво и черно.

– Как мислиш, – топла усмивка се разля по лицето на Марта, – как ли е там горе?

– Убеден съм, че всичко там е прекрасно, – едва пророни Владо, скрит в прегръдката ѝ.

Веднъж трима братя видели, че Късметът бил паднал в една яма.

Единият от братята отишъл до ямата и поискал от Късмета пари. Той му дал и братът доволен си тръгнал.

Вторият брат поискал красива жена. След като я получил, радостен се отдалечил с нея.

Третият брат се наклонил над ямата

– А на теб какво ти е нужно? – попитал Късметът

– А ти от какво се нуждаеш? – позаинтересувал се най-малкият брат.

– Извади ме от тук, – помолил Късметът.

Момъкът подал ръка и Късметът излязъл от ямата, а след това тръгнала след него.

Един стар, ревнив и алчен джентълмен поканил жена си на почивка в планината. Там той я убил. Били само двамата, наоколо нямало никой.

Следователят, който се занимавал със разследването на случая, бил напълно уверен, че съпругът е убил жена си, но не знаел как да го докаже.

Изведнъж му дошла блестяща идея. Той позвънил на касата на гарата, от където били купени билетите за пътуването.

След това убиецът веднага отишъл в затвора.

Какво е научил следователят от касата на гарата?

Време е да се замислите сериозно и да напрегнете малко мозъка си. Ако сте по-внимателни в четенето на загадката, навярно вече имате предположение. Ако ли не, прочетете я още веднъж, но този път по-старателно.

На по-нетърпеливите предлагам отговора:

Престъпникът е купил два билета за планината и само един в обратна посока.