Бе 1992 година. Провеждаше се състезание по лека атлетика.

Бегачите летяха по четири стотин овалната писта.

Един от тях спря и закуцука. Беше разтегнал подколянно сухожилие.

Тълпата стоеше затаила дъх.

Един мъж изтича от трибуните към младия атлет. Това беше баща му.

Докато телевизионният екип предаваше трогателната сцена на гледащия свят, микрофоните уловиха думите на бегача:

– Татко, трябва да ми помогнеш да премина финалната линия. Цял живот съм тренирал за това състезание.

Бащата прегърна сина си и заедно те преминаха финалната линия под бурните овации на публиката.

В състезанието на живота, Бог, нашият небесен Отец, е до нас.

И когато си мислим, че не можем да направим нито една крачка повече, Той ни прегръща с вечните Си ръце и нежно върви с нас до финала.

Един от най-често срещаните видове спортни травми е разкъсване на коленните връзки, след което много спортисти трябва да забравят за своята професия. Това нараняване е особено често срещано при спортисти на възраст над двадесет и пет години.
Израелски експерти от компанията Tavor са създали нов имплантант, който позволява за периода от един до три месеца човек напълно да се възстанови след травмата.
Имплантантът е сплав от титан и никел, нитинол, външно прилича на стрела. Сплитането на свръх еластичният имплантант е подобно на това при естествените сухожилия.
Поставянето на имплантантът става посредством лапароскопска технология чрез три малки разреза. Гъвкавият метален имплантант се закрепва за горната и долната кост на коляното в нормално положение, което поддържа свободното движение на крайника.
Почти ден след операцията пациентът може да се изправи на крака, а след месец, два или три при желание може да се върне към спорта.
Новият имплант е предназначен да изпълнява функциите си през целия живот на пациента, и тъй като той е направена от инертен метал, имунната реакция на организма при имплантиране ще бъде слаба или няма да се наблюдава изобщо, което ще допринесе за по-бързото възстановяване след нараняването.

Френските археолози са открили, че праисторическите художници са били в състояние да изразят в скалната живопис движение чрез въвеждане на елементи на анимацията.
В 53 от снимки на пещери, разположени във Франция, са открити елементи на анимация. Изследователите са открили три начина за предаване на движението. Художникът рисувал тигри, бизони и антилопи, така че фигурите изобразявали животните в различни пози, които представлявали различни фази на движението им. Те са изобразили животни, с няколко глави, крака и опашки, представляващи различни „замразени кадри“ на движението.
Освен това, древните хора са изобразявали различни пози в серия от последователни рисунки, точно както правят сега в комикси или скиците на режисьора.
Археолозите са открили костни и каменни дискове, на които има изобразени различни пози на животни. В средата на диска има отвор, в които се поставяло сухожилие и при разстягането му диска се въртял. Изследователите се реконструирали такъв диск и открили, че по време на въртенето на тези дискове се създава илюзията за движение.